Джон Лескроарт
Мъртвият ирландец (23)

23.

Глицки се гордееше не с това, че е умен, а че е взискателен. Макар че ни най-малко не допускаше, че Сам Поук би могъл да бъде убиец на дъщеря си, той продължи да работи в тази насока и си осигури малък фон за бащата — човек никога не знае от кой храст ще изскочи заек.

Предварителната информация на Харди, интуицията му или каквото и да беше друго за връзката с наркотика изглеждаше като печеливша позиция — кокаинът върху бюрото не беше отвян от преминал вятър — затова Глицки нареди на един от хората си да провери банковата дейност на Поук. В тази насока освен дилетантското тичане до разни банкови клонове, човекът бе открил достатъчно улики, за да бъде пусната призовка на Поук да се яви за разпит в Агенцията за борба с наркотрафика. Глицки всъщност не се интересуваше от тази страна на въпроса — той искаше да упражни натиск върху Поук по време на разговора си с него.

Поук изглеждаше основателно напрегнат предишния ден, след като бе намерил дъщеря си с прерязано гърло и Глицки не смяташе, че ще бъде особено трудно да го накара да проговори за някоя евентуална връзка между смъртта на Линда и тази на Ед Кокран, особено ако на него — на Поук — му се спомене за някакъв вид съучастие в убийството на дъщеря му.

Това, което щеше да бъде идеално и което Глицки горещо желаеше да се получи, беше смъртта на Кокран да се окаже стопроцентово убийство и да налее вода в неговата мелница. Защото Глицки беше специалист по убийствата. Той беше почти напълно сигурен, че ако някой е убил Ед и при наличието на Алфонс като сигурно доказателство за смъртта на Линда, Алфонс ставаше правдоподобен извършител и на убийството на Ед… И да не е съвсем така, този Алфонс беше добър материал, с който да се започне. Разбира се, няколко косъма, открити на седалката на кола няма да убедят никой съдебен заседател във виновността на чернокожия, но Алфонс се бе показал крайно небрежен в случая с Линда. Глицки допускаше, че ако той е убил и Еди, ще е оставил някакъв белег за това. А ако наистина е оставил нещо, Глицки ще го открие.

Беше щастливо попадение това, че провериха банковата сметка на Поук. Парите бяха изтеглени и се намираха някъде навън, а то винаги внася яснота в нещата, което бе добро.

Натика в уста последната хапка от багела си и я поля с глътка студено кафе. Дик Уилис, човекът от Агенцията за борба с наркотрафика ще бъде всеки миг при него, а и Харди ще се появи. Изтри бюрото си с книжна салфетка, събра трохите в длан и ги хвърли в кошчето за отпадъци до дясното си коляно.

Такава роля най-много му допадаше. Случаят ще се изясни за по-малко от час. Той вече се бе разнищил. Като се упражни нов натиск върху Поук, той ще стане податлив само след пет минути. Стига да му се каже, че Агенцията срещу наркотрафика го смята за замесен и в случая с Кокран, Поук ще кротне и на Глицки му остава само да се облегне доволно на стола си и да даде възможност на магнетофона да запише всичко.

Позволи си да се усмихне.

Беше твърде лесно за постигане, но той няма да придирва.

Харди си дялкаше пръчката от фруктовия сладолед — превръщаше я в тотемен кол. Беше вече измайсторил орела на върха, после изобрази нещо като полуизвърната меча глава (която можеше да се вземе и за вълча — би трябвало да я даде в профил) и се готвеше да започне една патица като представител на глупостта, когато Глицки се върна в стаичката си.

Харди вдигна очи. Той не биваше да пита, но зададе въпроса:

— Не дойде ли, а?

Беше два и петнадесет. Бяха чакали почти до два часа, тогава Глицки се обади в Бърлингейм да пита изпратили ли са полицейска кола до дома на Поук, за да проверят дали нещо не е в ред. Уилис от Агенцията за борба с наркотрафика беше излязъл, но обещал да бъде на разположение когато Поук се появи — не смятал да пилее времето си този следобед за някаква дребна сделка.

