Кон Игълдън
Смъртта на царете (46)

Историческа бележка

Фактът, че като млад Юлий Цезар е бил пленен от пирати и задържан за откуп, е исторически засвидетелстван. Когато му поискали откуп от двадесет таланта, говори се, че казал, че ще даде петдесет, защото нямали представа кого са пленили. Казал на пиратите, че ще накара да ги разпънат, но че ще нареди главатарите им да бъдат удушени като проява на милост.

Когато бил пуснат на свобода на северния бряг на Африка, се заел да събира пари и да набира мъже от селата, докато не събрал достатъчно, за да сформира екипаж и да наеме кораби. Трудно е да си представим личното обаяние, което му е било необходимо, за да постигне това. Трябва да не се забравя, че тогава е бил млад, без никакъв авторитет или позиция в сената.

В книгата си предполагам, че е набирал хората си в римските поселища и това са били деца на пенсионирани войници. Само по този начин можех да обясня как би могъл да се сдобие с кораб, да проследи пиратите в Средиземно море, да ги намери и да изпълни зловещите си закани.

В Гърция Цезар попада на въстание, вдигнато от Митридат, и събира цяла армия. Всъщност битката, с която се опитва да разпали решителността на колебаещите се римски градове, е против заместника на Митридат, а не против самия цар. Юлий постига победа, с която задържа областта, докато сенатът нерешително тъпче на едно място. По-късно Помпей побеждава Митридат и двамата с Цезар си спечелват слава. Юлий е провъзгласен за военен трибун, с право и възможност да набира войски. Заема този пост, когато започва въстанието на Спартак.

Няма исторически сведения за участие на Цезар във войната против Спартак, макар да ми е трудно да повярвам, че един трибун с неговата енергичност не е бил в легионите, водени от Крас и Помпей.

Макар че Карл Маркс описва Спартак като „най-прекрасния мъж, който може да се види в цялата древна история“, почти няма съмнение, че тракийският гладиатор е имал възможност да пресече Алпите и окончателно да избяга от Рим. Не знаем какво го е накарало да се върне на юг, но като виждаме колко малко му е оставало, може би наистина е вярвал, че силата на легионите може да бъде съкрушена.

Робите унищожили и разгромили много легиони, пратени срещу тях, и всели ужас в Рим и на целия полуостров. Смята се, че Спартак е водел със себе си около седемдесет хиляди роби, с които е бродил на север и на юг из Италия цели две години.

Крас построил стената си напряко на най-тясната югозападна част от полуострова и планът на Спартак да избяга с помощта на пиратите бил осуетен. Робите пробили бариерата на Крас и отново се насочили на север. Три армии били необходими, за да ги спрат, и няма сведения дали Спартак е загинал в боя, или е бил разпънат заедно с хилядите други покрай Виа Апия.

Първият доживотен диктатор на Рим, Корнелий Сула, успял да се оттегли от длъжност и да живее необезпокояван до смъртта си през 78 г. пр.н.е. Той е запомнен със списъците с проскрипции, публикувани всеки ден, в които се съобщавали имената на хора, които са го разгневили или са били обявени за врагове на републиката само въз основа на думите му. Банди мародери печелели възнаграждение, като извличали нещастниците на улиците, за да ги екзекутират, и за известен период Рим бил невероятно близо до анархията и терора. В много отношения Сула е архитектът на падението на републиката, макар че известно време нанесените поражения не личат външно.

Колкото до начина, по който умира Сула, сметнах за необходимо в този случай да променя събитията. Въпреки че Цезар наистина се е бил в Митилена и е спечелил дъбов венец заради смелостта си, не разказвам за пътуванията му из Мала Азия и за процесите, водени тогава от него в Рим.

Октавиан е роднина на Юлий, но не му е братовчед, както съм го представил. Промяната в родството ми позволи да избягна включването на второстепенен персонаж в първата книга. По същия начин заради целите на интригата съм включил самоубийството на Катон в „Смъртта на царете“, докато в действителност той още дълги години действа против Цезар.

Юлий Цезар е направил толкова много, че е по-трудно човек да реши какво да не разкаже, отколкото да подбере събитията, които направо крещят да бъдат драматизирани. За жалост ограниченията на обема не ми позволяват да разгледам всеки аспект от постиженията му. На онези, които се интересуват от подробностите, които бях принуден да пропусна, отново препоръчвам книгата на Кристиан Майер „Цезар“.

Подробностите от римския живот са почти такива, каквито съм ги описал — от стола за раждане и правенето на бижута до обичаите в римския съд, за които съм задължен на „Основите на римския закон“ от Р. У. Лий.

Събитията в предстоящите книги, надявам се, ще бъдат още по-интересни, стига читателят да знае какво вече се е случило.