Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Charley’s Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване и корекция
dianays (2017)
Последна корекция
Допълнителна корекция и форматиране
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джой Филдинг

Заглавие: Мрежата на Чарли

Преводач: Снежинка Вакрилова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-101-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1095

История

  1. — Добавяне

Глава 13

— „Неутежнен“ е израз, свързан с един общински данък от средновековието — каза Чарли, когато Джил Роумър бе въведена в тясната стая за свиждания в затвора Пемброук. — Според интернет, той няма абсолютно никаква връзка с понятието за тегло — продължи тя, мъчейки се да укроти неравномерното биене на сърцето си. През това време надзирателката махна белезниците на Джил, излезе и затвори вратата след себе си.

Джил, облечена в оранжевата си тениска и размъкнати панталони, издърпа един стол и седна срещу Чарли. Обхвана едната си длан с другата и ги положи на масата помежду им, втренчила в Чарли самурените си очи.

— Разкажи ми още.

— „Тежнение“ всъщност означава плащане — продължи Чарли с благодарност, понеже това й даваше време да подреди мислите си. Въпреки че бе прекарала последните пет дни в проучване и подготовка на въпросите си, гледката на младата жена с вързана на опашка коса и униформа на смъртник за кратко изтри всичко от съзнанието й. Единственото, което успя да си припомни, бе информацията за термина „неутежнен“, която сега щедро разпръскваше като конфети. — Всъщност целият израз е „данък и тежнение“, означаващ задължение и частта от него, която си длъжен да платиш. Явно само онези, които са плащали своите „данък и тежнение“ са имали правото да гласуват.

— Аз вече нямам право да гласувам — прекъсна я Джил. Но побърза да добави: — Извинявай. Не исках да те прекъсвам. Продължавай.

— Не е чак толкова интересно. Само си придавах важност.

— Не — възрази Джил. — Много е интересно. Моля те, продължи.

За миг Чарли се почуди дали Джил не й се подиграва. А може и тя да се нуждаеше от малко време да се отпусне, да направи по-лек пътя, който й предстоеше.

— Хората били облагани пропорционално на дохода си — продължи послушно Чарли — и този данък отивал за бедните. Който успявал да не плаща своя дял, го наричали „неутежнен“. Оттук идва и изразът — завърши тя с изразително кимване. Стига с тези глупости, казваше жестът й. Време е да почваме с шоуто. Тя извади миниатюрен касетофон от чантата си и го постави на масата, редом с бележника и няколко черни химикалки.

— Уау! Не знаех, че ще използваш касетофон.

— Мислех, че обичаш записите — вметна Чарли и прехапа език, като видя как сърцевидното лице на Джил пребледня. Какво й ставаше? Да не би да искаше тази млада жена да се затвори в себе си, още преди да са започнали? По-лесно е да извадиш душата на човек с памук, отколкото с клещи, напомни си и се зачуди откъде ли пък е дошъл този израз. — Извинявай. Това не беше нужно.

— Не трябва да се извиняваш — каза Джил, но си остана бледа. — Зная какво си мислиш за мен.

— Стори ми се добра идея да записвам разговорите ни по няколко причини — обясни Чарли. — Първо, дори и да си водя записки, няма начин да пиша толкова бързо, че да отбелязвам всичко, което казваш, независимо колко бавно говориш. А не ми се иска дори и да се съобразяваш с това. Искам да говориш свободно и колкото бързо ти се иска, както когато водим нормален разговор. — Доколкото може да е нормален, като се има предвид, че седим в заключена стая при смъртниците, помисли си тя, но не го каза. — И второ, по този начин няма да става объркване по-късно какво е било казано. Ще избегнем споровете дали съм те цитирала погрешно или дали не съм разбрала правилно какво си искала да кажеш. Ще имаме нещо конкретно, на което да се опрем. Също така, за мен ще е полезно, понеже ще мога да го използвам, за да пресъздам контекста или тона, с който нещо е било казано.

— Значи е начин да се презастраховаш.

— Така и двете се презастраховаме.

— Добре — прие Джил. — Устройва ме.

— Добре — съгласи се и Чарли. — Само трябва да го тествам, да видя дали работи. — И тя включи касетофона.

Джил се наведе напред, прихлупи рамене към касетофона и заговори право в него:

— Име, ранг и сериен номер? — изрече тя и нервно се изкиска.

Чарли натисна бутона за прослушване. Име, ранг и сериен номер? — проехтя отново в стаята, съпроводено с момичешко хихикане.

— Май работи добре. — И тя натисна бутона „стоп“. — И не е нужно да говориш към него. Малък е, но е мощен. Ще улови всичко, което казваме, така че можеш дори да станеш и да се разхождаш, ако искаш.

