Кон Игълдън
Земя на славата (31)

Глава 29

Изграждането на укрепени лагери под носа на врага беше ново преживяване за шестте легиона. Всички копаеха рововете и трупаха пръстта на огромни валове — тонове земя на височина три човешки боя. Извънредните охраняваха периметъра. На два пъти малки групи суеби се втурваха към тях, запращаха копия и се връщаха на позиции си. Бяха само млади мъже, които демонстрираха смелостта си. Юлий така и не проумяваше плановете на Ариовистус. Суебите като че ли горяха от желание да влязат в бой, но въпреки това се държаха на разстояние и само наблюдаваха как римляните копаят и секат дървета. Вятърът донесе миризма на готвено — суебите приготвяха храна, също както и легионерите.

На свечеряване огромните лагери бяха завършени и легионите влязоха зад здравите порти. Опитните дърводелци бяха превърнали тежките дънери в оформени греди. По валовете стърчаха колове, за да спрат и най-решителното нападение. Юлий усещаше оптимистичното настроение на хората си. Гледката на оттеглящия се враг беше повишила самочувствието им невероятно много и той се надяваше това да продължи.

Събра съвета, след като всички бяха вечеряли. Конете на едуените бяха изяли сериозна част от зърнените му запаси, но нямаше как да пасат навън, след като враговете бяха толкова близо. Лампите бяха запалени и първата нощна смяна излезе на пост без щитове — изкачиха се по дървените стъпала на валовете, за да оглеждат тъмнината за възможна атака.

Юлий огледа съвета си с тихо задоволство. Октавиан беше израснал в прекрасен водач на хората си, Кир също беше заслужил повишението си в центурион. Публий Крас беше безстрашен командир и Юлий щеше да съжалява, когато го изпрати обратно у дома да поведе бащиния си легион. Рений продължаваше да обучава хората в техниката на бой с меч и Юлий никога не се колебаеше да повиши онези, които му посочваше. Ако Рений кажеше, че са способни да водят, значи са. Домиций беше в състояние да командва цял легион; мъжете обожаваха сребърната му броня и той я носеше непрекъснато. Всички даваха всичко от себе си и Юлий се гордееше с тях.

Когато дойде и Брут, Кабера извади топка глина, която беше увил във влажна кърпа. Глината блестеше на светлината на лампите, докато той я извайваше в подобие на лице — издърпа носа и изрисува очи с ноктите си.

— Ако поставиш въжето по този начин, можеш да промениш формата на черепа — каза той, като уви парче връв около малката глава и я пристегна с пръчка — въртеше я, докато глината не започна да се издува. След като създаде тежката издатина над очите, Кабера повтори процеса под друг ъгъл — и пред тях се появи копие на странните черти на суебите.

— Но черепът няма ли да се счупи? — попита Октавиан намръщено.

Кабера поклати глава.

— При мъж да, но при новородено, когато черепът е все още мек, подобно връзване може да създаде издатините. Това не са демони, а мъже, въпреки всичките клюки в лагера. Вярно е, че са жестоки. Никога не съм чувал за народ, който да се отнася по подобен жесток начин към децата си. През първата, а може би и втората година от живота си те вероятно изпитват непоносима болка, след като притискат костите им по такъв начин. Съмнявам се, че някога изобщо тя преминава напълно. Ако съм прав, това би означавало, че още по рождение бележат военната си каста.

— Трябва да го покажеш в лагера, щом са плъзнали слухове, Кабера — каза Юлий, впечатлен от изваяната чудовищна глава. — Суебите не бива да имат никакви предимства, освен броя си, а пък нашите мъже са суеверни.

Някакъв шум пред палатката накара всички да скочат на крака. Пазачите изкрещяха нещо, после се чу непогрешимият шум от схватка. Брут изхвърча навън.

Двама галски роби се гърчеха на земята.

— Съжалявам, господарю — бързо каза единият пазач и отдаде чест. — Консул Цезар каза да не го безпокоят, а тези двамата не се подчиниха.

