Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дизмъс Харди (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dead Irish, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Джон Лескроарт

Заглавие: Мъртвият ирландец

Преводач: Христо Кънев

Език, от който е преведено: английски

Издател: Издателска къща „Петекстон — ООД“

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Редактор: Дико Фучеджиев

Технически редактор: Бонка Балтийска

Художник: Симеон Кръстев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11469

История

  1. — Добавяне

17.

Той и Джефри трябва да си изяснят нещата.

Това бе глождило Крус през целия ден, от джогинга рано сутрин по Марина до късната закуска в „Грийн“. Не можа и да си подремне следобеда, както обикновено в събота, дори се принуди да отиде до службата в средата на следобеда. Сега, след късния обяд и двете бутилки вино на светлината на вечерната заря той не виждаше начин да избегне това неприятно чувство.

Джефри лежеше по гръб, завит до половина с розов чаршаф. Той сякаш беше заспал, но Крус не мислеше така. Напомняше му дремеща котка, а Крус много обичаше котките. Джефри беше се отпуснал напълно, а шефът му бавно набираше гняв в себе си. Крус леко допря пръст, сетне го прокара от подмишницата до зърното на гърдите на Джефри, а той отвори фантастичните си очи, които личаха, че са сини дори в полумрака.

— Хей! — прошепна Джефри. — Тук съм.

Това беше момчешкото у него. Хитрината на Крус беше да е щастлив с него тук и да престане да се опитва да превърне младежа в нещо, което той не е. Беше мислил цял ден по това. Джефри не е годен за интриги, нито за бизнес — той беше създаден за наслада, за облекчение.

— Тук си, нали?

— Винаги.

Крус въздъхна. Боже, колко го обича!

— Може ли да поговорим малко? — Странно как той фактически преставаше тук в дома си, да бъде шефът и това никак не го безпокоеше.

— Дадено. — Джефри приседна, придърпа одеялото на кръста си.

— Мисля, че трябва да се изясним с теб: Ед Кокран никога не е идвал тук.

Джефри наклони глава.

— Но той беше, Артуро.

— Зная, зная, че е бил. Но нашата версия, твоята и моята, трябва да е една и съща, ако още някой реши да пита за това.

Джефри се опули.

— Но защо ще трябва да скрием истината? Говорихме с него. Какво лошо има в това?

— Само по себе си, нищо. Но има хора, които биха се опитали да му придадат по-друг смисъл.

— Защо?

— Защото, Джефри, той бе убит на моя паркинг.

— Той не е бил убит. Самоубил се е. Ти каза, че се е самоубил.

— Разбира се — отвърна Крус и заговори бавно. — Знам това. Имам го предвид. Но смъртта на Кокран има връзка с мен поради самия този факт. И мисля, че ще бъде по-умно, ако престанем да привличаме вниманието към това.

Джефри протегна ръката си с дълга длан и прокара нокът по челюстта на Крус.

— Туро, ти не си го убил, нали?

Крус скръсти ръце на коленете си и се насили да не издаде гнева си. Джефри не можеше да схване същественото в случая.

— Не, Джефри, не съм го убил.

— Но си го видял, нали? Онази вечер? Когато ти се прибра много късно.

— Разбрахме се с теб, че съм се прибрал преди девет, нали? Така казахме и на полицията.

— Артуро. — Джефри заклати глава встрани. — Да. Аз те обичам. За бога, кажи ми кога се прибра тогава. Около девет, наистина ли? Но между нас… — Не продължи.

— Полицията мисли, че е самоубийство.

— Извика ли полицията?

— Прочетох го случайно днес следобед в службата. Във всекидневния бюлетин на полицията за пресата, както знаеш.

— Ето защо си отишъл в службата?

Крус мразеше този заядлив, дразнещ тон. А после се прояви и обидата.

— Ти трябваше да ме уведомиш — каза Джефри, пресегна се и докосна лицето му. — Не ми казваш достатъчно неща. А ние сме едно единно цяло — добави той, — трябва всичко да споделяме.

— Ние наистина споделяме — възрази Крус. — Поне аз желая това.

Джефри стана и отиде гол до прозореца.

— Значи искаш да казвам, че никога не сме приемали Ед тука?

— Навярно никой няма и да пита. Само за по-сигурно го искам.

Джефри се обърна към него.

— Мисля, че най-доброто е да бъдем честни, Артуро. Ако започнеш да казваш лъжи, те сякаш те стягат целия с въжета. Може и да забравиш каква е всъщност истината.