— Уау! Много по-добър е от касетофона, който аз имах.

Чарли почувства как дъхът й се смразява. Дали я чу правилно?

— Е, готова ли си да започваме? — попита, когато отново бе в състояние да си възвърне гласа.

— Мога ли първо да ти задам няколко въпроса?

— Разбира се.

— Говори ли с някои издатели?

— С няколко — отговори Чарли, — както и с няколко литературни агенти. Видяха ми се доста заинтригувани.

— Наистина ли? — Джил изглеждаше много доволна. — И какво казаха?

— Поискаха ми писмено предложение, върху което вече работя. Надявам се до края на следващата седмица да мога да им пратя нещо.

— Доста вълнуващо, а?

— Предполагам.

— А какво мисли Алекс?

— Не съм говорила с него.

— Наистина ли? — Джил изглеждаше разочарована. — Нито пък аз. Предполагам, че е много зает.

— Явно.

— Какво мислиш за него? — попита Джил.

Чарли сви рамене.

— Изглежда достатъчно добър.

— Той е страхотен адвокат.

— Да, прочетох протоколите от съда. Работата му по защитата ти не би могла да се свърши по-добре, като се имат предвид обстоятелствата.

— Какви обстоятелства?

— Мощните доказателства срещу теб.

Устните на Джил се нацупиха в отвращение, но бързо се извиха в бодра усмивка.

— Мислиш ли, че е готин?

— Какво?

— Алекс. Мислиш ли, че е готин?

— Наистина не съм обърнала внимание — излъга Чарли.

— Е, аз мисля, че е готин. Искам да кажа, малко е старомоден и до няколко години сигурно ще оплешивее, но…

— Джил… — прекъсна я Чарли.

— Извинявай — моментално каза Джил, като че ли бе свикнала да се извинява, още преди да е разбрала какво лошо е сторила.

— Ние тук не сме две момичета приятелки — напомни й Чарли. — Не съм дошла да си бъбрим за момчета.

— Зная. Извинявай.

— Просто имаме само няколко часа и не ми се иска да ги прахосваме.

— Разбирам. Извинявай. Можем вече да започваме.

— Не е нужно да се извиняваш.

— Правилно. Извинявай.

Чарли въздъхна и натисна бутона „старт“.

— Искаш ли да почнем от писмото, което ми написа миналата седмица?

— Добре ли беше? Беше ли, каквото ти имаше предвид?

— Съдържаше много информация, да.

— Добре. Реших да не пиша повече, докато не разбера, дали ти харесва.

— Въпросът не е дали на мен ми харесва или не…

— Не, разбира се, че не. Нямах това предвид. Имах предвид… Извинявай.

— Зная какво имаше предвид.

Джил нададе дълбока въздишка на удовлетворение.

— Добре.

— В писмото си ти намекваш, че си била сексуално малтретирана. — Чарли реши, че е по-целесъобразно да се насочи направо към същината, отколкото да препрочитат всичко, написано от Джил.

— Не казах, че съм сексуално малтретирана — яростно възрази Джил. — Казах, че Пам беше.

Чарли измъкна писмото от чантата си и намери нужния абзац.

— „Не знаех как може от гъделичкане да ти потече кръв и май не исках и да зная — прочете тя. — Във всеки случай, скоро щях да науча.“ Какво точно означава това?

— Не зная.

— Как така не знаеш? — настоя Чарли. — Във всеки случай, скоро щях да науча.

— Не искам да говоря за това сега. — Джил скръсти ръце и се втренчи в отсрещната стена.

— Защо не?

— Защото е твърде скоро.

— Твърде скоро за кое?

— Да навлизаме в тези неща. Имам чувството, че не те познавам достатъчно.

— Искаш да кажеш, че не ми вярваш ли?

— Вярвам ти — възрази Джил. — Просто, това е малко като да правиш секс на първата среща, нали се сещаш, преди да си съвсем готова. Бих искала да ме заведеш на вечеря, може би да ме черпиш няколко питиета по-напред. — Тя превъртя очи и се изплези като палаво дете.

— Искаш да бъдеш ухажвана? — невярващо попита Чарли и не за първи път се запита какво, по дяволите, прави тук.

— Искам да кажа, че бих оценила известен такт, това е всичко — отговори Джил. Палавото дете бе изместено от неотстъпчивия възрастен.

Чарли кимна.

— Не исках да съм нетактична.

— Просто за мен това бе малко болезнено време от живота ми.

— Убедена съм.

— Не обичам да говоря за това.

— А за какво би искала да говорим? — попита Чарли отстъпчиво. Може би в крайна сметка директният подход не бе най-уместен. Може би бе по-добре просто да остави Джил да вземе контрол над нещата и да я следва.