— Добре си направил — отвърна Брут. После се наведе, помогна на единия от галите да се изправи и го попита: — Какво е толкова важно?

Мъжът заговори забързано, но Брут не разбра и дума. Вдигна вежди към войника и каза:

— Не съм сигурен, че е разбрал предупреждението ти. — И подвикна: — Адан! Ела да превеждаш?

Щом Адан излезе, мъжът заговори още по-бързо. Приятелят му също вече се беше изправил и нещастно търкаше корема си.

— Цяла нощ ли ще стоите навън? — попита Юлий и излезе при тях.

— Мисля, че ще искаш да чуеш това, господарю — отвърна Адан.

 

 

— Това обяснява защо Ариовистус не може да ги накара да се бият — каза Юлий. — Ако е такъв глупак, че да слуша гадателите си, можем само да се възползваме от това. Има три дни до новолуние. Ако не иска да се бие с нас дотогава, можем да го избутаме до Рейн и да го притиснем към реката.

Притеснението и гневът на Юлий се бяха изпарили при новините, донесени от галските роби. Конниците му бяха щастливи да открият хора от своя народ, а важната информация до голяма степен обясняваше поведението на царя на суебите.

Юлий слушаше внимателно. На Ариовистус било предречено, че ще умре, ако се бие преди новолуние. Това означаваше, че гневната среща е била блъф и Юлий го беше провалил, като беше заповядал на Десети да се строи в бойна формация. Спомни си искрата страх, която беше забелязал в очите на царя, и най-после го разбра. Беше проява на слабост у един водач да даде толкова много власт на гадателите и жреците над армията — гърците бяха смазани заради прекаленото слушане на оракулите. Дори някои римски пълководци бяха известни с това, че отлагат и губят позиции, ако вътрешностите на птици или риби показват ужас и провал. Юлий отказваше да взема подобни мъже на бойното поле, убеден, че те причиняват повече вреда, отколкото полза.

Цезар разполагаше с приблизителна карта на района, сега притисната с оловни тежести на масата. Посочи черната линия, която обозначаваше виещата се на север река Рейн, на по-малко от петнайсет мили от сегашната им позиция. Дори и с тежките каруци това беше разстояние, което лесно можеха да изминат преди новолуние, и той благодари на боговете, че са изпратили суебите в ръцете му.

— Вдигаме лагера един час преди зазоряване — каза Юлий. — Искам катапултите с нас дотам, докъдето теренът позволява. Дори да изостанат, трябва да ни следват възможно най-бързо. Октавиан ще командва извънредните, Марк Антоний ще поеме десния фланг, Берик ще бъде на левия, катапултите да се изкарват отпред при всяко спиране. Десети и Трети Галски ще са в средата. Мъжете да получат добра закуска и меховете им да са пълни с вода. Проверете дали стрелите и копията им са в добро състояние.

Марк Антоний напълни чашата си. Беше се изчервил от удоволствие от задачата, която беше получил. Беше чул за наглостта на Ариовистус при срещата и бе разбрал, че приятелството му с Рим е приключило. Несъмнено враговете на Цезар в сената щяха да вдигнат голям шум по този повод, но това не беше проблем на днешния ден.

 

 

Крас въздъхна доволно — една от робините на Сервилия масажираше скованите мускули на гърба и раменете му. Изстудените в лед плодове, които беше изял, лежаха на топка в стомаха му. След като се отпуснеше напълно на масата, го очакваше удоволствието от топлия басейн, който вдигаше пара в полумрака. Сервилия лежеше срещу него на покрита с възглавнички кушетка и гледаше звездите. Мъничката червена точка на Марс тъкмо се издигаше над покрития с керемиди покрив. Басейнът блестеше под светлината на лампите, огромни нощни пеперуди летяха към пламъците и умираха със съскане.

— Това място си струва всяка похарчена монета — промърмори Крас и леко се намръщи, когато робинята започна да разтрива болезнената точка между лопатките му.

