Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Charley’s Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване и корекция
dianays (2017)
Последна корекция
Допълнителна корекция и форматиране
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джой Филдинг

Заглавие: Мрежата на Чарли

Преводач: Снежинка Вакрилова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-101-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1095

История

  1. — Добавяне

Глава 24

— Госпожа Ланг? — усмихна се, щом я видя младият мъж. Беше към трийсетинагодишен, нисък, малко набит, с ниско подстригана руса коса и бледозелени очи, а когато се усмихваше, ъгълчетата на устата му се извиваха надолу вместо нагоре. — Аз съм Гари Годжович от „Хартли и синове“.

Чарли отстъпи назад и го пусна да влезе. Бандит се втурна да го посрещне.

— Трябва да извините кучето ми — каза и сама се изненада: от лекотата, с която произнесе притежателното местоимение. — Той си мисли, че всички идват тук, за да видят него.

Гари се наведе да го погали между ушите и сложи на пода куп брошури. Бандит толкова яростно въртеше опашка, че цялото му тяло се тресеше.

— По-кротко, приятелче. Ще се претърколиш, ако не внимаваш. Каква порода е?

— Мисля, че е мелез. Вие явно обичате кучета. — Чарли премести тежестта на тялото си от единия на другия крак, при което незабелязано докосна миниатюрния касетофон в джоба на дънковите си гащета. Нищо не стимулира разговора така, както едно кученце и малко разголена плът, надяваше се тя и скришом хвърли поглед на изрязаното деколте на тениската си. Не много. Само достатъчно да качи тестостерона и развърже езика.

— О, да. Обичам кучета. Аз самият имам три.

— Три? Божичко! — Божичко? — повтори си мълком Чарли. Може би наистина беше Тифани Ланг. — Каква порода са?

— Добермани.

— Ох! — и тя автоматично отстъпи няколко крачки назад.

— Доберманите са страхотни кучета. Не вярвайте на глупостите, които пишат. Ако си добър с тях и те са добри с тебе.

— Също като хората.

— Точно. — Гари вдигна брошурите си и се изправи в цял ръст, за който Чарли прецени, че е може би около сто и седемдесет сантиметра. — Извинете, че закъснях. Имах трудности, докато намеря мястото.

— Малко е объркващо. — Чарли се опита да си представи Гари, застанал до Джил. Отиват си, реши тя, изучавайки извивката на раменете му, силата на бедрата и спомняйки си образа на Джил.

— Да. Завих по-рано. Накрая се наложи да опиша кръг около общината.

— И на други постоянно им се случва. Мога ли да ви предложа чаша кафе?

— Не, благодаря. Препих с кафета.

— Тогава портокалов сок?

Гари поклати глава и погледна към дъното на къщата.

— И така, значи възнамерявате да подновите банята?

— Обмислям го. — Чарли го поведе към банята, като нарочно поклащаше ханш повече от необходимото, Бандит се втурна пред нея. Минаха покрай току-що оправеното й легло към бялата баня.

— Тук няма много място — отбеляза той, обхождайки с поглед всичко от пода до тавана, от прозореца до огледалото над мивката. — Възможностите са малко ограничени. — Разгледа душа, дръпна настрани бялата найлонова завеса, приседна на ръба на ваната и прокара загрубелите си пръсти по белите плочки на стената. — Имали ли сте проблеми с тези плочки?

— Не съм забелязала. Защо?

— Ами, те не са точно плочки за баня. Не поглъщат добре влагата. Учудвам се, че не са почнали да падат. — Той почука по тях, сякаш да илюстрира какво има предвид. — Чувате ли това?

Чарли се наведе напред.

— Май е кухо.

— Може да стане сериозен проблем. Плочките на пода също. — Той потропа по пода с петата на черния си ботуш.

— Шегувате се. — Плочките на пода и стените не бяха подходящи? Щяха да почнат да падат? Щеше да й се наложи да ги сменя?

— Значи, първото нещо, което бих предложил, е те да се сменят с нещо по-подходящо. Освен това, предлагам стъклена врата, вместо завеса. Така водата ще се ограничава повече. Имаме най-различни модели, които лесно ще се монтират над ваната. Мога да ви покажа няколко, които смятам, че ще свършат работа. — Той потупа брошурите в скута си. — Също така, можете да помислите, дали да не замените душа с по-голям. Освен, разбира се, ако не решите да смените всичко, заедно с ваната. Но аз не мисля, че това е необходимо. Ваната изглежда добре, а както вече казах, пространството не е достатъчно за радикални промени.

