Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El ingenioso hidalgo don Quijote de la Mancha, –1615 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015-2016)
Прилагане на илюстрациите
NomaD (2015-2018)

Издание:

Автор: Мигел де Сервантес Сааведра

Заглавие: Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча

Преводач: Тодор Нейков; Стоян Бакърджиев (стихове)

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Поредно

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: Роман

Националност: Испанска

Печатница: ПК „Д. Благоев“

Редактор: Стефан Савов

Художник на илюстрациите: Гюстав Доре

ISBN: 954-529-207-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/742

 

В настоящата електронна публикация на „Дон Кихот“ в Читанка са приложени илюстрациите на Гюстав Доре. Източник на изображенията: електронната библиотека на The University of Adelaide (https://ebooks.adelaide.edu.au).

История

  1. — Добавяне

Глава тридесет и четвърта
в която продължава разказът за безразсъдно любопитния

Казват, че лошо е положението на войска, останала без военачалник, и на крепост без комендант, но според мене много по-лошо е положението на младата съпруга, чийто мъж отсъства, колкото и уважителни да са причините, които са наложили отсъствието му. Аз се намирам в толкова лошо положение без Вас и така не съм в състояние да понеса отсъствието Ви, че ако не се върнете скоро, то аз ще се прибера в дома на родителите си, дори ако се наложи да изоставя Вашия дом без пазител. Защото пазителят, който Вие ми оставихте тук — ако е останал в това си качество у нас, — струва ми се, мисли повече за собственото си удоволствие, отколкото за това, което Вас Ви засяга. Тъй като сте умен мъж, няма нужда да Ви казвам повече, а не ще е и добре, ако Ви кажа повече.

 

 

Анселмо получи писмото и разбра от него, че Лотарио е започнал да действа и че Камилия му е отговорила сигурно така, както той желае. Извънредно зарадван от тази вест, той прати на Камилия устен отговор да не предприема никакви промени във връзка с жилището си, тъй като той много скоро щял да се върне. Камилия беше много учудена от този отговор, който я накара да се смути още повече. Тя не смееше да остане в собствената си къща, а още по-малко пък да отиде в дома на родителите си, защото в първия случай щеше да изложи на опасност честта си, а във втория — да действа в разрез с нарежданията на мъжа си. В края на краищата тя се реши на това, което се оказа най-лошо за нея, а именно да остане в дома си, без да избягва присъствието на Лотарио, тъй като не искаше да даде на прислугата си повод за приказки. Тя дори съжаляваше, че е написала писмо до съпруга си, тъй като се боеше той да не помисли, че Лотарио е забелязал у нея някакво лекомислие, което му е дало повод да не й засвидетелства почитта, която й дължи. Но доверила се на добродетелността си, с упование в Бога и в своя разум, тя се смяташе достатъчно силна да се противопостави с мълчание на всичко, което Лотарио можеше да й каже, и то без да уведомява мъжа си, за да не му създаде неприятности и грижи. Тя дори се мъчеше да намери начин да извини Лотарио пред Анселмо, ако той й зададеше въпроса защо му е писала писмото.

С тези мисли, които бяха по-скоро честни, отколкото разумни и полезни, тя слушаше на следния ден Лотарио, който този път се показа толкова настойчив, че нейната твърдост започна да се разколебава и тя трябваше да положи немалко усилия, за да не издадат очите й нежното съчувствие, което предизвикаха у нея думите и сълзите на Лотарио. Той забеляза всичко това и любовта му се разпали още повече. Струваше му се сега наложително да използва отсъствието на Анселмо, което му даваше време и възможности, за да стегне обръча на обсадата около крепостта на любовта си. Затова той започна атаката си с възхвала на нейната красота, ласкаейки суетността й, защото нищо друго на света не може така бързо да превземе укрепените кули на женската суета, както самата суета, подпомогната от думите на ласкателството. Лотарио подкопаваше така изкусно и неуморимо непристъпната скала на нейната непорочност, че дори Камилия да беше от желязо, щеше да рухне. Той плачеше, умоляваше, обещаваше, ласкаеше, увещаваше и лъжеше с толкова чувство, толкова искрено, че добродетелността на Камилия отстъпи и той постигна победа, каквато най-малко очакваше и най-много желаеше.

Камилия се предаде. Камилия падна, но какво чудно в това, щом и приятелството на Лотарио не устоя? Ясен пример, който ни показва, че любовната страст може да бъде победена само ако човек избяга от нея и че никой не може да се осмели да поведе борба срещу толкова могъщ враг, защото човешките му сили могат да бъдат сразени само с помощта на божествена сила. Само Леонела узна за случилото се, тъй като тези, които погазиха приятелството, за да станат любовници, не съумяха да го скрият от нея. Лотарио от своя страна не искаше да довери на Камилия плана на Анселмо и да й каже, че той сам му е дал възможност да стигне дотук, за да не помисли тя, че любовта му не е достатъчно силна. Той искаше тя да мисли, че всичко е станало случайно, без предумисъл и без всякаква преднамереност.

След няколко дена Анселмо се върна и не забеляза, че сега в дома му липсва това, което той толкова високо ценеше, а тъй зле бе съумял да опази. Той потърси веднага Лотарио и го намери у дома му. Те се прегърнаха и Анселмо го запита за новините, от които зависеше животът или смъртта му.