— Знаех, че ще го оцениш — отвърна Сервилия и се усмихна с истинско удоволствие. — Малцина, които идват в къщата ми, имат око за хубавите неща, но какво сме без тях?

Погледът й падна върху прясно боядисаната стена на новото крило на градската й къща. Крас беше осигурил земята и тя беше платила пълната пазарна цена за нея, без отстъпки. Всичко друго би означавало промяна във връзката им, а тя харесваше и уважаваше възрастния мъж, който сега се беше изтегнал под пръстите на нубийското й момиче.

— Това означава ли, че няма да ме притискаш за информация? — попита той, без да отваря очи. — Не съм ли ти вече необходим?

Сервилия се усмихна и седна.

— Татенце, можеш да мълчиш, ако ти харесва. Къщата ми е твоя за толкова време, колкото пожелаеш. Нямаш никакви задължения.

— А, от най-лошия вид — отвърна той и се усмихна, все така затворил очи. — Какво искаш да знаеш?

— За тези нови мъже в сената. Клодий, а сега и Тит Милон, собственикът на пазара за месо. Опасни ли са? — Въпреки че говореше небрежно, Крас знаеше, че е изцяло съсредоточена и чака отговора му.

— До голяма степен — отвърна той. — Не ми се иска да влизам в сената, когато те са там.

— Няма да ме излъжеш с внезапното си посвещаване на търговията, старче — изсумтя Сервилия. — Съмнявам се, че в сената е произнесена и дума, която да не е стигнала до теб.

Тя му се усмихна сладко и той отвори очи и й намигна, после се размърда под ръцете на робинята да я насочи към нова част на тялото си. Сервилия поклати глава и попита:

— Как се оформя новият ти легион?

— Достатъчно добре, скъпа. Когато синът ми Публий се върне от Галия, може да им намеря работа. Ако успея да преживея сегашните трудности.

— Толкова ли е зле? — попита тя.

Крас се надигна на лакти, изражението му стана сериозно.

— Да. Тези нови мъже разбунват тълпата и вербуват нови и нови банди всеки ден. Улиците вече не са безопасни дори за сенаторите, Сервилия. Трябва да сме благодарни, че Милон заема такава част от времето на Клодий. Ако единият успее да унищожи другия, победителят ще е в състояние да хвърли града в хаос. В момента всеки от двамата е противовес на другия, поне засега. Чух, че смятат определени части от града за своя собственост, така че поддръжниците на Клодий не могат да пресекат определени улици, без да бъдат пребити, дори през деня. По-голямата част от римляните не виждат тези битки, но те все пак съществуват. Виждал съм телата в Тибър.

— Ами Помпей? Той не вижда ли заплахата?

Крас сви рамене.

— Какво би могъл да направи той при обета им за мълчание? Насилниците се страхуват от господарите си повече от всичко, което може да им причини Помпей. Той поне няма да нападне семействата им след тяхната смърт. Когато се насрочи дело, свидетелите изчезват или пък не са в състояние да си спомнят. Това е срамна гледка, Сервилия. Все едно епидемия е заразила града и направо не знам как би могла да бъде пресечена. — Той въздъхна с отвращение и продължи: — Сградата на сената е в сърцето на всичко това и говоря истината, като казвам, че се радвам, че работата ми ме води далече оттам. Клодий и Милон се срещат открито, за да се заяждат и предизвикват един друг, преди техните животни да почнат да измъчват града през нощта. Сенатът няма волята да ги контролира. Маса хора са под властта на единия или другия и Помпей има по-малка подкрепа, отколкото осъзнава. Не може да надхвърли техните подкупи, нито пък да се справи със заплахите им. Понякога ми се иска Юлий да се върне. Той не би позволил да види как Рим се проваля, дори и с цената на живота си.

Сервилия вдигна поглед към ярките нощни звезди и се помъчи да прикрие интереса си. Но когато погледна Крас, видя, че очите му са отворени и я наблюдава. Много малко неща имаше на света, за които старият мъж да не знае.

