Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дизмъс Харди (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dead Irish, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Джон Лескроарт

Заглавие: Мъртвият ирландец

Преводач: Христо Кънев

Език, от който е преведено: английски

Издател: Издателска къща „Петекстон — ООД“

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Редактор: Дико Фучеджиев

Технически редактор: Бонка Балтийска

Художник: Симеон Кръстев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11469

История

  1. — Добавяне

22.

Матю Р. Броуди-внук, беше съдружник по мениджмънт на компанията „Броуди, Финкел, Уейн & Дод“. Компанията имаше двадесет и осем асоциирани към нея фирми и се помещаваше на четиринадесетия етаж на Ембаркадеро I.

Четиридесет и една годишният Броуди беше висок шест фута и четири инча и отскоро бе започнал да прилага „Гръцката формула“ за едрата си глава, засега с черна коса. Носеше костюм с жилетка на тънки, опушеночерни райета, чието сако висеше на позлатената закачалка, поставена от вътрешната страна на вратата на неговия офис.

Лицето му още изглеждаше младолико, което се подчертаваше — той беше убеден в това — от все още черната коса. Челото му беше широко, но ниско, носът — патрициански, брадичката — масивна. Единствената сравнително забележима черта във външния му вид беше — и то не особено — горната му устна, по-дълга, отколкото бе нужно, най-малко с един сантиметър. Би трябвало да има и мустаци — той имаше, докато следваше — но неговата съпруга му каза, че му придават вид на чужденец и той ги обръсна.

(Едно нещо било, каза жена му, да играеш баскетбол с черните и да имаш съквартирант по-способен от теб, а съвсем друго — да се представяш за талантлив юрист. Той току-що беше завършил право и бяха решили да сключат брак.)

Броуди не беше развил адвокатската си фирма до сегашното й състояние, като си осигурява за клиенти хора от по-бедното латиноамериканско население, подобни на тези, които бяха завели дело срещу „Ла Ора“ заради спора с нея по разпространението. Но не го беше постигнал и с недружелюбие или отказ да поеме някои клиенти.

В случая с „Ла Ора“ той имаше за свой клиент Хайме Родригес, защото беше братовчед на съквартиранта му от университета Хулио Суарес, който на свой ред бе станал ръководител на най-преуспяващата строителна компания в Аламеда и разработваше проект за паркова алея с дървета от двете й страни на площ от три и половина акра[1] покрай брега, на около две мили от военноморската база. В съответствие с този проект Броуди изготвяше необходимите документи.

Родригес разпространяваше „Ла Ора“ в Лафайет и част от Ричмонд. След като се срещна с Броуди, той уговори всички свои съдружници по разпространението, с изключение на главния в Сан Франциско, да заведат колективно дело от свое име.

Броуди проучи фактите по делото и успя донякъде да вникне в него. Той рядко се натъкваше на истински човешки проблем. Това не беше завещание, кодицил[2] или договор, в който безкрайно се повтарят фрази, започващи с „тъй като“ и „следователно“.

Разбира се, нямаше да паднат много пари от това дело, а то не беше и „про боно“[3]. Но, по дяволите, все някой трябваше да представлява тези хора. Той имаше положително отношение по въпроса.

От прозореца на ъгловия си офис Броуди виждаше часовника на Фери Билдинг. Той показваше единадесет и половина. Беше готов за срещата. Винаги беше готов, знаеше това, но когато съдията Анди Фаулър изпращаше някого при него, беше двойно по-важно да си е приготвил домашното.

Секретарката му позвъни и съобщи, че мистър Харди е дошъл. Той, разбира се, беше се обадил на Анди за проверка във връзка с Харди. Оказа се негов бивш зет. Броуди се помъчи да си спомни дали бе срещал някога първия съпруг на Джейн, но това ще да е било преди да влезе в клуб „Олимпик“ и да се познава със съдията. Въпреки всичко той бе готов да го разпознае, ако Харди му се стори поне малко познат.

Това не стана. Човекът изглеждаше малко небрежно облечен за вкуса на Броуди. Анди му беше споменал, че Харди е бил прокурор, а в тяхното професионално братство съществуваха правила за облеклото. Но след като Харди не практикуваше вече правото, може би причината за облеклото му бе по-непрофесионална.

Той отказа да пие кафе, чай, всичко останало, което бе добре дошло за адвоката. Броуди каза, че ще му отдели един час, но се надява да привършат за по-кратко време. Интересните случаи са едно, а времето — друго нещо; нека не забравяме, че времето е пари. Харди му благодари веднага за пожертваното време. Навярно Броуди продължава да членува в клуба.

Броуди повдигна рамене и се усмихна.

— Дължа го на изключителната благосклонност на Негова Милост съдията… С какво мога да ви бъда полезен?

— Бих искал, ако мога, да установя дали въпросният Крус би могъл да има мотив за убийството на един от служителите на Сам Поук.