— Вестта, която мога да ти съобщя, приятелю Анселмо — каза Лотарио, — е, че имаш съпруга, която напълно заслужава да бъде наречена пример и венец на всички добродетелни жени. Думите, които й отправих, бяха отнесени от вятъра, предложенията ми бяха пренебрегнати, подаръците ми бяха отказани, престорените ми сълзи бяха жестоко осмени. Камилия е не само въплъщение на красотата, но и съкровищница, в която се пазят благонравието, любезността, свенливостта и всички други добродетели, които правят почтената жена щастлива и достойна за похвала. Вземи парите си, приятелю, те са при мене, защото не стана нужда да ги употребя, тъй като добродетелността на Камилия не може да бъде победена с такива недостойни способи като подаръци и обещания. Бъди доволен, Анселмо, и недей търси да я подлагаш на повече изпитания. Ти премина сух през море от терзания и съмнения, които мъжът често изживява заради жените, но недей влиза отново в дълбокия океан на нови опасности и не изпитвай с друг кормчия здравината и добрите качества на кораба, който небето ти е отредило, за да пребродиш на него морето на живота. Дай си сметка, че си вече в сигурно пристанище, хвърли котвата на душевното спокойствие и остани там, докато ти бъде поискано да платиш онзи дълг, който дори и най-благородните и най-властните на този свят не могат да убегнат.

Думите на Лотарио доставиха на Анселмо пълно задоволство и той му повярва като на оракул. Въпреки това той го помоли да не прекъсва започнатото дело ако не за друго, то поне от любопитство и за забавление, като го предупреди, че в бъдеще нямало защо да бъде толкова усърден. Анселмо го помоли само да напише няколко стиха, с които да възхвали Камилия под името Хлорис, а той от своя страна щял да й каже, че Лотарио е влюбен в една дама, на която е дал името Хлорис, за да може да я възпява, без да нарушава дължимото на нейната добродетелност уважение. Ако Лотарио не искал да си даде труда да съчини тези стихове, то той, Анселмо, щял да ги напише вместо него.

— Това не е нужно — каза Лотарио, — защото музите не са толкова враждебно настроени към мене, че да не ме посещават поне за няколко часа през годината. Разкажи на Камилия за моята мнима любов. Аз ще напиша стиховете и ако те не бъдат толкова сполучливи, колкото заслужава съществото, което ги е вдъхновило, поне ще бъдат най-добрите, на които аз съм способен.

Така се уговориха безразсъдно любопитният и неверният му приятел. Когато Анселмо се върна у дома си и зададе на Камилия един въпрос, който тя отдавна очакваше и се чудеше защо не й го е задал досега, а именно какъв е бил поводът тя да му напише онова писмо, Камилия отговори, че останала с впечатлението, че Лотарио я гледа малко по-особено, отколкото в присъствие на Анселмо. Междувременно тя обаче разбрала заблудата си и се убедила, че всичко било плод на въображението й, тъй като Лотарио вече избягвал да я посещава и да остава насаме с нея.

Анселмо й каза, че може да бъде съвсем сигурна в неоснователността на съмнението си, тъй като Лотарио обича една благородна девойка от града, която възпява под името Хлорис. Но дори и да не е така, тя няма основание да се съмнява в честността на Лотарио и в голямото приятелство, което съществува между двамата.

Ако Камилия не беше узнала от Лотарио, че неговата любов с Хлорис е чиста измислица и че е говорил за нея на Анселмо само и само да може да възхвали нея, тя неминуемо щеше да попадне в безнадеждната мрежа на ревността. Но понеже тя беше подготвена, тази новина не я изненада и не я натъжи.

На следващия ден, когато тримата седяха на масата, Анселмо помоли своя приятел да им прочете никои от своите стихове, посветени на възлюблената му Хлорис, като не се стеснява във възхвалите си, тъй като Камилия не я познава.

— Дори Камилия да я познаваше — възрази Лотарио, — аз нищо нямаше да премълча, защото, когато един влюбен мъж възхвалява красотата на своята дама или я кори за нейната безсърдечност, той не петни нейното добро име. Но всичко това няма значение. Мога да ви кажа, че вчера написах един сонет за неблагодарността на Хлорис, в който се казва следното:

Когато сладък сън воали мята

над смъртните, заспали в мрачините,

разкривам своите болки упорити

пред тебе, Хлорис, и пред небесата.

 

Щом слънцето изгрее над земята

през портите на Изток, в рози скрити,

с въздишки, с глухи удари в гърдите

аз пак повтарям жалбата си свята.

 

Щом слънцето посипе отдалече

с лъчи отвесни ширните полета,

расте плачът ми и не знам разтуха.

 

И пак е нощ, и колко пъти вече

аз пак съзирам в своята несрета

небето — глухо, Хлорис — също глуха.

Сонетът се хареса на Камилия, а още повече на Анселмо. Той го похвали и каза, че дамата, която не отвръща с чувства на толкова силна любов, е прекалено жестока, на което Камилия възрази:

— Да не би пък всичко, което влюбените поети казват, да е чиста истина?

— Като поети те могат да не казват истината — отговори Лотарио, — но като влюбени те дори не намират достатъчно средства да изразят това, което действително чувстват.

— В това няма съмнение — намеси се Анселмо, за да подкрепи мнението на Лотарио и за да му даде по-голяма тежест пред Камилия, която много по-малко се занимаваше с Анселмо, отколкото с любовта си към Лотарио.

Тъй като всичко, което казваше Лотарио, я радваше и понеже беше убедена, че неговите мисли и желания са насочени към нея и че всъщност тя е Хлорис, тя го помоли, ако знае някой друг сонет или стихове наизуст, да й ги каже.