— Не зная. Какво ще кажеш за Уейн?

— За Уейн Хаулънд ли става дума? — Чарли си погледна бележките, макар да нямаше нужда от това.

— Дам. За него ми се говори.

— Добре. Разкажи ми за Уейн.

— Той бе моето истинско първо гадже.

— Колко голяма беше?

— На четиринайсет. Спомням си, защото точно тогава ми дойде цикълът. Ти на колко беше като дойде твоят?

Чарли си мислеше да я среже, че не е нейна работа, отново да й припомни, че не са приятелки, събрали се тук да се отдават на сладки спомени. Тук беше, за да пише книга. Бестселър, ако е възможно. Нещо стойностно, което ще взриви класациите и ще затвори устите на критиците й веднъж завинаги.

Но може би трябваше да й стане именно приятелка, за да свърши работата. Ако се искаха просто няколко споделени лични неща, за да се открие Джил и да разбуни всичките си ужасни тайни, така да бъде. Чарли размисли.

— Бях на дванайсет — отговори тя.

— Вярно? Имаше ли силни болки?

— Не си спомням. — Единственото, с което Чарли бе запомнила първия си цикъл, бе това, че наоколо нямаше никого, който да й помогне да се справи. Майка й бе някъде в Австралия, баща й бе заключен в кабинета си, сестрите й бяха по-малки и по-наивни и от нея, нямаше приятелки, на които да се довери, а последната им икономка наричаше собствените си цикли със зловещото название „проклятието“. Онова, което малката Чарли знаеше за тези неща, бе дошло от уроците по здравеопазване и учебниците. То бе ужасно студено и научно, а тя всъщност имаше нужда някой просто да я прегърне и да й каже, че всичко ще бъде наред, че светът на големите, в който тогава навлизаше, не бе чак толкова плашещо и ужасно място. Малко повечко такт би бил оценен, помисли си тя сега с израза на Джил.

— На лицето ти пак се изписа този странен израз — забеляза Джил. — За какво си мислиш?

Чарли поклати глава.

— Просто си спомних първия път, когато използвах тампони — заобиколи въпроса Чарли. — Не бях разбрала, че трябва да махна обвивката.

— Ау! — възкликна Джил и двете се разсмяха.

— По онова време я правеха от хартия. Както и да е, ти говореше за Уейн — Чарли отново се върна на темата.

— Струваше ми се много готин — каза Джил. — Не беше висок. Може би по-нисък от теб. Колко си висока ти впрочем?

— Един и седемдесет.

— Само? Изглеждаш по-висока.

— Един и седемдесет — повтори Чарли.

— Уейн трябва да е бил към един и шейсет и пет, което е ниско за момче, но аз нямах нищо против. Искам да кажа, че и аз не съм много висока, в случай че не си забелязала. — Издаде звук, който бе по-скоро нервен кикот, отколкото смях. — И беше някак хубаво да имам до себе си човек, който не стърчи над главата ми през цялото време.

— Като Итън ли?

— Да. Като Итън. — Тя въздъхна.

Чарли отбеляза въздишката в записките си.

— На колко години беше Уейн?

— На осемнайсет.

— Голям човек.

— Винаги съм харесвала по-големите.

— По-големите?

— Моите мъже — с широка усмивка обясни Джил.

От дълбока въздишка към широка усмивка, записа си Чарли.

— Е, какъв беше Уейн?

— Наистина мил. Син на свещеника, можеш ли да повярваш? Също като в онази стара песничка, как беше? „Единственият мъж, който може да се доближи до мен…“ — изпя тя. — Това беше той. Синът на нашето отче. Според мен си мислеше, че може да ме спаси или нещо такова.

— От какво да те спаси?

— От онова, което ставаше с живота ми.

— Което бе?

— Знаеше, че баща ми ни бие.

— Знаеше ли за Итън?

— За Итън и Пами ли имаш предвид?

— За Итън и теб — поправи я Чарли. За момент настана тишина. Чуваше се мекото превъртане на лентата в миниатюрния касетофон. — Разкажи ми за Итън — тихо настоя тя.

— Казах ти, че още не искам да говоря за това.

— Мисля, че искаш — каза Чарли.

— Ами, грешиш — сопна се Джил. Тя стана и закрачи напред-назад. — Сега, искаш ли да чуеш за Уейн или не?

— Да. Разбира се.

Джил си пое дълбоко дъх и отново седна на мястото си. Измъкна ластика от косата си, после грубо я събра отново на тила си и така я пристегна, че веждите й се опънаха към челото. Когато най-накрая заговори, гласът й звучеше твърдо.