Броуди изправи гръб в креслото, а после взе да рови за пура в кутията с овлажнител, поставена на бюрото му. Не обичаше да го изненадват, преди да си е изяснил за какво по-точно се касае. Запалването на пурата му осигури един момент. Това му даваше известен шанс.

— Поук, разпространителят в Сан Франциско?

— Точно той.

Броуди пое дима на пурата. Навярно не беше чувал това име от половин година, но ненапразно беше упражнявал паметта си.

— В този случай е имало убийство?

Харди поклати глава.

— Не сме напълно сигурни. Досега има двама мъртъвци с тенденция да са премахнати за отмъщение срещу Поук. Може да съществува връзка с Крус.

— Двама?

Харди обясни.

— Знаете ли, мистър Харди, Поук не е мой клиент.

Харди очевидно не знаеше това.

— Мислех, че сте били негов адвокат по онова дело.

— Да, на всички останали, но не и на Поук. Той бе единственият не-мексиканец сред тях… измежду латиноамериканците разпространители, но беше същевременно първият и най-голям разпространител. Това дело не го интересуваше.

— Защо?

— Не зная. Дори не пожела да се срещне с мен, за да обсъдим случая, въпреки че другите, моите клиенти, се опитаха да упражнят известен натиск върху него.

— Как така?

Броуди вдигна ръка да го възпре.

— Нищо незаконно, нямам предвид това. Никакви заплахи и така нататък. Чисто търговски подбуди.

Но Харди наблегна на въпроса.

— И когато той отказа да се включи, това попречи ли на делото, което водехте? Това, което се питам в момента, е, би ли могъл някой да се опита да заплаши Поук с посегателства върху негови хора? Не последва ли някаква злополука?

Броуди се престори на искрено учуден.

— О, господи, не! Нищо подобно не се случи. При това делото приключи преди месеци. По онова време щях да бъда много решителен привърженик на тази теория — много решителен; но сега то ми изглежда невъзможно. От известно време вие не сте в съдопроизводството. Нищо, случило се напоследък, не би могло да има отношение към това, което ми съобщихте. — Харди каза окей, но Броуди продължи: — То ми е в известен смисъл непонятно. Защото съдебният процес беше от полза за Поук.

— Може би не е искал да плаща за делото.

Броуди поклати глава.

— Плаща се малко. Според мен причината е друга: престанал е да полага грижи за бизнеса си. Той е по-възрастен от нас, навярно е гъбав с пари и сигурно е решил, че сега е моментът да попрестане да ги трупа. Дъщеря му била убита, казвате?

— Вчера.

— А другата жертва, неговият мениджър?

— Не знаем дали е бил убит. В някои аспекти то приличаше на самоубийство, но може и да е инсценирано като такова. Полицията беше склонна да предполага, че се касае за самоубийство преди смъртта на Линда. Но сега полицията е заподозряла едного като убиец на Линда и се стреми да установи връзката между двете убийства.

— Твърде голямо съвпадение, не мислите ли?

Харди се съгласи, че е така.

— И смятате, че мистър Крус би могъл да има мотив…?

Харди отиде до глобуса и го завъртя. Изглеждаше дълбоко замислен.

— Всичкото, което зная или мисля, че зная, е това, че Крус на два пъти ме излъга, когато го разпитвах. Склонен съм да смятам, че той го направи поради някаква причина.

— Защо ви е допуснал да разговаряте с него? Той ни пречеше много по време на делото.

— Тялото на Еди беше намерено на неговия паркинг. Двамата просто се надлъгвахме — аз пък му казах, че служа в полицията.

— Надявам се, че сте скрили този факт от Анди.

— Да, смятам, че съдията нямаше да го одобри. Така или иначе, аз трябваше да се срещна с Крус и той ме излъга, че не познава Еди. Има и друго: той бил на паркинга или наблизо по времето, когато Еди е бил убит.

Броуди подсвирна, седнал в едно от удобните кресла пред бюрото си.

— Ако можете да докажете това, отбелязали сте известен успех.

Харди седна в друго кресло и каза:

— Така е. Но ако вуйчо ми имаше женски цици, щеше да се казва вуйна.

Броуди си дръпна от пурата и поклати глава.

— Този случай направо ме озадачава, откровено казано. Този човек, имам предвид Крус, се нуждае от повече пари, както жабата се нуждае от повече брадавици, и руши връзките си с хора, с които е работил години наред. Дори с приятелите си.

— Социално ли?

— Всъщност не. Той няма личен обществен живот, макар че е голяма фигура в него, както казват в общността на латиноамериканците.

— Хм, това е противоречие, нали?

— Не съвсем. Общността е всъщност почти изцяло на негова страна.

— Защо тогава му е трябвало да го направи? Да отреже тези хора? То няма ли да му навреди, както е навредило на тях?