— За каква сума говорим?

— Ами, зависи какво ще изберете. Цените на вратите за душ варират от малко под петстотин долара до над две хиляди.

— Две хиляди долара за една врата?

— Последна мода. Включително труда.

— Мога ли да видя брошурите?

— Разбира се. — Той й ги подаде.

Чарли прелисти страниците на първата, чудейки се, дали има някакъв начин незабелязано да прехвърли разговора от монтажа на банята към убийствата на деца.

— Знаете ли, аз действително ще взема да изпия едно кафе. — И тя излезе от банята, преди Гари Годжович да успее да реагира. — Сигурен ли сте, че не искате и вие? — попита и влезе в кухнята. Остави брошурите на масата и си наля от кафето, което бе сварила, преди Гари да дойде.

— Може би половин чашка. Със сметана, без захар. — Той седна до кухненската маса и посочи към рисунката на Джеймс с алигатора и змията, залепена за хладилника. — Кой е художникът?

— Синът ми, Джеймс. Той е на пет. — Чарли му подаде кафето, докосвайки леко с пръстите си неговите. — Имам също така и осемгодишна дъщеря.

— Стига бе. Не изглеждате достатъчно възрастна за осемгодишна дъщеря. — Гари срамежливо се усмихна, с вид на човек, който съзнава, че това е деликатна тема.

— Е, благодаря. Ще приема това за комплимент.

Усмивката му стана по-широка.

— Такъв трябваше и да бъде.

— Ами вие? — Чарли отпи от кафето си и силният аромат нахлу в ноздрите й. — Имате ли деца?

— Не и ако не броите доберманите ми.

— Съпруга?

— Не. Никога не съм се женил.

— Интересно. Аз също.

Гари погледна заинтригувано.

— Доста ми е трудно да го повярвам.

— И защо така? — Чарли се приведе и постави на масата пред Гари чиния с маслени курабийки. Почувства как погледът му падна на деколтето й.

— Ами, погледнете се. Вие сте красавица. — Той замълча и вдигна очи към нея. — Но това и сама си го знаете, нали?

Какви ги върша, запита се Чарли. Въпреки че не за първи път флиртуваше с някой мъж, за да изкопчи от него информация, за първи път се почувства гузна, че го прави.

Гари вдигна една от курабийките към устата си.

— Маслени. Любимите ми. Как се досетихте?

Чарли седна, извади касетофона от джоба си и го сложи помежду им в средата на масата. Време беше да сложи край на този маскарад.

— Зная, че маслените курабийки са ви любими, понеже Джил Роумър ми каза.

Курабийката падна от ръката му.

— Какво става тук, по дяволите? — Той скочи на крака, като ударен от ток. Кафето се разплиска върху ръката му. Бандит почна да лае.

— Моля те, Гари, седни. Искам само да поговорим.

— Какво става тук? Коя си ти, по дяволите?

— Казвам се Чарли Уеб. Вчера говорихме по телефона.

Гари присви очи.

— Журналистката от „Палм Бийч Поуст“?

— Трябва да поговоря с теб за Джил Роумър.

— Махам се. — Гари остави чашата си на масата, курабийката до нея и тръгна да излиза от стаята. Достигна го звукът на собствения му глас: „Ами, погледнете се. Вие сте красавица. Но това и сама си го знаете, нали?“ Той спря, обърна се и я изгледа обвинително. — Какво? Ще го пуснеш на шефа ми ли? Искаш да ме уволнят? Това ли беше замисълът?

В състояние ли бе да извърши нещо такова наистина? Можеше ли да заплашва?

— Искам просто да ти задам няколко въпроса.

— Отговорих на всички въпроси в съда. Делото приключи. Нямам нищо друго за казване.

— Аз пиша книга за Джил — обясни Чарли. — И се опитвам да разкрия всяка страна на тази история, включително твоята.

Гари поклати глава.

— Вие двете сте страхотен екип.

Чарли се помъчи да потисне ужилването от това сравнение.

— Моля те, Гари, седни. Наистина имам нужда от помощта ти. — Той сведе поглед към пода.

— Имам ли избор?

Чарли се пресегна, натисна едно копче на касетофона, изтри всичко дотук и зачака.

Няколко секунди Гари стоя напълно неподвижно, със стиснати в юмруци ръце. После излезе от стаята.

— По дяволите — измърмори Чарли, в очакване да чуе затръшването на вратата.

Но това не стана.

— Какво искаш да знаеш? — върна се след няколко секунди той. Чарли дълбоко въздъхна от облекчение.