— Да, знам още един сонет — отговори Лотарио, — но не смятам, че е толкова сполучлив или по-добре казано, считам, че не е по-малко лош от първия. Вие ще можете да прецените веднага, защото той гласи така:

Аз ще умра — защото си лукава

и ме убиваш ти: сърцето знае,

че ще умра в нозете ти — така е,

но все пак всичко в мен те обожава.

 

Там, в царството на вечната забрава,

любов и слава — всичко туй лъжа е.

Но твоят чуден образ ще сияе

и моите гърди ще озарява.

 

Ще пазя аз светинята, додето

не ме погубят упоритостта ти

и твоята студенина хаплива.

 

Тежко на бедния плувец в морето!

То мами го с пространства непознати

и ни звезда, ни пристан му открива.

Анселмо похвали и втория сонет, така както беше похвалил и първия, с което прибавяше все нови брънки към веригата, която го привързваше и оковаваше към неговото безчестие. Лотарио, колкото повече погазваше честта на Анселмо, толкова повече го ласкаеше, като му говореше, че честта му е неопетнена. Колкото повече Камилия слизаше по стъпалата на падението си, толкова по-високо съпругът й издигаше нейното име към върховете на нравствеността и благонравието.

Един ден, когато Камилия остана — както често се случваше — насаме с прислужницата си, й каза:

— Срам ме е, мила Леонела, като си помисля колко късо време съумях да се държа на положение, тъй като се отдадох по собствена воля така бързо на Лотарио, без да го накарам дори да изкупи победата си с дълго чакане. Страхувам се, че той ще презре моята прибързаност или, по-добре казано — моето лекомислие, без да си даде сметка какво усилие е употребил, за да сломи моята съпротива.

— Нека тази мисъл не ви измъчва, господарко моя — отговори Леонела. — Това всичко няма никакво значение. Ценността на подаръка, щом той действително е хубав и ценен, не се намалява от това, че не сме оставили да ни чакат. Казват също така, че двойно дава този, който навреме дава.

— Но казват също — възрази Камилия, — че онова, което е струвало по-малки усилия, по-малко се цени.

— Тази поговорка не е подходяща за случая — възрази Леонела, — защото любовта, както съм чувала да казват, един път лети, а друг път едва се влачи. Едни оставя хладни, а други възпламенява. Едни ранява, а други убива. В миг се разгаря желанието и в същия миг то прегаря и угасва. Сутринта започва обсадата на крепостта, същата вечер тя е превзета, тъй като няма сила, която да може да устои на любовта. Щом като всичко това е така, защо се безпокоите и от какво се опасявате, след като и вашият Лотарио е преживял същото, когато любовта избра отсъствието на нашия господар за оръдие, с което той да ви победи? Неизбежно беше през отсъствието му да стане това, което любовта бе решила, защото времето, което бихте загубили, щеше да го спечели Анселмо и тогава нямаше да се сбъдне повелята й. Трябва да знаете, че любовта няма по-добър помощник при изпълнение на намеренията си от удобния случай. Тя го използва винаги, при всички свои действия, особено в началото. Всичко това аз зная добре, и то повече от собствен опит, отколкото от слушане, за което някой ден ще ви разкажа, защото и в моите жили тече буйна кръв. Впрочем, сеньора Камилия, вие не се отдадохте на Лотарио внезапно и прибързано, без да сте опознали преди това от погледите, въздишките, думите, обещанията и подаръците цялата му душа, всички негови добродетели, които го правят достоен за любов. Щом е тъй, няма защо да си създавате грижи, а бъдете уверена, че Лотарио ви уважава така, както и вие го уважавате. Живейте доволна и щастлива, защото, макар и да сте се уплели в мрежата на любовта, мъжът, който ви държи в плен, е много ценен и достоен за уважение и притежава не само четирите „с“[1], които, както се казва, трябва да притежава всеки любовник, но и цялата азбука на достойнствата. Изслушайте ме, ще ви я кажа, тъй като я знам наизуст. Лотарио е, според както го познавам и мога да го преценя: алтруист, благороден, великодушен, героичен, доблестен, елегантен, жизнерадостен, зрял, искрен, кавалер, любвеобилен, милостив, непреклонен, обаятелен, предан, разумен, тук е мястото на четирите „с“, за които вече говорих, трудолюбив, услужлив, фин, хубав, царствен, чаровен, за „ш“ и „щ“ няма нищо да кажа, защото буквите са разкривени и грозни и не му подхождат, юначен, яростен, когато честта ви е застрашена.