— Имаш ли новини от Юлий? — попита тя най-сетне.

— Имам. Предложи ми търговски концесии в новите земи в Галия, въпреки че смятам, че за да ме изкуши, рисува по-привлекателна картина, отколкото е пълната истина. Имай предвид, че ако половината от това, което казва, е вярно, ще съм пълен глупак да пропусна тази възможност.

— Видях съобщенията из града — каза тихо Сервилия. Мислеше за Юлий. — Колко ли хора ще се отзоват?

— След като Клодий и Милон съсипват живота на всички, мисля, че през пролетта хиляди ще преминат Алпите. Свободна земя да се заселиш — кой би устоял на подобно предложение? Роби и търговия за всеки мъж, който има достатъчно сили, за да предприеме пътуването. Ако бях по-млад и беден, можеше и аз да обмисля предложението му. Естествено, готов съм да осигуря запаси и оборудване за всеки, които иска да отиде в прословутите му нови провинции.

Сервилия се засмя.

— Винаги търговец, а?

— Царят на търговците, Сервилия. Юлий използва това определение в едно от писмата си и доста ми хареса. — Той отпрати робинята и седна на дългата пейка. — Юлий е много по-полезен, отколкото съзнава. Когато градът се втренчва за прекалено дълго във вътрешните си дела, създаваме мъже като Клодий и Милон, които не ги е грижа за големите събития по света. Докладите, които Юлий плаща да бъдат четени на всяка улица, повишават духа на всички, чак до най-ниско платените бояджии. — Той се усмихна. — Помпей знае това, въпреки че мрази да вижда, че Юлий успява. Принуден е да се бори за него в сената всеки път, когато Светоний възразява срещу всяко дребно нарушение на законите. Това е доста горчив залък за преглъщане, но без завоеванията на Юлий Рим ще се превърне в застояло езеро, където рибите се изяждат една друга от отчаяние.

— Ами ти, Крас? Какво ти носи бъдещето?

Крас стана и влезе в топлата вода, без да обръща внимание на голотата си.

— Открих, че възрастта е чудесен балсам за разяждащите амбиции, Сервилия. Мечтите ми сега са насочени към сина ми. — Очите му проблеснаха на светлината на звездите и Сервилия не повярва на думите му.

— Ще се присъединиш ли към мен? — попита той.

Вместо отговор Сервилия се изправи и разкопча единствената закопчалка, която придържаше прохладната материя по тялото й. Отдолу беше гола и Крас се засмя.

— Как обичаш изненадите, скъпа!

 

 

След два дни преследване беше притиснал суебите само на няколко мили от Рейн. Знаеше, че трябва да очаква нападение, но когато то дойде, беше толкова неочаквано, че двете армии се сблъскаха още преди римляните да успеят да развържат копията си.

Бойците на Ариовистус бяха точно толкова свирепи, колкото очакваха. Не отстъпваха, освен върху телата на загиналите, конницата се виеше като дим около бойното поле, а атаките се формираха в мига, в който римляните променяха каретата си, за да нападнат.

— Марк Антоний! Дръж вляво! — изкрещя Юлий, щом го мярна в разлюляното множество. Нямаше никакъв признак, че заповедта му е чута сред трясъка на битката.

Бойното поле беше хаос и за първи път Юлий започна да се страхува от провал. Всеки от конниците на суебите препускаше с пешак, хванат за гривата на коня, и при тази скорост контраатакуването беше невъзможно. Юлий видя, че два от легионите от Ариминум вляво скоро ще бъдат откъснати, а нямаше никаква подкрепа, която да идва към тях. Вече не виждаше Марк Антоний, а и Брут беше погълнат от битката, прекалено далече, за да може да помогне. Юлий грабна щита на един легионер и се втурна към центъра на битката.

Усещаше смута сред легионерите. Командната верига явно беше прекъсната и Юлий събра колкото опции и центуриони можа да намери, за да им даде заповеди.

