Включено в книгата
Оригинално заглавие
The You I Never Knew, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 30 гласа)

Сряда

Глава 45

Предложение за брак. Мишел гледаше право напред, към изчезващия край на пътеката, обрасла с ниски калини и туфи трева. Беше излязла без позволение. Хирургът й не би одобрил разходката толкова скоро, но тя не можеше да се сдържи, а и денят ухаеше така прекрасно на пролет. Физически се чувстваше чудесно. В емоционално отношение беше развалина.

Предложение за брак. С тези три думи Сам бе грабнал света й, живота й и ги бе преобърнал с главата надолу, а след това си бе отишъл у дома, оставяйки я измъчвана от съмнения и болезнена надежда.

След безсънната нощ й беше нужно да излезе сред дивата природа на Монтана, да наблюдава пристигането на пролетта с порива на топлия вятър. Движейки се бавно и предпазливо, тя се изкачи до върха на един хребет наблизо. Високи ели растяха в полите на планините. На фона на безкрайния купол на небето се простираха напластените снежни върхове. Закръжи орел, после се стрелна надолу, а Мишел проследи безмълвната ярост на спускането му. Тайнството и великолепието на това място я завладяха. Чувстваше се безкрайно дребна и незначителна и в същото време душата й се изпълваше от усещането за необятност и нови възможности.

Сред тишината чу звук на вода. След един завой излезе до сгушена в снега рекичка. Събудено от топлия вятър, слънцето печеше силно по южния склон на планината и пътеката бе осеяна с буци топящ се лед и сняг. Неудържимата сила на течащата вода и неумолимия блясък на обедното слънце подхранваха слабите струйки. Мишел се наведе и пи от шепите си от изтръпващо ледената вода. Непрестанното упорито ромолене на поточето отекваше в съзвучие с ритъма на кръвта във вените й.

С крайчето на окото си забеляза как нещо блесна и инстинктивно се обърна, за да го види. Докато три ястреба кръжаха в синьото небе, над поточето се свлече ръбът на снежната покривка. Лавината отвори естествен проход, който се виеше встрани от пътеката. Събуден, потокът се отприщи. Пенлив водопад изскочи от сърцето на планината, стрелвайки се напред и надолу по скалите. Дъгата, образувала се от огряната от слънце вода, заслепи очите й.

Думите на Сам звучаха в съзнанието й цяла нощ и сега я глождеха, останали без отговор, но не можеше да ги отпрати. Последният им разговор я преследваше. Предложение за брак. Беше я оставил стъписана, онемяла, неспособна да му отговори.

Никой досега не й бе отправял предложение. Опита се да му се наслади, но вместо това се уплаши. Брад никога не й бе предлагал, въпреки че бяха заедно от години като съседи и любовници. И двамата бяха изключително умели в отбягването на това ниво на интимност.

Но Сам не познаваше правилата. Не знаеше как разсъждава Мишел. Не знаеше, че се крие от онова, което я плаши, че предава мечтите си в името на сигурността си.

Предложението му за брак беше фантастично. Постигна всичко, което се очакваше от едно предложение. Накара я да настръхне, да се изчерви, държа я будна цяла нощ и не й позволи да мисли за нищо друго, освен за него.

Работният му график й дари възможността да остане сама със себе си в този нов пролетен ден, да събере мислите си и да успокои нервите си. Той работеше в клиниката, а после и в резервата „Флатхед“, така че щеше да го види най-рано утре вечер. Може би дотогава щеше да знае как да му отговори.

Вероятно причината да не отвърне незабавно на предложението му се дължеше на факта, че донякъде не вярваше наистина, че е възнамерявал да го отправи. То можеше да е неговият начин да каже, че иска да прекара повече време с Коуди.

Що се отнасяше до нея самата, Мишел трябваше да разгадае тайните на собственото си сърце. Гледайки пролетното топене, тя започваше да чува какво й диктува то. Сам Макфий я караше отново да се чувства като момиче с блеснал поглед. Но в края на краищата Мишел трябваше да приеме, че вече е пораснала. Това пораснало момиче знаеше, че предложението е лесната част.

Онова, което следваше, бе трудно.

Затова все още се съпротивляваше. След страстта, която двамата споделяха, идваше борбата, понякога разочарованието и сивото ежедневие — можеха ли да оцелеят сред него, година след година?

Вдигна лице към ослепителното слънце. В този момент осъзна, че знае отговора. Винаги го бе знаела.