Глицки предполагаше, че Поук сигурно се е забавил в моргата или урежда пренасянето на тялото на Линда в погребален дом, или пък е отишъл да направи няколко визити, а после е решил да провери дали не са го насочили към погрешна зала или нещо друго в Общината.

Харди чакаше в стаичката на Ейб и си дялкаше. Отскорошните му съмнения за характера на Еди още го терзаеха. Беше върховно това, че Глицки бе установил връзка с парите за сделката и с Алфонс, макар това да не значеше непременно, че Алфонс е убил Еди.

— Допускаш ли, че е избягал? Поук? — неочаквано попита Глицки.

— Отдавна не практикувам — отговори Харди. — Такова нещо никога не ми се случвало. Защо ще бяга?

— За да си прибере парите и…

Харди поклати глава и затвори ножа си. Тотемният кол се озова в кошчето за отпадъци, без той дори да погледне към него. — Не мисля, че парите са у него. Алфонс ги е взел.

— Да, зная. Това си мислех в момента, но къде ли е този човек?

— Може и да е на път, Ейб. Може да пазарува. Може и да е в някоя тоалетна.

Глицки оправи линията на нещо върху бюрото си.

— Окей. Но мразя да стигна толкова близо до сполуката и да я изтърва. Може все пак да е избягал.

Харди реши да го остави да излее негодуванието си. Може и да има някакви заслуги в случая. Но как Поук би могъл да знае предварително, че полицията е разкрила аферата му с парите? Това е невъзможно. Поук по-скоро ще се опита да блъфира, когато започнат да го питат за парите. И все пак ще се издаде. А ако не го направи, ще издига бяло знаме.

Когато Ейб се укроти, Харди каза:

— В доклада се твърди, че обаждането за Кокран е дошло в единайсет и четиринайсет вечерта. Записахте ли го?

— Разбира се. Дошло е от квадрат девет-единайсет.

— Ще има ли някой нещо против да го чуя?

— Не. Прослушай го. Ще познаеш ли гласа?

Харди не беше мислил за такава възможност. Каква приятна изненада!

— Обаждането е дошло от една будка на ъгъла на Аргельо и Гири — каза той.

— Щом знаеш това, добре — отвърне Глицки. — Но какво значение има то? Поук ще дойде тук, ще почне да говори и след десет минути ще знаем всичко, което ни е нужно.

— За Линда може би.

— Също може би за Ед.

— Тези „може би“-та гъмжат в главата ми. Може би ще имаме късмет и Поук ще издаде Алфонс, който може би е убил Еди в несдържан пристъп на ярост, предизвикан от наркоманското му опиянение и довел до хулиганско изстъпление. После може би ще констатираме убийство, в който случай ще бъде получена застраховката на Еди.

— Искаш да напишеш книга — каза Глицки, — „Убийството на Ед“.

— Оповести го официално и с работата ми е свършено, ще си седя вкъщи и няма да те ангажирам повече.

Глицки го изгледа злобно, но Харди се усмихна.

— Мисля, че докато нищо не е потвърдено официално, аз мога да играя играта си.

Харди отиде до това, което минаваше за карта на града и областта на Сан Франциско, окачена на стената на стаичката на Глицки. Картата беше смъртно прикована отдавна с карфици, но тук-там името на някоя улица все още не беше напълно изличено.

— Аргельо и Гири е тук — каза той и посочи едно място към средата на картата.

— По дяволите! — изруга Глицки. — Кога са го превозили дотам?

Харди мушна пръст в долната дясна част на картата.

— А тук е сградата на Крус.

— Прав си, горе-долу там.

— Можеш ли да свържеш едното с другото?

— Какво искаш да кажеш?

Харди погледна през прозореца.

— Нещо по-различно като хрумване.

Телефонът иззвъня и Глицки грабна слушалката още по време на първия сигнал. Каза „Да“ на няколко пъти. Харди се обърна с лице към Глицки и си казваше дано това обаждане да не е във връзка с Поук, защото ако е така, то означаваше лоша новина.

Белегът през устните на Глицки побеля при напрежението, което той изпитваше в момента. Сержантът спомена няколко неща относно юрисдикцията, попита дали може да изпрати на мястото няколко души, нещо в този смисъл. После затвори телефона с разстроен вид.

