Мигел де Сервантес Сааведра
Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча (105)

Глава петдесет и първа
в която се разказва за по-нататъшното управление на Санчо Панса и за други наистина занимателни събития

Настъпи ден след нощта, през която губернаторът направи своята обиколка и която домакинът прекара, без да мигне, унесен в мисли по хубавото лице и изяществото на предрешената девойка. Домоуправителят използва последните часове на нощта, за да уведоми писмено своите господари за това, което правеше и говореше Санчо Панса, еднакво учуден както от думите му, така и от делата му, защото наистина приказките и постъпките му бяха странна смесица от мъдрости и глупости. Сеньор губернаторът стана и по предписание на лекаря Педро Ресио получи за закуска малко подсладени плодове и четири глътки вода, храна, която Санчо щеше да смени на драго сърце с парче хляб и чепка грозде. Като видя обаче, че не го питат какво му се яде, а му натрапват храната, той я изгълта с голяма болка на душата си и с не по-малка мъка на стомаха си, защото Педро Ресио го беше уверил, че леката храна в малки количества държи буден ума и най-добре подхожда за лица, които заемат важни служби и високи длъжности, изискващи изразходване на големи, по-скоро духовни, отколкото телесни сили.

Въпреки цялата тази заплетена софистика гладът толкова много измъчваше Санчо, че той проклинаше мислено и губернаторството, и този, който му го беше дал. Но все пак — макар че бе ял само подсладени плодове и бе гладен — той трябваше и този ден да влезе в ролята си на съдник, като най-напред пред него се яви един пришълец, не жител на градчето, който в присъствието на домоуправителя и останалите подчинени му зададе следния въпрос:

— Сеньор, пълноводна река разделя на две земите на едно владение… Внимавайте добре, ваша милост, защото въпросът е важен и доста труден. Над тази река има мост, а на края му се издига бесилка и до нея нещо като съдилище, в което стоят обикновено четирима съдии и следят за изпълнение на закона, издаден от владетеля на реката, на моста и на земята. Той гласи така: „Ако някой иска да мине по моста от единия бряг на другия, трябва да заяви под клетва къде отива и по каква работа. Ако каже истината, да бъде пуснат да мине, а ако излъже, да бъде качен без всякаква милост на бесилката, издигната до моста.“ Откакто станаха известни суровите постановления на закона, минаваха мнозина и щом се разбереше, че казват под клетва истината, съдиите ги пускаха да продължат свободно пътя си. Яви се веднъж човек, който положи клетва и заяви — в потвърждение на клетвата си, — че е дошъл, за да умре на тази бесилка и никъде другаде. Съдиите обсъдиха така положената клетва и казаха: „Ако пуснем този човек да мине свободно, ще излезе, че е дал лъжлива клетва и съгласно закона трябва да умре, ако пък решим да го обесим, той заяви под клетва, че ще умре на тази бесилка, значи не е излъгал и съгласно същия закон трябва да го пуснем на свобода.“ От ваша милост, сеньор губернатор, се иска да кажете как трябва да постъпят с този човек съдиите, защото те и досега още се колебаят. Научили за вашия буден и остър ум, те ме пратиха да помоля от тяхно име ваша милост да си дадете мнението по този объркан и съмнителен случай.

Санчо отговори:

— Тези сеньори съдии, които са ви пратили при мене, можеха направо да си спестят труда, защото умът ми е по-скоро несхватлив, отколкото остър и проницателен, но все пак повторете случая, така че да мога хубавичко да го разбера — може би ще ми се удаде да улуча целта.

Пришълецът повтори и потрети това, което беше вече казал, и тогава Санчо рече:

— Струва ми се, че целият въпрос може да се изрази с малко думи по следния начин: този човек се кълне, че ще умре на бесилката, а ако умре на нея, значи, че е казал истината и по силата на закона трябва да бъде пуснат и да му се позволи да мине моста. Не го ли обесят, значи, че е излъгал и следва съгласно същия закон да бъде обесен.

— Точно така е, както казва сеньор губернаторът — отговори пратеникът, — а колкото до пълното разясняване на случая, няма вече място за въпроси и за съмнения.

— Щом е тъй — продължи Санчо, — нека съдиите пуснат да мине тази част от човека, която е казала истината, а нека обесят частта, която е излъгала. По този начин ще се изпълни буквата на закона по отношение условията за минаване на моста.

— Но в такъв случай, сеньор губернаторе — възрази пратеникът, — ще трябва да се разсече, той естествено ще умре и тогава не се постига нищо от предвиденото в закона, който трябва да бъде най-строго спазен.