Азбуката развесели Камилия и тя реши, че в действителност нейната прислужница е още по-опитна в любовта, отколкото тя самата признаваше. Леонела потвърди това, като разказа на Камилия, че има любов с един млад мъж от добро семейство, който живее в същия град. Камилия се разтревожи, тъй като се опасяваше, че тази връзка може да застраши нейната собствена чест. Почна настойчиво да я разпитва дали в любовта си тя е преминала от думи към действия. Леонела й отговори, без много да се засрами и дори доста нахално, че точно това е станало. Защото всеизвестно е, че забежките на господарките премахват всички задръжки у прислужничките, които, като видят, че господарките им залитат, започват да куцат, без никак да се смущават, че това ще бъде видяно от всички. На Камилия не оставаше нищо друго, освен да помоли момичето да не разказва на любовника си за нейните увлечения и да бъде много внимателна, когато се среща с него, за да не узнаят за връзката й нито Анселмо, нито Лотарио. Леонела обеща да изпълни молбата й, но действията й потвърдиха всъщност страховете на Камилия, че благодарение на нея тя ще загуби честта си. Безнравствената и дръзка Леонела разбра, че сега поведението на господарката й беше различно от това, на което беше привикнала преди, и се осмели да приема любовника си в къщата, разчитайки, че Камилия, дори да разбере, няма да посмее да я издаде. Прегрешенията на господарките водят между другите беди и до тази, че те стават робини на собствените си прислужнички и са принудени да прикриват техните безчестия и низости. Така се случи и с Камилия, която често виждаше, че Леонела се затваряше със своя любовник в една от стаите и не само не смееше да й се скара, но и я улесняваше да го крие, като разчистваше всички препятствия, от страх да не го хване Анселмо. Но въпреки всички хитрости, които прилагаше, Лотарио го видя, когато една сутрин напускаше къщата. Лотарио не го позна. Отначало помисли, че това е някакъв призрак, но след като видя как се движеше този мъж, как си наметна дрехата и внимателно се скри, той изостави първоначалното си детинско хрумване и намисли нещо, което щеше да погуби всички, ако Камилия не беше се намесила. На Лотарио не му мина дори и през ум, че този мъж, когото беше видял да излиза в толкова необичаен час от къщата на Анселмо, бе влязъл може би заради Леонела. Дори и не си спомни за съществуването на Леонела. Той предположи, че щом като Камилия се е показала по отношение на него отстъпчива и лекомислена, тя е постъпила по същия начин и с друг мъж. Защото прегрешението на сгрешилата жена води със себе си и бедата, че мъжът, който с цената на много молби и увещания е успял да прелъсти своята любима, губи доверие в нейното чувство за чест и смята, че тя би се отдала с готовност и другиму. Поради това той вярва на всяко подозрение, което би се зародило в ума му. Сигурно в този миг Лотарио беше изгубил целия си разсъдък, сигурно от ума му беше изчезнала всякаква разумна мисъл и способност да разсъждава спокойно и трезво, за да може, нетърпелив и заслепен от гнева и ревността, които разяждаха сърцето му, овладян от желанието да си отмъсти на Камилия, която с нищо не го беше обидила, да се яви при Анселмо, преди още той да е станал, и да му каже:

— Знай, Анселмо, че от много дни насам аз се боря със себе си, за да не ти кажа това, което нито желая, нито намирам за правилно да крия по-дълго време от тебе. Знай, че твърдостта на Камилия е сломена и че тя е готова на всичко, което поискам от нея, и ако се колебаех да ти открия тази истина, направих го, за да разбера дали нейното желание е било само плод на лекомислие, или пък е искала да ме постави на изпитание, за да разбере дали любовната игра, която започнах с нея по твое желание, е била сериозна, или не. Помислих също, че ако тя беше добродетелна жена, каквато би трябвало да бъде и за каквато ние двамата я считахме, тя щеше да ти е изповядала вече, че я ухажвам. Но след като видях нейните колебания, разбрах, че съгласието й е било сериозно, тоест, че тя би искала при повторно твое отсъствие да се срещне с мене в стаята, където се пазят твоите вещи (в тази именно стая Камилия се срещаше с Лотарио). Аз обаче не искам ти прибързано да търсиш отмъщение, защото грехът още не е напуснал света на мислите и е възможно от този момент до онзи, в който намерението ще се превърне в дело, Камилия да промени решението си и да се разкае. Тъй като ти винаги — или поне много често — си се вслушвал в моите съвети, послушай ме и сега, за да можеш без лъжа и с пълна сигурност да решиш как ще бъде най-умно да постъпиш в случая. Кажи, че заминаваш за два или три дена — както и друг път си го правил — и нареди така, че да можеш да останеш скрит в стаята, за която ти споменах. Гоблените и завесите ще ти позволят лесно да се скриеш. Тогава ти с твоите очи и аз с моите ще се уверим какво точно иска Камилия. Ако се случи лошото, което ни плаши, но което трябва по-малко да очакваме, ще можеш да станеш мълчалив, разумен и внимателен палач на осквернената си чест.

Зашеметен, учуден и стъписан, Анселмо изслуша думите на Лотарио, защото те го изненадаха, когато най-малко ги очакваше, тъй като смяташе, че Камилия не беше отстъпила пред мнимите ухажвания на Лотарио и вече се наслаждаваше на плодовете на победата. Дълго време той мълча, вторачил поглед в земята. Накрая каза:

— Ти, Лотарио, постъпи така, както очаквах от тебе. Ще последвам всичките ти съвети. Направи каквото намериш за най-уместно и запази тайната, както знаеш, че се налага при това неочаквано развитие на нещата.

Лотарио му обеща, но след раздялата им той напълно се разкая за всичко, което беше казал. Той съзна колко глупаво бе постъпил, тъй като можеше да си отмъсти на Камилия, без да избира този жесток и недостоен начин. Той проклинаше безразсъдството си, осъждаше лекомисленото си решение и не знаеше как да поправи извършената глупост или поне да намери приемлив изход от създаденото положение. Реши да сподели всичко с Камилия и тъй като не липсваше възможност, той се срещна още същия ден насаме с нея. Камилия, щом го видя и разбра, че може да говори спокойно с него, каза следното:

— Знай, приятелю Лотарио, голяма мъка ми тежи на сърцето и така ме потиска, че сигурно ще се пръсне. Цяло чудо ще е, ако това не се случи. Безсрамието на Леонела стигна дотам, че тя всяка нощ вкарва в нашата къща своя любовник и остава с него до зори. Това петни доброто ми име, тъй като всеки, който види, че този мъж напуска по най-необичайни часове дома ми, ще има пълното основание да си мисли какво ли не. Особено много ме измъчва обстоятелството, че не мога нито да й се скарам, нито да я накажа, тъй като тя е посветена в нашата тайна и това затваря устата ми и ме кара да пазя нейната тайна. Страх ме е, че това положение може само да ни навреди.