— Кажи, че не ти се обадиха за Поук — изрече Харди.

Глицки седна на бюрото, извади молив и го счупи. После пое в ръцете си двете половинки и отново ги счупи, като гледаше смръщено към Харди.

— Току-що е бил намерен мъртъв в проклетата му гореща вана.

Глицки почти нечуто изклока мрачно с език.

— Времето. Трябва да поработя върху времето си — каза той. И добави: — Смятах да наредя на едного да го следи през нощта. Започнал съм да ставам муден, Диз.

Харди седна.

— Е, поне ако успеем да докажем, че убиецът му е Алфонс…

Глицки поклати глава:

— Ъхъ.

— Да, тук има смисъл. Виж. Алфонс не се съмнява, че Поук може да го разпознае.

Глицки го възпря с ръка:

— Пощади ме, Диз. За разлика от теб аз зная фактите.

— Какви са тези факти?

— Няма следи от борба. Поук не е бил убит.

Харди само наклони глава встрани.

— Имаме по един такъв случай на всеки няколко месеца. Препиват, а после се пъхат в гореща вана и се сваряват като яйца на очи.

— Махни ми се от главата!

Глицки погледна късчетата молив в ръката си. Въздъхна унило и изрече:

— Ти ще се махнеш, Диз, аз имам работа да върша.

 

 

Не бе успял да каже нищо за гледната си точка по отношение на Крус, ако това изобщо беше гледна точка. Той почти се спря на излизане от офиса, но си даде сметка, че в този случай Глицки щеше да го прекъсне и то навярно с основание. Не биваше да забравя, че Глицки разследва убийство „бона фиде“, тоест недвусмислено, и един заподозрян; и каквото и друго да беше открил Харди, може да бъде интересно и така нататък, но няма да има нищо общо с разследването на Глицки.

Така че следобедът се очертаваше като напълно свободен за инициативата на Харди. Той се отби в аудиолабораторията със заявката, подписана от Глицки, и помоли служителката да му даде копие от лента, записана по телефона, от обаждане в полицията. Ще я прослуша вкъщи.

Докато чакаше да презапишат лентата, надникна в „Кроникъл“. Там имаше материал за убийството на Линда (не се споменаваше за никаква връзка на това убийство със смъртта на Еди), придружен със снимката на Алфонс. Харди го прочете и не научи нищо ново.

С лентата в джоба той се спря пред концесионната лавка, за да си купи захарна пръчка, после мина покрай плочите, поставени на стената, на които бяха изписани имената на полицаите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Шестнадесет убити досега, само през тази година.

Анди Фаулър председателстваше в Зала „Б“ на съда. Когато Харди влезе в залата, съдията си беше сложил очилата и, изглежда, четеше нещо от съдийската маса. Прокурорът, когото Харди не познаваше, шепнеше нещо на някого до себе си. Адвокатът на защитата, станал прав, изтъкваше нещо, което съдията трябвало да отбележи в това, което чете. Харди мина напред и седна на втория ред до пътеката.

Съдията свърши четенето, вдигна очи към галерията, след това погледна първо прокурора, а после адвоката и обяви почивка. Като пое към кабинета си, той каза нещо на пристава, който дойде до Харди и му съобщи, че Негова Милост ще го приеме.

Когато се озова в кабинета на съдията, с рафтове, изпълнени с книги по стените, Харди затвори вратата след себе си.

— Това се казва служба, а? — каза на влизане той.

Анди повдигна облечените си в тога рамене и му даде знак да седне на един от крайните столове пред бюрото си, отделени от него с малка масичка за сервиране.

— Значи отново се срещате с Джейн, така ли? — попита той.

— Не ми харесва начина, по който тук си пилеете времето — каза Харди. Изчака Анди да му налее кафе. — Опитваме се да виждаме с нея, бих казал.

— Имате ли някакви планове?

— Хм, ако работата потръгне, навярно ще продължа да се виждам с нея.

— На тази база, а?

— На много по-сериозна база, отколкото преди.