— Съгласен съм с теб, Джефри. Разбирам те прекрасно. Единствената причина да искам това от теб е, че вече казах на полицията, че не познавам Ед. И ако — по този въпрос — сме единни, няма да ни потрябва да лъжем никога вече.

Джефри седна на леглото.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Как можеше да очаква от Джефри, че е разбрал? Седеше на тапицираната с брокат кушетка на долния етаж, загледан в камината. Водката, отдавна изстудена, беше останала недокосната и сега се беше стоплила. Ефирните завеси пропускаха от улицата светлина във всекидневната и тази светлина беше достатъчна, за да откроява познатите очертания — на свещника върху дванадесетфутовата мраморна маса, двете скулптирани мраморни колони, които ограждаха камината, постелката от кожа на бяла мечка в краката му, трите оригинални творби на Гурман на отсрещната стена, купени дълго преди неговите керамични плочки да станат достъпни във всеки бутик на Запад.

Сред тишината на своя дом Крус се отдаде на мисли за придобитото. Той продължаваше да храни убеждението, че си заслужава. Всъщност процесът на придобиването още не бе завършил. Стаята започваше да му изглежда твърде малка, а къщата — леко остаряла. Беше готов за ново преместване.

Поддържай тази мисъл, рече си той. Удобството е стагнация. Продължавай да искаш повече, там е ключът. Поддържай острота в поведението си. Ако не разширяваш постигнатото, ще започнеш да го ограничаваш.

Кола изкачваше с усилие стръмния хълм и след минута Крус дочу тихото плясване на неделния вестник върху автомобилната му алея. Вече е сутрин, най-тъмният час преди зори, преди мракът да избледнее в сиво.

Не, ще бъде невъзможно Джефри да разбере това. Джефри не бе изминал неговия път. Крус дори не трябваше да се опитва да си го спомня: то беше винаги в него. Когато беше на годините на Джефри…

Започнал беше да размишлява като старец, да звучи като баща си, когато разказваше за живота си на брасеро[1]. „Ставах преди три, Туро, за да работя на полето часове преди слънцето да напече.“ Е, Крус също се беше трепал, само че на други полета.

Не, Джефри никога няма да разбере какво значи да си мексиканец, беден и весел. А Крус никога не беше се върнал към бедността.

Дори сега, в Сан Франциско, където хетеросите[2] се присмиваха на техния статус на малцинство, в латиноамериканската общност хомосексуализмът се смяташе за проказа. Мачо[3] продължаваше да властва — Крус знаеше, че това ще трае до края на живота му.

Всяка седмица-две той се натъкваше на някоя история за банда, действаща в района на Мишън или за някой побой, осакатяване или убийство на беден марикон[4]. Отдавна бе решил да не чете такива истории. Хората не искаха да ги четат, те не бяха новини, а известяваха за това какво се е случило с тези первертидос[5] — а то не беше важно, поне за ла хенте[6], за неговите податели на обяви и читатели.

Крус бе научил урока си добре. Никой не бива да узнае нещо за него. Родителите му бяха починали, без дори да подозират неговите обратни наклонности. Най-малко майка му, която непрестанно му сервираше момичета, особено след като „Ла Ора“ бе започнала да преуспява.

Той просто минаваше без секс, като изключим отпуските, които го отвеждаха вкъщи отвратен от себе си. Беше минавал без това — докато срещна Джефри.

И дори с Джефри, дори с любов за себе си, която пулсираше неудържимо в жилите му и той не беше в състояние да се възпира, не преставаше да бъде предпазлив. Първо, след като го нае на работа, реши да го опознае в служебна обстановка — доставяше му радост просто да гледа как Джефри се движи наоколо. Сетне последваха една-две срещи, докато дойде признанието.

А след това — блаженство.

Но все още беше нужно Крус да е потаен, което Джефри, макар че не разбираше добре, уважаваше в характера на шефа си. Хомосексуализмът никога не беше имал важно значение за Джефри; той беше от младежите, които се чувстват щастливи поради самата връзка. Двамата си живееха тихо в дома на издателя и старателно прикриваха тази подробност в личния си живот.

Нещо изскърца горе в къщата. Дали е станал Джефри? Крус се ослуша, но всичко потъна отново в тишина.

Дори посещението на Ед Кокран — най-изненадващият факт в деловия живот на Крус — не беше нежелано в началото. И ако Джефри и Кокран не бяха толкова наивни, толкова големи идеалисти, всичко щеше да бъде окей.

Отпи от топлата водка и смръщи лице, като си спомни за онази вечер в четвъртък. Още не беше се стъмнило. Тъкмо привършваха ранната вечеря, когато на вратата се позвъни и Джефри скочи да отвори. Като видя симпатичния млад мъж със сако и връзка, а още и с чанта за книжа, Джефри бе казал да, ще му отделят няколко минути.