Като чу първите думи на Камилия, Лотарио реши, че това е хитрост, с която тя иска да го убеди, че мъжът, когото той бе видял да излиза, не е бил при нея, а при Леонела. Но след като видя сълзите и скръбта й и чу молбата й за помощ, той й повярва и с това срамът и съжалението за извършената постъпка стигнаха до връхната си точка. Въпреки това той каза на Камилия, че не трябва да се безпокои, тъй като той ще направи необходимото, за да сложи край на нахалството на Леонела. След това й повери всичко, което, обзет от безумна ревност, беше казал на Анселмо, и как са се уговорили той да се скрие в стаята си и там да стане свидетел на нейната изневяра. Той умоляваше Камелия да му прости тази лудост и я помоли за съвет, за да могат да намерят изход от толкова сложния лабиринт, в който ги беше вкарало неговото безразсъдство.

Разказът на Лотарио страшно изплаши Камилия. С разумни слова, въпреки възмущението си, тя го упрекна за обидното подозрение и за глупавото и опасно решение, което бе взел. Но тъй като жената е по природа по-склонна от мъжа да търси път и към доброто, и към лошото, макар и това нейно превъзходство да изчезва, когато започне да разсъждава, Камилия намери мигновено изход от това толкова безнадеждно положение. Тя предложи на Лотарио да накара Анселмо още на другия ден да се скрие на определеното място, защото неговото скриване щяло да й послужи като най-удобно средство, за да могат в бъдеще да изпитват не страх, а удоволствие при срещите си. Без да му открие напълно своя план, тя му напомни само, че той след скриването на Анселмо трябва да се яви веднага щом Леонела го повика и да отговаря на всички въпроси, които Камилия ще му зададе, така, сякаш дори не подозира за присъствието на Анселмо. Лотарио настоя тя да му обясни подробно намеренията си, за да може той с по-голяма сигурност и внимание да извърши това, което сметне за необходимо.

— Повтарям ти — възрази Камилия, — че трябва само да отговаряш на моите въпроси.

Камилия не искаше да му даде повече обяснения, тъй като се страхуваше, че той няма да се съгласи с решението й — което тя смяташе за най-целесъобразно — и ще се опита да измисли друго, което в никакъв случай не можеше да бъде толкова сполучливо.

Лотарио си отиде. На следния ден, под предлог, че отива да посети приятелите си на село, Анселмо замина и не след дълго се върна, за да се скрие, което направи без никаква мъчнотия, тъй като Камилия и Леонела му улесниха задачата.

В своето скривалище Анселмо очакваше със страх — страх, какъвто изпитва човек, който ще види как пред очите му потъпкват неговата чест — мига, в който може би щеше да загуби най-върховното благо, което смяташе, че притежава в лицето на любимата Камилия.

Щом като Камилия и Леонела се убедиха, че Анселмо е вече скрит, влязоха в стаята и с дълбока въздишка Камилия каза:

— Ах, мила Леонела, не ще ли бъде по-добре, преди да изпълня намерението си, което крия от тебе, за да не се опиташ да ми попречиш, не ще ли бъде по-добре да вземеш онази кама на Анселмо, която бях поискала да ми дадеш, и да прободеш това обезчестено сърце? Но не, не го прави, тъй като не ще бъде справедливо аз да плащам за чужди грехове. Искам първо да знам какво намериха в мен нахалните и безсрамни очи на Лотарио, за да се одързости той да изкаже своето нагло желание, което опетнява честта на приятеля му, а мене унижава. Застани там, на прозореца, Леонела, и го извикай, защото той вече сигурно чака на улицата, за да осъществи лошите си намерения. Но преди това аз ще изпълня това, което съм намислила и което е колкото страшно, толкова и доблестно.

— Тежко ми, скъпа господарке — възкликна хитрата и подучена Леонела, — за какво ви е тази кама? Нима искате да отнемете своя живот или пък този на Лотарио? И в двата случая това зле ще се отрази на доброто ви име. По-добре ще е да преглътнете обидата и да не дадете възможност на този лош човек да дойде сега вкъщи и да ни завари сами. Помислете, сеньора, че ние сме слаби жени, а той е мъж, и при това решен на всичко. Той идва, заслепен от лошото си намерение и от страстта си, и може би — преди вие да успеете да предприемете каквото и да било — ще стори нещо, което за вас ще бъде по-страшно от смъртта. Как можа моят господар Анселмо да разреши на този безочлив човек да се разполага както си иска в дома му! Ако вие наистина го убиете, сеньора, нещо, което се страхувам, че ще направите, какво ще правим с него след това?

— Какво ли, мила моя? — отвърна Камилия. — Ще го оставим да лежи тук, за да го погребе Анселмо. Защото ще бъде справедливо той да си даде труд да погребе собствения си срам. Извикай го, не губи време, защото, като забавим отмъщението за накърнената ми чест, струва ми се, че изменям на верността, която дължа на съпруга си.

Анселмо слушаше всичко това и при всяка дума, която Камилия произнасяше, мисълта му поемаше различни пътища. Но когато чу, че тя е решена да убие Лотарио, поиска да се втурне при нея и да й попречи да изпълни намерението си. Въздържа се само поради това, че желаеше да види какъв ще бъде краят на това толкова смело държане и доблестно решение, като, разбира се, беше готов да излезе навреме, за да не й позволи да осъществи заканата си.