— Съберете Дванайсети и Пети! Двойно каре!

Командирите веднага започнаха да въдворяват ред в обърканите редици. Извънредните бяха по фланговете и пречеха на суебите да ги обградят. Къде беше Марк Антоний? Юлий се огледа, но не можа да го види.

Под непрестанния порой заповеди на Юлий двата легиона се събраха гръб в гръб и дадоха отпор на суебите, които се бяха струпали по краищата на каретата и ги обстрелваха. Отново и отново конете галопираха към легионите само за да се спрат пред непробиваемите стени от щитове. Докато ездачите обръщаха, легионерите нападаха; касапницата беше жестока.

С Рейн зад гърба суебите нямаха накъде да отстъпват и Юлий усети паника, когато видя първите редове от любимия му Десети да падат под поредния дъжд копия, хвърлени от галопиращите конници. Щитовете все пак спасиха мнозина и макар и замаяни, те продължиха битката.

Легионите отново тръгнаха напред. Огромните катапулти правеха кървави просеки във вражеската конница. Бойците от Десети изреваха, когато Юлий се присъедини към тях, и започнаха да се бият още по-яростно.

Левият и десният фланг се държаха. Брут командваше десния; извънредните и конницата на едуените отблъскваха атаките на суебите с дива смелост. Юлий изнесе центъра напред и суебите бяха принудени да отстъпят пред яростта на легионите.

Видя с гордост, че офицерите му си знаят работата дори и без да получават заповеди. Когато ги нападаха пешаците на суебите, легионерите разширяваха линията си, за да могат да вкарат възможно най-много мечове в боя. Когато нападаше конницата, се събираха в карета. Катапултите стреляха отново и отново, докато не останаха прекалено назад и имаше опасност да ударят римските редици.

Ариовистус събираше личната си гвардия — хиляда от най-добрите суеби. Всеки беше с една глава над римляните и беше белязан със странните издутини, които плашеха легионерите. Нападнаха Десети в средата и Юлий видя, че карето се преподреди прекалено късно, за да предотврати вклиняването на въоръжените бойци.

Центърът се разби и Десети изрева и започна да се бие с кървава ярост. Юлий си спомни как легионът беше създаден върху смъртта на онези, които се бяха огънали, и се усмихна жестоко. Десети беше негов и нямаше да се предаде. Никога нямаше да побегнат.

Тръгна напред, обграден от войници; крещеше фланговете да оформят рогове, които да притиснат врага. Зърна за секунда конете на едуените, които идваха отляво и изолираха група суеби от основните сили. Десети се катереше върху трупове, за да стигне до врага. Земята беше мокра и червена. Ариовистус беше принуден да се отдръпне от предните линии, та ревящите Десети и Трети да не го достигнат.

Цялата римска линия видя как царят се оттегля и нападна с още по-голяма стръв. Юлий ликуваше. Рейн беше на по-малко от миля и той вече виждаше блестящите води. Нареди да хвърлят копията и загледа как те осуетяват всеки опит на Ариовистус да подреди хората си. Между армиите се отвори пролука и Юлий заповяда незабавна атака, викаше на мъжете, които познаваше. Когато споменаваше имената им, те изправяха рамене и сякаш забравяха умората си.

— Докарайте катапултите! — заповяда той и вестоносците хукнаха назад, за да помогнат на капналите екипи на бойните машини.

Без видим сигнал всички суеби се понесоха в нова атака към римските линии. Юлий разбираше, че това е последният напън — неговите мъже тръгнаха напред в плътни карета още преди да го е заповядал.

Дългите римски щитове бяха вдигнати над главите на легионерите, а самите те стояха плътно един до друг, за да поемат сблъсъка с мечовете си. Никой от римските линии не отстъпи при ужасяващата гледка на атакуващите коне.