Крус едва се сдържа да не изкрещи: „Не, Джефри, не го пускай! Не тук!“. Но Ед Кокран вече бе влязъл, ръкуваше се с тях и на Крус не му оставаше нищо друго освен да бъде любезен и да блъфира.

Седнаха тук, в тази стая, а Кокран обясни, че не го изпраща шефът му, в никакъв случай. Хрумнало му нещо на самия него и измислил начин да запази „Арми“ — компанията на Сам Поук — във веригата на разпространението за още една година, след което „Арми“ ще бъде ликвидирана и Крус ще може да поеме отново самостоятелно разпространението, без да изгуби нищо от печалбата.

Вижте, беше започнал да обяснява той, това е повече или по-малко нещо сходно със заем, което ще даде възможност на „Арми“ да продължи да има приходи и да остане в бизнеса, докато Поук създаде други мрежи, за да компенсира загубата на „Ла Ора“. Кокран беше записал всички подробности на книга. Беше сигурен, че Крус няма намерение да изличи всички фамилии, които работят в „Арми“ — особено когато няма друга възможност за тях. Това щяло да бъде всъщност малък компромис от негова страна.

Крус не повярва на ушите си. Идва тук в дома му един тъп момчурляк и иска от него да се откаже от цялата реорганизация, която е предвидил, за да угоди на някакъв си бизнесмен, изпаднал в безизходица!

— Но това не би имало никакво отрицателно въздействие върху вашия бизнес — беше рекъл той след отказа на Крус.

— Ще се отрази на притока на суми най-малко за година.

Защо си прави труд дори да спори с това момче? Неговото решение е чисто делово и няма нищо общо с материалното благополучие на служителите от друга компания.

— Но вие бихте могли да понесете спокойно това, нали? Не мислите ли, че си струва да направите една малка жертва, за да спестите огорченията на други хора?

Това момче сериозно ли говори? Никой, дори Крус, не би могъл да предвиди какво е необходимо за оцеляването и на собствения му бизнес. Какво би могъл да постигне „Ел Диа“, ако той му осигури отвор, през който вестникът да изпълзи?

Крус се готвеше да изхвърли Ед, но тогава се намеси Джефри:

— Той може да е прав, Артуро. Може би това ще се окаже осъществимо.

— Не би могло! — избухна Крус. Типично поведение за него. Това щеше да мине и замине, но той се побоя Джефри да не би да премине на страната на Кокран.

Е, така или иначе, той трябва да се въздържа, а не да започва дребнави пререкания с Джефри — особено в присъствието на Кокран, в който случай, ако момчето не е сляпо, ще прозре, че те с Джефри спорят не като работодател и подчинен, а като любовна двойка.

Дори и да беше осъществимо искането на Ед Кокран, той нямаше да го удовлетвори. Нямаше вложения нито в „Арми Дистрибютинг“, нито в някое друго предприятие от обединението им. Това, което бе се случило с тях, си беше техен проблем и ако те не са предвидили евентуални несполуки в бизнеса, като например изгубването на „Ла Ора“, то значи, че имат лош мениджмънт и се доказва правилността на решението му да прекрати незабавно деловите си отношения с тях.

Слава богу, беше осъзнал навреме какво се случва с тяхната компания. Усмихна се, затвори се в себе си и нареди на Джефри да донесе бутилка вино. Когато Джефри напусна стаята, той се обърна към Ед Кокран.

— Ще ви приема след няколко часа в моите офиси. Не разисквам делови въпроси в дома си. А Джефри, макар да ценя високо мнението му, не ми е от полза за правилната политика. Ясно ли ви е?

Кокран бе кимнал:

— Ценя позицията ви.

— Фактически в нея няма нищо за ценене.

Кокран му отправи сърдечна усмивка и каза:

— Е, поне се опитах да я разбера.

— Да, опитахте се.

И преди Джефри да се върне при тях, те се споразумяха да се срещнат в понеделник вечерта в девет и половина. Само двамата. Да разговарят.

Бележки

[1] Наемен селскостопански работник (исп.). — Б.пр.

[2] Мъжете, които предпочитат половите контакти с жени (исп.). — Б.пр.

[3] Мъжкарят, тоест хетеросексуалният мъж (исп.). — Б.пр.

[4] Педераст (исп.). — Б.пр.

[5] Перверзните (исп.). — Б.пр.

[6] Хората (исп.). — Б.пр.