В същия миг на Камилия й прилоша и тя се отпусна на леглото, което се намираше в стаята. Леонела започна горчиво да плаче и да нарежда:

— Тежко на мене, нещастницата! Защо ме изоставя Господ? Защо ми е писано да умре в ръцете ми тази жена, която е цвят на почтеността, венец на добродетелните съпруги, образец на целомъдрие!

Леонела продължи в същия дух, така че всеки, който можеше да я чуе, щеше да сметне, че пред него е най-натъжената и най-вярната прислужница на този свят и че господарката й е нова, настойчиво задиряна Пенелопа.

— Леонела, защо не отидеш да извикаш най-верния приятел, когото слънцето нявга е виждало или нощта прикривала? Хайде, бързай, тичай, извикай го, за да не би твоето бавене да потуши пожара на негодуванието ми и от желанието ми за справедливо отмъщение да останат само закани и проклятия.

— Отивам да го извикам, скъпа господарко — отговори Леонела, — но преди това вие трябва да ми дадете тази кама, за да не би в мое отсъствие да направите нещо, което ще накара да плачат цял живот всички, които от сърце ви обичат.

— Иди и бъди спокойна, моя добра Леонела, няма да сторя това, което мислиш! Защото, колкото и да ме смяташ за безразсъдна и глупава, когато става въпрос за честта ми, аз никога не ще бъда толкова безразсъдна и глупава като онази Лукреция, за която разказват, че си е отнела живота, без да е съгрешила и без да е убила преди това човека, който е бил виновен за нещастието й. Аз искам да умра, щом трябва да бъде така, но това не ще стане, преди да отмъстя и получа удовлетворение от онзи, който ме накара да дойда тук и да плача заради неговата безочливост, която аз с нищо не съм предизвикала.

Камилия дълго увещава Леонела да отиде да извика Лотарио. Най-сетне тя тръгна и докато я чакаше, Камилия сновеше из стаята и говореше сякаш сама на себе си:

— Нека Бог да ми е на помощ! Нямаше ли да бъде по-добре да бях отблъснала Лотарио, както толкова пъти съм го правила, отколкото да му дам сега повод — което действително сега правя — да ме сметне за безчестна и покварена, макар и това да продължи много кратко време, докато му отнема всякакви илюзии? Да, несъмнено щеше да бъде по-добре, обаче аз нямаше да мога да отмъстя за себе си и за накърнената чест на съпруга си, ако той успееше съвсем безнаказано и спокойно да се измъкне от пропастта, към която го влече лошото му намерение. Изменникът трябва да плати с живота си за престъплението, към което го тласка покварената му мисъл. Нека светът знае — ако случилото се стане негово достояние, — че Камилия не само е била вярна на съпруга си, но и че е отмъстила на мъжа, който дръзна да го обиди. Въпреки всичко смятам, че щеше да бъде по-добре, ако бях казала всичко на Анселмо. Всъщност аз му бях загатнала в писмото, което му изпратих на село, и смятам, че ако той не направи нищо, за да предотврати бедата, за която го бях своевременно предупредила, то се дължи на това, че неговата честност и доверчивост не му позволиха да повярва, че в ума на един толкова изпитан приятел може да се породи мисъл, насочена против неговата чест. Да, аз самата не вярвах дълго време и никога нямаше да повярвам, ако неговата наглост не беше отишла толкова далеч. А за това говореха всички негови подаръци, предлагани ми без всякакъв повод, всички негови предълги увещания и обилно пролети сълзи. Но не са ли излишни сега тези разсъждения? Има ли човек нужда от съвети, когато е взел смело решение? Несъмнено не. Смърт за изменника! Аз ще си отмъстя! Нека влезе предателят, нека дойде, нека умре и бъде унищожен и тогава да става каквото ще. Чиста и непорочна дойдох при този, когото небето беше определило за мой съпруг, чиста искам да се разделя от него. В краен случай ще го напусна, окъпана в моята непокварена кръв и в безчестната кръв на най-неверния приятел, който е съществувал някога на света.

Докато говореше, тя сновеше из стаята с кама в ръка, с широки и несигурни стъпки и се държеше така, като че ли бе обезумяла и сякаш не беше нежна жена, а настървен убиец.

Скрит зад тежките пердета, Анселмо виждаше всичко и беше много озадачен. Струваше му се вече, че видяното и чутото е напълно достатъчно, за да го удовлетвори дори ако бе имал много по-сериозни подозрения, и желаеше от все сърце да не се състои изпитанието с посещението на Лотарио, защото се страхуваше, че може да се стигне до нещастие. Точно когато се готвеше да се покаже, за да прегърне съпругата си и да й обясни нейната заблуда, видя, че влиза Леонела, която водеше за ръка Лотарио.

Щом като Камилия ги видя, прекара с камата черта на пода пред себе си и каза:

— Лотарио, обърни внимание на думите ми! Ако ти се осмелиш да престъпиш тази черта или дори само да се доближиш до нея, в същия миг, когато направиш това, аз ще забия в гърдите си камата, която държа. Но преди да ми възразиш, ще ти кажа и друго и чак след това ще можеш да ми отговориш както сметнеш за уместно. Преди всичко искам да ми кажеш дали познаваш съпруга ми Анселмо и какво мислиш за него. На второ място желая да знам дали познаваш и мен самата. Отговори ми, без да се стесняваш и премисляш дълго думите си, защото въпросите ми не са трудни.