— Не мисля. Това са деветима души, пръснати из целия район на Залива. Не е същото, като да го обявиш по телевизионните новини или да го публикуваш в „Кроникъл“, та всички да узнаят.

— А какво е според вас? — попита Харди.

— Ако например го публикува „Ел Диа“, това ще изглежда абсолютен вестникарски боклук, а съм повече от сигурен, че „Ла Ора“ няма да отпечата тази история.

— На какво тогава основахте вашата защита по делото?

Броуди кръстоса дългия си крак върху другия.

— На устния им договор. На миналата дейност между двете страни. — Завъртя бавно пурата в дясната си ръка. — Всъщност ние почти стигнахме до спогодба и я нарекохме морална победа, макар че ще ви помоля да не споменавате, че съм ви посветил в тази морална победа.

— Какво трябва да се разбира под това „ние“? Вашите клиенти ли?

— „Ние“, това е фирмата.

Харди разбра истината. Делото е било почти изгубено. Броуди беше го признал, Харди познаваше и други адвокати като Броуди, които не си служеха нехайно с формулировките. Изтъкна го на мистър Броуди.

— Имахме наш човек, който следеше за нечистите прояви на Крус, но аз съм скептично настроен, че той би открил нещо.

— Защо? И да открие нещо вашият човек, то би ли имало значение?

Броуди повдигна рамене.

— Както казах, смятам, че това са напразни усилия, но моите клиенти искаха да се прибегне до последната надежда, а ние сме стигнали сега до нея и трябва да опитаме някоя форма на законен шантаж.

— Например?

— Не зная. В момента търсим такава форма. Нещо, което да накърни неговия имидж за общността, да стане причина той да изгуби поддръжката на общността, ако сполучим. После клиентите ми ще запазят това в тайна, а в замяна ще получат първоначалния си договор за правата си на разпространители. — Броуди стана и погледна часовника си. — В далечна перспектива — добави той.

Харди също стана. Разговорът беше свършил.

— Имате ли някакви водещи нишки в това? Например че той бие кучето си или друго подобно нещо?

— Не. Ние разчитаме на мачото. Носят се слухове за него, че е обратен.

Харди се засмя.

— Не мога да повярвам. Тук в Сан Франциско?

— Зная. Но за латиноамериканците това не е шега — налага се да ви го кажа. Това е друга новина, която не се отразява във вестниците, но ако някоя събота отидете в Мишън Парк на Долорес, ще видите там не една група мексиканци, които здравата налагат някой, който се показва дори не съвсем очебийно като педераст.

— Значи Крус е такъв?

Броуди направи гримаса.

— Може да е попресилено, но такива са слуховете. Има възможност и да не е вярно.

Харди се замисли за нещо.

— А ако Кокран е открил, да речем, че Крус е обратен, и се е опитал да използва това за своя изгода? Да възвърне разпространението на вестника на Крус „Ла Ора“ за Поук по този начин? Или примерно да запази парите, които ще получи, за себе си?

— Това са твърде много „ако“, но като ги свържем в едно, бих казал, че ще се получи някакъв мотив.

Харди му благодари, стиснаха си ръце за сбогом и Броуди остана отново сам в офиса си. Часовникът на Фери Билдинг показваше малко след дванадесет часа. Мъглата се беше изпарила и знамената по Ембаркадеро се вееха на лекия ветрец. Броуди разхлаби вратовръзката си, въздъхна и се върна на бюрото, където натисна нервно копчето за вътрешната телефонна връзка.

 

 

Харди беше смятал Еди Кокран за най-прекрасния човек на света. Един от положителните хора, тези, които се наричат на латински „бона фиде“[4]. Претендираше да го познава много добре, беше „откупил представлението му напълно“ — но то не би могло да бъде „представление“, нали в случая става дума за добре познатия му Еди? По дяволите, той бе съпруг на Франи, а тя е сестрата на най-добрия приятел на Харди. Можеше ли този Еди да не бъде чудесен човек?

Освен това, като разсъждаваше за скромния резултат, който бе получил този ден (докато чакаше да стане един и половина, когато Поук щеше да говори с Глицки), никой дори не подозираше евентуалната вина на Крус. Единственият заподозрян бе Алфонс Пейдж.

Окей, нека допуснем, че Еди е знаел за обратните наклонности на Крус, знаел е и всичко за Поук и за неговата сделка с наркотика. В такъв случай защо да не допуснем, че е притиснал до стената Крус, че е поискал дял от печалбата от сделката на Поук или и двете заедно?

Не. Еди не беше такъв.

Наистина ли?

Бележки

[1] Акърът е мярка за площ, равна на 0,405 хектара. — Б.пр.

[2] Допълнение, прибавка към завещание. — Б.пр.

[3] „Про боно публико“ (лат.): за обществено благо. — Б.пр.

[4] Честни, добросъвестни хора. — Б.пр.