— Много ти благодаря.

— Спести ми благодарностите си. Просто ми налей още една чаша кафе. — Той се отпусна на дървения стол с високата облегалка. — И давай по-бързо. Имам доста работа следобед.

Чарли скочи на крака, наля ново кафе и добави сметана.

— Имаш ли нещо против…? — Тя посочи касетофона.

— Напротив. Настоявам. Предполагам, няма да правим проба — добави той.

— Наистина съжалявам за това.

— Сигурен съм, че е така. — Той грабна една курабийка от чинията и я лапна. — Страхотни са, между другото.

— Казваш се Гари Годжович? — започна Чарли. — Правилно ли го произнасям?

— Годжович — повтори той. — Казваш го както трябва.

— Какво е това име?

— Славянско. Дядовците ми са от Украйна.

— Но ти си роден в Щатите?

— Второ поколение от Флорида.

— Това не се среща често.

— И аз така съм чувал. Това какво общо има с Джил?

— Просто се опитвах да разбера контекста. На колко години си, Гари?

— На двайсет и девет.

— От колко време работиш за „Хартли и синове“?

— Почти три години.

— Фирмата в Джуно Бийч ли се намира?

— Да.

— А преди това?

— Преди това работех за „Дженингс Хардуер“ в Даня.

— Там ли живееш?

— Преди живеех. Сега живея в Джупитър.

— Но с Джил Роумър се запознахте в Даня?

— Запознахме се, когато тя дойде в магазина да си купи тостер.

— Разкажи ми за нея.

Той сви рамене.

— Какво има за разказване? Стори ми се симпатична. Заговорихме се. Попитах я, дали мога да й се обадя някога? Каза не, тя щяла да ми се обади.

— Интересно.

— Всичко в Джил е интересно.

— Ти на колко години беше тогава?

— На двайсет и четири… двайсет и пет, може би.

— А Джил е била на седемнайсет?

— Мислех си, че е на осемнайсет.

— Значи почнахте да се срещате?

— В известен смисъл.

— В какъв?

— Какво искаш да кажа?

— Просто искам да ми разкажеш за връзката си с Джил. Дотолкова подробно, доколкото не те притеснява.

— Всичко това ме притеснява.

— Зная, че не е лесно.

— Знаеш дръжки. — Гари захапа нова курабийка, по брадичката му се посипа пудра захар, като снежинки. — Имаш ли някаква представа какво е да откриеш, че някой, за когото наистина си искал да се ожениш, се е оказал маниакален убиец? Че момичето, за което си мислел, че един ден ще стане майка на децата ти, е убило три малки дечица? Искам да кажа, какво говори това за мен?

— Говори, че могат да те направят на глупак.

— О, аз съм си глупак, зная — съгласи се той. — Ти определено го доказа днес.

— Всеки може да сгреши, Гари.

— Нима? Ти в колко психопата си се влюбвала?

— Значи си бил влюбен в Джил? — отговори с въпрос Чарли.

Гари се облегна назад и погледна към задния двор.

— Предполагам.

— Разкажи ми за нея.

Той издаде някакъв звук — наполовина смях, наполовина ръмжене.

— Какво мога да кажа за Джил, което вече да не е казвано? — Той се усмихна, почти против волята си. — Тя представляваше една наистина класическа комбинация от невинност и палавост. В един миг цялата е мека, в следващия — твърда като скала. Сатен и стомана. И дяволски готина. Момичето, което би искал да запознаеш с родителите си. Как се казваше — дама в гостната, курва в леглото?

— Джил е била като курва в леглото?

Усмивката на Гари стана по-широка.

— Нямаше нещо, което да не иска да опита.

— Добре. Малко изпреварваме нещата. Може ли пак да се върнем на първата ви среща?

— Това беше първата ни среща — засмя се Гари.

— Спала е с теб още на първата ви среща ли?

— Дори не се наложи преди това да я водя на вечеря. В онази нощ тя ме чакаше след работа. Излязох на паркинга и тя беше там, застанала до колата ми. Попитах я как е разбрала, че това е моята кола, а тя отговори, че ме е наблюдавала от няколко седмици. Следващото нещо, което си спомням е, как ме язди на задната седалка. Всичко стана много бързо.

— Продължавай.

— Ами, след това почнахме да се виждаме редовно. По два-три пъти през седмицата. Естествено, аз се виждах и с други момичета. Поне в началото. Докато Джил не разбра.

— Помолила те е да спреш ли?

— Не точно. Тя отиде направо при извора. Едното момиче го преби доста лошо. Счупи й носа.