Лотарио не беше глупав и още щом като Камелия му нареди да каже на Анселмо да се скрие, разбра какво смята тя да прави. Затова той се включи в играта, и то така умело и навреме, че двамата успяха да направят лъжата да изглежда чиста истина. И тъй, Лотарио й отговори:

— Не вярвам, прелестна Камилия, че си ме извикала, за да ме питаш за неща, които нямат нищо общо с намерението, което ме води тук. Ако го правиш с цел да отдалечиш още повече обещаното благоволение, трябваше да сториш това още в началото, защото човек се измъчва толкова повече, колкото по-близка е надеждата, че ще постигне желаното щастие. Но за да не кажеш, че не отговарям на въпросите ти, ще ти отговоря: познавам съпруга ти Анселмо, познавам го от най-ранни години. Не желая да повтарям това, което ти тъй добре знаеш за нашето приятелство, за да не стана аз самият свидетел на обидата, която любовта ме принуди да му нанеса, любовта, която е всевластно извинение за много по-големи прегрешения. Тебе те познавам и те уважавам така, както той те уважава. Ако това не беше така, ако твоите достойнства не бяха толкова големи, нямаше да забравя дълга си на честен човек и нямаше да се опълча срещу свещените закони на истинското приятелство, погазени сега от такъв силен враг, какъвто е любовта.

— Щом като признаваш това — възрази Камилия, — ти, който си смъртен враг на всичко, което с право заслужава да бъде обичано, как се осмеляваш да се явиш пред жената, която е, както знаеш, огледало, в което се оглежда онзи, в чиито очи сам трябваше да се вгледаш, за да видиш колко незаслужено го обиждаш? Тежкт на мене нещастницата! Почвам вече да разбирам кое те е накарало да забравиш дълга си. Може би съм дала повод с по-свободно държане, тъй като не мога в никакъв случай да го нарека липса на добродетелност, защото държането ми не е било умишлено и преднамерено, а е било породено от някаква необмисленост, както се случва при жените, когато смятат, че няма нужда да проявяват крайна сдържаност и боязливост. Ако не е така, кажи ми ти, безчестнико, кога с някоя дума или с друг някой знак съм ти дала дори сянка от надежда, че ще успееш да удовлетвориш позорното си желание? Кога любовните ти заклинания не са били изобличени и отхвърлени от мене решително и строго? Кога твоите големи обещания и още по-големи дарове са били допуснати и приети от мене? Тъй като мисля, че никой не постоянства дълго в любовните си намерения, аз поемам върху си вината за твоето упорство, защото без съмнение някое мое необмислено действие е подхранвало твоите надежди. Ето защо искам да наложа на себе си наказанието, което всъщност заслужава твоята вина. За да се убедиш, че щом съм толкова жестока спрямо себе си, не мога да не бъда и по отношение на тебе, поисках да те призова да бъдеш свидетел на жертвата, която възнамерявам да принеса пред олтара на опетнената чест на моя толкова почтен съпруг, обиден от тебе с пълно съзнание и най-безогледно и от мене поради това, че не съм положила най-големи усилия, за да не ти дам повод — ако изобщо съм ти дала някакъв повод — да се почувстваш подкрепен и насърчен в лошите си намерения. Пак ще ти кажа: опасенията, които храня, че някоя моя необмислена постъпка е предизвикала безпътните ти мисли, най-много ме мъчат и ме карат да посегна на себе си и да се самонакажа, защото, ако оставя това да извърши друг палач, вината ми ще стане известна на всички. Но преди да извърша това, искам, умирайки, да убия и повлека със себе си и онзи, чиято смърт може да задоволи жаждата ми за мъст. Тогава на онзи свят, където и да бъде, ще чакам да видя наказанието, което ще наложи безпристрастното и непреклонно правосъдие на този, който ме доведе до това отчаяно положение.

Като произнесе тези думи, тя се нахвърли така стремително и бързо върху Лотарио с гола кама в ръка и с такова видимо желание да забие острието в гърдите му, че самият той за миг се усъмни дали това е престореност или истина. Той действително бе принуден да употреби цялата си сръчност и сила, за да попречи на Камилия да му нанесе удар с камата. Тя съумя така искрено да представи тази срамна своя измислица и така се увлече в позорната и измамна игра, че за да я направи още по-правдоподобна, реши да я обагри с кръвта си, след като видя, че й е невъзможно или се престори, че не може да нарани Лотарио.

— Щом съдбата не позволява да удовлетворя напълно толкова справедливото си желание — извика Камилия, — тя няма власт да ми попречи да го изпълня поне отчасти!

С голяма сила тя изтръгна от ръцете на Лотарио ръката си, в която държеше камата, насочи острието й към мястото, където можеше да си нанесе безопасна рана, прободе лявата си страна близо до рамото, остави камата забита там и се строполи, сякаш беше загубила съзнание.

Леонела и Лотарио стояха потресени и онемели и не можеха да повярват на случилото се дори след като видяха Камилия да лежи опръскана със собствената си кръв. Лотарио се впусна, уплашен и задъхан, за да изтегли камата, но след като видя незначителната рана, той се успокои и наново се възхити на мъдростта, хитростта и изключителното умение на красивата Камилия. Сети се, че и нему се пада да изиграе роля в това представление и затова започна печално да ридае върху тялото на Камилия — като че ли тя беше наистина умряла — и проклинаше не само себе си, но и онзи, който го беше довел до това положение. Понеже знаеше, че приятелят му Анселмо го чува, каза такива неща, че всеки, който чуеше думите му, щеше да съжали много повече него, отколкото Камилия, дори да я смяташе за мъртва.