Анди сложи ръка на коляното на Харди.

— Не упражнявам натиск върху теб, бъди спокоен. Просто се интересувам. — И облегна гръб в креслото си.

— Идвам при теб — поде Харди — във връзка с посещението ми тази сутрин при приятеля ти Броуди. И искам да ти благодаря.

— Беше ли ти от полза?

Харди описа разговора и положението в момента. Крус, Ед, Линда, Алфонс и накрая Поук. Анди седеше, облегнал гръб в креслото, заинтригуван и заслушан, като от време на време сръбваше кафето.

— Но ти имаш нишка през структурата на Поук.

Харди кимна.

— О, да, всеки — всички мъртъвци, по един или друг начин: те всички са свързани с Поук пряко или косвено.

— Какъв е проблемът ти тогава? Имаш заподозрян човек, имаш мотива, имаш възможности да го докажеш.

— Вярно е, но имам налице едно привидно самоубийство с револверен изстрел, едно убийство с нож и една случайно настъпила смърт. Не съм сигурен, че виждам една и съща направляваща ръка във всички тези случаи.

— Този Алфонс, не би ли могъл той да е извършителят на всичко?

— Би могло да се допусне. Но дори той да е извършил всичко, доста неща остават във фона на обкръжението му. — Харди се наведе напред, опрял лакти на коленете си. — Това, което ме безпокои, е Крус. Дори да не е част от всичко изброено. Знаеш ли, има цялостно изграден сценарий между Еди и Крус и искам да кажа, че той оставя Поук напълно извън обсега си; лошото е, че той изглежда съвсем правдоподобен.

— Искаш всичко да е в строга връзка, а? — Съдията се изкиска. — Сбъркал си си професията, Диз.

— Окей, признавам.

И двамата се разсмяха. Това беше стара тяхна шега от времето, когато Джейн мислеше да отиде да работи в „И Ес Ти“. Харди и Анди я убедиха да се откаже и тя се отказа от намеренията си.

— Наистина ли мислиш, че Ед би могъл да шантажира Крус?

— Това е слабото звено във веригата. Той изобщо не е такъв човек.

— Тогава защо допускаш такава възможност?

— Защото все би могъл да бъде и такъв. То ще даде основание на Крус да ме излъже.

Съдията стана.

— Трябва да отрежеш изсъхналите клони, Диз. — Протегна му ръка. — Не казвам, че то не би могло да се случи. Знаеш ли къде е бил Крус през онази нощ? Нали ти сам ми каза, че в полицейския доклад се казва, че си е бил вкъщи към девет? Това приключва точно в този пункт. Виж, ти току-що каза, че ако се окаже наистина обратен, това е лоша новина за него. Да предположим, че е имал среща. Ще я използва за алиби, нали? И ще излъже, за да подкрепи алибито, положително ще го направи и това заличава всякаква връзка с Ед.

Харди премисли това набързо.

— Прав си наистина.

— Съвсем праволинейно. Ако искаш моето мнение, то е да се установи накъде води нишката от Алфонс. Поне имате добрата идея, че той е убил някого. Това го квалифицира като убиец. Може да се окаже несъществено с какво оръжие е извършил убийството — с нож или с револвер. Някои от тези престъпници имат въображение. Във всеки случай аз бих проверил първо него. А всичко останало — и той повдигна рамене — е повече или по-малко сухи клони. На твое място бих се отървал от тях.

— Е, тъкмо затова дойдох да поговоря с теб. Не виждах как ще разреша загадката.

— Когато работиш върху някои случаи, винаги ли имаш по половин дузина приемливи, но погрешни версии?

Харди стана.

— Влизам в противоречие с годишните кръгове на дървесината, когато следвам малките стрели, нали?

— Донякъде. Но навярно е така.

Съдията погледна часовника си и като че ли реши нещо.

— Знаеш ли, не те съветвам да се откажеш от това, само за да направиш живота си по-лек. Щом то те гложди, трябва да установиш какво е вършил въпросният човек. Но сигурно ще се окаже, че това е прибързана преценка.

Харди се усмихна.

— Сигурно — заключи той.