Атаката се разби и армията на Ариовистус започна да отстъпва към реката. Юлий знаеше, че без извънредните и едуените германските бойци отдавна щяха да са взели надмощие над римляните, но тъй като те ги удряха по фланговете отново и отново, легионите продължаваха да напредват, като убиваха всеки, който се изпречи пред тях.

Бреговете на Рейн гъмжаха от мъже и коне — суебите рискуваха живота си, за да преплуват реката — но ако не го направеха, щяха да ги избият до крак. Стотици бяха отнесени от течението и се удавиха.

На левия фланг хиляда от враговете хвърлиха оръжията си и се предадоха на легионите от Ариминум. Юлий караше Десети да напредва, докато мъжете не стигнаха до брега. Онези, които още имаха копия, ги хвърляха по плуващите суеби и реката потече червена.

Една лодка стигна до плитчината на отсрещния бряг и Юлий видя Ариовистус да слиза от нея и да пада на колене на земята.

— Кир! — извика Цезар и огромният легионер дотича, все още задъхан от битката. Юлий му подаде едно копие и му посочи коленичилия мъж на отсрещния бряг.

— Можеш ли да го стигнеш?

Кир претегли копието в ръката си. Войниците около него се отдръпнаха, за да му направят място за размах. Гигантът гледаше през широката река.

— Бързо, преди да се е изправил — викна Юлий.

Кир отстъпи пет крачки назад, после се затича напред и запрати копието във въздуха. Мъжете от Десети гледаха смълчани как то се издигна към слънцето… а после започна да пада.

Ариовистус се изправи, за да погледне римляните, но така и не ги видя. Копието проби кожената му броня малко над пъпа и го събори на земята. Телохранителите на царя го повлякоха към гората.

След момент на тишина от изумление легионите се поздравиха със силни възгласи. Кир вдигна ръка към тях в приветствие и се усмихна на Юлий. В отговор той го потупа по гърба.

— Геройски удар, Кир. Боговете са ми свидетели, никога не съм виждал по-добър. Самият Херкулес не би могъл да го направи по-добре. — После триумфално изрева заедно с всички и почувства въодушевлението, което идва с победата, когато кръвта сякаш изгаря жилите и уморените мускули се изпълват с нова сила.

— Моят славен Десети! — извика Юлий. — Мои братя! Има ли нещо, което да не можете да постигнете? Ти, Велин, видях те как събаряш трима бойци наведнъж. Ти, Регул, събра центурията, когато горкият Децид падна. Ще му направиш чест, ако носиш неговото перо.

Едно по едно той викаше имената на мъжете, които бяха с него, и възхваляваше оценявайки смелостта им. Не беше пропуснал нищо от битката и мъжете стояха гордо изправени, докато погледът му преминаваше по лицата им. Другите легиони се приближиха, за да го чуят, и той усети гордостта на мъжете си. Повиши глас, за да го чуят възможно най-далече.

— Какво не бихме могли да постигнем след тази битка? — Те приветстваха думите му с викове. — Ние сме синове на Рим и ви казвам, че тази земя ще бъде наша. Всеки мъж, който се е бил за мен, ще има земя и злато, и роби, които да работят за него. Вие ще сте новите нотабили на Рим и ще пиете вино, достатъчно хубаво, за да ви накара да се разплачете. Кълна се в честта си за това пред всички ви. Кълна се като консул. Кълна се като представител на Рим в Галия.

Юлий се наведе към отъпканата земя на речния бряг, мокра от кръвта на суебите, взе шепа пръст и я вдигна пред събралите се мъже.

— Виждате ли тази земя? Кървавата земя, която държа? Казвам, че е ваша. Тя принадлежи на моя град както надбягванията с колесници или пазарите. Вземете я, подръжте я в ръцете си. Можете ли да я усетите?

Гледаше с диво удоволствие как легионерите повториха действието му — и се разсмя. Стисна юмрук и мократа земя заизлиза между пръстите му.

— Може никога да не се прибера вкъщи — прошепна той. — Това е моето време. Това е моят път.