— Как се казваше това момиче?

— Сюзан. Сюзан Никълсън. Мисля, че още живее в Даня.

— А другите момичета?

— Имаше само още едно друго. Кристин Дънлап. Джил пусна отровна змия в басейна й.

— Какво!

— Разбира се, никой нищо не можа да докаже, а и Джил винаги отричаше — добави Гари. — Но аз знаех. Всички знаеха.

— Семейство Дънлап живее ли още в Даня?

— Шегуваш ли се? Три месеца по-късно продадоха къщата. Мисля, че се преместиха в Тампа.

— Ти какво мислеше за всичко това?

— Ами, точно тук е най-ужасната част. Истината е, че… бях поласкан. Можеш ли да си представиш? Аз, глупакът, си мислех, че това доказва колко много ме обича тя. Все едно да ти направят свирка на мозъка. Искам да кажа, по тоя въпрос наистина му съчувствам на Бил Клинтън.

Харесва ли ти да правиш такива неща? — Чарли внезапно си спомни думите на Джил.

— Значи, ти спря да се виждаш с тези други момичета? — попита го тя.

— Нямах голям избор по тоя въпрос.

— И Джил ти стана гадже.

— Почнахме да се виждаме почти всяка нощ.

— В продължение на колко време?

— Около година, повече или по-малко.

— Какво освен секс правехте заедно?

— Ходехме на кино, на танци, пиехме. Обичайното.

— Джил имаше ли много приятели?

Гари поклати глава.

— Не чак толкова. Сестра й май й беше най-близката приятелка.

— Запознавал ли си се с брат й?

— Итън ли? Абсолютен задник. Стоях колкото се може по-далеч от него.

— Джил разказвала ли ти е за него?

— Каза, че като малка я насилвал.

— А баща й?

— Казваше, че много я биел, че застрелял кучето й. Доста плака. Затова бях толкова шокиран като видях какво е направила с онова котенце.

— Какво беше направила?

— Държеше го. То се мяташе като лудо. Отначало си помислих, че само го гъделичка. Но тогава то почна да издава някакви ужасяващи звуци, по-скоро писъци, отколкото мяукане, затова отидох и й казах да го пусне. Тогава видях, че го дупчи с джобно ножче. Изтръгнах котето от нея. То хукна, сякаш бягаше от дявола.

— Какво направи Джил тогава?

Гари сви рамене.

— Ухили се. Каза, че никога не е харесвала котки. Кълна се. Това каза. Никога не била харесвала котки.

— Това ли беше краят на връзката ви?

— В голяма степен. Продължихме да се виждаме от време на време. Виж, не се гордея с това, ала не е лесно да скъсаш, когато сексът е толкова добър. Но вече никога не беше същото. Точно тогава тя почна да гледа деца почти всеки уикенд. А аз имах известни съмнения, че се вижда с някой друг.

— Някаква идея кой може да е бил?

— Никаква. Само това, че не мисля да е бил някой местен. Щях да чуя, ако беше.

— Кога видя Джил за последен път?

— На процеса. Свършихме ли?

Чарли се пресегна и изключи касетофона.

— Мога ли да ти се обадя, ако се сетя за още някакви въпроси?

Гари побутна брошурите през масата.

— Само ако се отнасят за душ врати или плочки за баня. — С това той мушна още една курабийка в устата си и излезе от стаята.

 

 

Цветята — красив букет от розови рози и бели маргарити — пристигнаха точно в дванайсет на обяд. Свободна ли си утре вечер? — пишеше на картичката. Подпис: Алекс.

— Какво имаш предвид? — попита Чарли, крепейки телефона между рамото и ухото си, докато пълнеше с вода една висока ваза.

— Как ти звучи вечеря в „Табу“?

— Звучи ми страхотно. Този уикенд децата са с бащите си и ако искаш, можеш да си носиш четка за зъби.

— Смятай я за опакована — незабавно отговори Алекс.

— Цветята са необикновени.

— Снощи беше необикновено.

Чарли почувства, че наистина се изчервява.

— Беше доста удивително — съгласи се тя.

— В колко ще се върнеш утре от срещата с Джил?

— Към пет. Благодаря, че ми издейства допълнително време с нея.

— Няма нужда от благодарности. Какво ще кажеш да те взема в седем и половина?

— Идеално.

— До утре вечер.

— Довиждане. — Чарли подреди цветята във вазата й ги отнесе във всекидневната. Когато зърна отражението си в прозореца, си даде сметка, че е ухилена до уши.