Леонела я вдигна, постави я на леглото и го помоли да извика някого, който тайно да я превърже. Същевременно тя го помоли за съвет и мнение какво да кажат на Анселмо за тази рана на господарката й в случай, че той се върне, преди тя да е заздравяла. Той й отговори, че могат да кажат каквото намерят за добре и че той не може да й даде никакъв полезен съвет освен да намери начин да спре кръвоизлива. Той щял да се оттегли от хорските погледи. Напусна дома с израз на дълбоко покрусен и опечален човек. Щом остана обаче сам и сигурен, че никой не може да го види, започна да се кръсти, смаян от хитростта на Камилия и от ловките действия на Леонела. Помисли си колко дълбоко убеден ще остане Анселмо, че има за съпруга една втора Порция[2], и желаеше час по-скоро да се срещне с него, за да възвеличи в разговора, който щяха да водят, тази лъжа, тази измама, която бяха прикрили по най-умелия възможен начин.

Междувременно Леонела беше спряла кръвоизлива на господарката си, който и без това не беше продължил повече, отколкото беше нужно, за да направи хитрата измама още по-правдоподобна. Тя проми раната с вино, превърза я, доколкото й беше възможно, и през цялото време казваше неща, които дори и да не бяха предхождани от други, щяха да са достатъчни, за да затвърдят у Анселмо вярата, че в лицето на Камилия притежава най-възвишен образец на женска добродетелност. Към думите на Леонела се прибавиха сега и тези на Камилия, която се обвиняваше в подлост и липса на достатъчно смелост, смелост, която не й достигна, когато имаше най-много нужда от нея, за да си отнеме живота, който й беше станал толкова омразен. Тя помоли Леонела за съвет дали да разкаже, или не, цялата тази случка на любимия си съпруг.

Прислужничката беше на мнение, че трябва да я премълчи, защото иначе Анселмо щеше да се почувства задължен да отмъсти на Лотарио — което би го изложило на големи опасности, — а една добра съпруга трябва не само да не дава повод на мъжа си за свади, но и да се старае, доколкото това й е възможно, да ги отстранява от пътя му.

Камилия отговори, че е съгласна с нея и ще изпълни съвета й, но че трябва да си помислят какво ще разкажат на Анселмо за това как е била нанесена тази рана, тъй като няма как той да не я види. Леонела възрази, че тя самата, дори и на шега не може да излъже.

— А питаш ли ме мене, моя мила — отвърна Камилия, — как ще мога аз да излъжа, аз, която не бих се решила да измисля, нито да участвам в измама дори и ако животът ми зависеше от това? Щом като не знаем как да излезем от това положение, най-добре ще бъде да му признаем цялата истина, за да не ни хване в лъжа.

— Не се безпокойте, сеньора — каза Леонела, — цялата нощ ще мисля какво да му кажем, а може би — тъй като раната е на такова място — ще можете да я скриете, за да не я види той. А нека се надяваме, че и небето ще бъде благосклонно и ще ни помогне да изведем на добър край нашите толкова честни и благонравни намерения. Успокойте се, скъпа сеньора, и се помъчете да преодолеете тревогата си, за да не ви завари господарят така разстроена. Оставете всичко на мене и на Милостта на Бога, който винаги подкрепя добрите дела.

С най-голямо внимание Анселмо следеше с очи и с уши драмата, в която загиваше честта му, драма, чиито главни герои играеха така необикновено добре и убедително, че можеше да се каже, че са превърнали в действителност ролите, които всъщност само играеха. Той силно желаеше да настъпи нощта, която щеше да му даде възможност да напусне къщата си, за да се срещне с верния си приятел Лотарио и заедно с него да се порадват на скъпия бисер, който той бе намерил, след като бе поставил на изпитание добродетелността на жена си. Съпругата и прислужницата се погрижиха да му осигурят най-добра възможност да напусне къщата, която той не остави неизползвана, и отиде да потърси приятеля си Лотарио. Мъчно може да се опише колко пъти го прегърна, какво му разправи за щастието си и с какви хвалебствия обсипа Камилия. Лотарио изслуша всичко, без да може да изрази и най-малката радост, защото веднага си спомни колко отвратително бе измамил своя приятел и колко несправедливо го бе обидил. Макар и Анселмо да забеляза, че Лотарио не проявява никаква радост, той отдаде това на нараняването на Камилия, за което той имаше вина. Затова му каза между другото да не се безпокои за случилото се с Камилия, тъй като раната е сигурно незначителна. Щом като жените се бяха уговорили да я скрият от него, ясно е, че няма нищо опасно. Ето защо Лотарио може отсега нататък да се радва и весели с него, тъй като благодарение на неговите усилия и помощ Анселмо е достигнал до онези върхове на щастие, за които е могъл само да мечтае. Той предложи в бъдеще да не се занимават с нищо друго освен с писане на стихове, с които да възхваляват Камилия, стихове, чрез които да се увековечи името й. Лотарио похвали сполучливото му решение и обеща да допринесе и той за изграждане на толкова велик паметник.

Ето как Анселмо стана най-умело излъганият съпруг на този свят. Сам той въведе отново в дома си човека, който опетни доброто му име, с пълната вяра, че той дължи на него щастието си. Камилия посрещна Лотарио привидно намръщена, но всъщност с радостно сърце. Тази измама продължи известно време, докато след няколко месеца колелото на щастието се завъртя обратно и това толкова изкусно прикрито престъпление излезе на бял свят, а Анселмо плати с живота си безразсъдното си любопитство.

Бележки

[1] На испански „S“ — sabio, solo, solicito, secreto. За да запазим буквата „с“ в началото на думите, предлагаме следния приблизителен превод: съобразителен, свободен, самопожертвувателен, сигурен. За тези четири качества на истинския любовник се говори често в испанските литературни произведения от епохата.

[2] Известна римлянка, съпруга на Марк Брут, станала символ на съпружеска вярност.