— Както вече казах, Уейн не беше особено висок и не беше кой знае колко хубав. Бе ниско подстриган, но не зная, около него просто имаше нещо, което ми харесваше. Може би това, че бе толкова различен от Итън и татко. — Тя сви рамене. — Не мога да си спомня кога всъщност се запознахме. Навярно в църквата. Искам да кажа, нали ходехме там всяка неделя, както и той. Скоро почнахме да излизаме. Като свършех училище, той ме чакаше в края на улицата. Естествено отначало не си признаваше, че чака мен. Преструваше се, че има някаква друга причина да е там, но в крайна сметка ме изпращаше до вкъщи. Понякога ходехме на кино или за сладолед. Беше забавно. Никога не правеше опити за нещо нередно.

— Били сте приятели — заключи Чарли.

— Той бе най-добрият ми приятел. Само говорехме, и говорехме, и говорехме. Казвах му всичко. — Тя млъкна. — Това ми беше грешката — добави и над гладкото й лице надвисна облак.

— Защо да е било грешка?

— Той почна да се държи различно с мен.

— Как почна да се държи?

Дълга пауза.

— Като Итън.

— Как като Итън?

— Не искам да говоря за това — инатливо заяви Джил.

Чарли остави химикалката.

— Въртим се в кръг, Джил.

— Зная.

— Това няма да ни отведе доникъде.

— И това зная.

— Как се е държал Уейн като Итън? — попита отново.

Друга пауза, по-дълга от предишната.

— След като на Пами й дойде цикълът — поде после, — Итън реши, че не може да продължава да върши нещата, които правеше дотогава, без да рискува тя да забременее. — Тя млъкна, размърда устни напред-назад и нервно подръпна опашката си. Чарли отбеляза всеки жест в тефтерчето си. — Тогава взе да се пъха в моето легло.

Чарли си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.

— Ти на колко години беше?

— На девет. Може би на десет.

Чарли се замисли за Франи. След една година щеше да стане на девет. Мили боже, помисли и затвори очи.

— Какво ти правеше?

Джил сви рамене.

— Сещаш се.

— Трябва да го чуя от теб.

Джил още по-силно сви рамене.

— Караше ме да го пипам, да използвам устата си — изреди безизразно. — И ме изнасилваше. Първо с пръсти, после с… Каква е думата, която сестра ти използва в книгите си? С неговата „мъжественост“. — Изкиска се. — Нали се сещаш. Обичайните неща, които можеш да видиш в детско порно. Беше доста гадно.

Обичайните неща, които можеш да видиш в детско порно, повтори мълком Чарли, здраво стиснала химикалката, за да не й треперят пръстите.

— И това продължи, докато…

— … докато не станах на четиринайсет и най-накрая и моят цикъл дойде. Молех се този ден да дойде, казвам ти, защото знаех, че тогава ще му се наложи да ме остави.

— И той направи ли го?

— Спря да ме изнасилва. Но продължи да използва устата ми. Казваше, че съм била по-добра от Пами или от което и да било друго момиче, което познавал.

Това нотка на гордост ли беше, което прозвуча в гласа на Джил, почуди се Чарли и си помисли, че ще трябва отново да прослуша тази част от лентата.

— Ти обичаш ли да вършиш такива неща? — попита Джил.

— Какви? — бе по-скоро възклицание, отколкото въпрос.

— Да използваш устата си. Сещаш се. Свирки. Обичаш ли да го правиш?

— А ти? — попита вместо отговор Чарли.

— Аз първа попитах.

Чарли много внимателно обмисли отговора си. Би могла да откаже да отговори, но Джил можеше да се ядоса и да спре да говори. Би могла също да отговори завоалирано, нещо, в смисъл че всякакви сексуални действия са допустими и приятни, стига и двамата да са зрели хора и да са съгласни. Или че любовта вдъхновява всякакви аспекти на секса. Само че как можеше да знае това тя, която никога не се бе влюбвала?

— Да — отговори накрая искрено. — Харесват ми такива неща.

По лицето на Джил бавно се разля усмивка и достигна до очите й. Ръката й отново измъкна стегнатия ластик от косата. Тя тръсна глава и меката й руса коса се разпиля по раменете.

— Знаеш ли коя част най-много ми харесва? — попита и се приведе напред. — Харесва ми усещането за власт, което ти дава. Знаеш. Той си лежи там, целият изложен. Нещото му е в устата ти, за бога. Той стене. Съдбата му е в твоите ръце. — Тя изсумтя. — В твоята уста, май е по-правилно да се каже. — Облиза с език долната си устна, облегна се назад и притвори очи, сякаш си припомняше. — И тогава трябва да решиш… трябва да решиш…

— Какво? — попита Чарли. — Какво трябва да решиш?

Джил отвори очи и се вторачи право в Чарли.

— Всичко.