— Слушайте, човече — отговори Санчо. — Ако не съм съвсем оглупял, този минувач, за когото говорите, има еднакво основание да умре, както и да живее и да мине моста, защото, ако истината го спасява, лъжата го осъжда. Щом е тъй, моето мнение е да кажете на сеньорите, които са ви пратили при мене, че понеже еднакво тежат основанията за оправдаването и за осъждането му, нека го пуснат да мине свободно, тъй като винаги е по-похвално да направиш добро, отколкото зло. Да знаех да се подписвам, бих сложил подписа си под такова решение. Впрочем аз не го дължа на ума си, а на едно наставление, което ми даде между много други господарят ми дон Кихот в навечерието, преди да замина като губернатор в този остров. То гласеше — когато правосъдието се съмнява по някое дело, трябва да накланя везните на страната на милосърдието и да държи за него. Господ пожела сега да си спомня за тази препоръка, защото тя приляга тъкмо за този случай.

— Така е — каза домоуправителят — и аз съм уверен, че самият Ликург, който е дал закони на лакедемонците, не би могъл да издаде по-добра присъда от тази, която издаде великият Панса. Нека вдигнем сега предобедното заседание, а аз ще се разпоредя да нагостят сеньор губернатора точно по неговия вкус.

— Та тъкмо това искам и аз я! — рече Санчо. — Дайте ми да ям, пък изсипете после върху ми дела и въпроси — за един миг ще ги разреша.

Домоуправителят удържа думата си, тъй като смяташе, че ще му тежи на съвестта, ако умори от глад такъв умен губернатор, още повече, че беше намислил да сложи край тази нощ на шегите, като му изиграе последната, която му бе поръчано да устрои.

И ето че след като Санчо се наобядва този ден против правилата и предписанията на доктор Тиртеафуера, тъкмо когато ставаха от трапезата, влезе един куриер с писмо от дон Кихот за губернатора. Санчо заповяда на секретаря си да го прочете първо наум и ако няма в него нещо, което е необходимо да се запази в тайна, да го прочете на висок глас. Секретарят изпълни заповедта и като го попрегледа, каза:

— Може да се прочете на висок глас, защото това, което пише сеньор дон Кихот на ваша милост, заслужава да се отпечата и напише със златни букви. Ето съдържанието на писмото:

Писмо на дон Кихот де ла Манча до Санчо Панса,

губернатор на остров Баратария

„Докато очаквах да получа новини за твои нехайства и дивотии, приятелю Санчо, научих за умното ти държане. Това ме накара да отправя особени благодарности към небето, което от прахта издига бедния, а глупавия прави умен. Казват ми, че управляваш като човек, но че с прекаленото си смирение се принизяваш до положението на животно. Предупреждавам те обаче, Санчо, че за да поддържаш достойнството на своя пост, често пъти подхожда и е необходимо да действаш против смиреността, която таиш в сърцето си, защото хубавата украса на този, комуто е поверена важна служба, трябва да отговаря на това, което изисква от него постът му, а не на това, към което го тласка долният му произход. Обличай се добре — украсената сопа не изглежда вече сопа. Не искам да кажа, че трябва да носиш разкошни дрехи и скъпоценности, нито пък, бидейки съдия, да се обличаш като войник, а носи облеклото, което изисква службата ти, стига да бъде то чисто и спретнато.

За да спечелиш обичта на народа, който управляваш, трябва между другото да правиш две неща: първото е да бъдеш учтив към всички — това съм ти казвал и друг път, — а второто е да се погрижиш продоволствието да бъде изобилно, защото нищо не терзае толкова много сърцето на бедния, колкото гладът и лишенията.

Не издавай много наредби, а тези, които издаваш, гледай да бъдат добри и главно — да се спазват и изпълняват, защото наредбите, които не се спазват, са все едно неиздадени, нещо повече — те показват, че управникът е имал ум и власт да ги издаде, но му е липсвала смелост да ги приведе в изпълнение. Законите пък, които внушават страх, но не се изпълняват, са като пъна, който станал цар на жабите — отначало те се плашели от него, но с времето почнали да го презират и да се катерят по него.

Бъди баща за добродетелите и пастрок за пороците. Не бъди всеки път строг, нито винаги мекушав, а избирай средния път между тези две крайности, защото там е истинската мъдрост. Посещавай затворите, месарниците и пазарите, защото присъствието на губернатора по тези места е от голямо значение — то утешава затворниците, които чакат час по-скоро да им се разгледат делата, плаши месарите и те почват да мерят точно, а по същата причина всява ужас у търговките. Ако се окаже, че си алчен, женкар и лаком — което не вярвам, — не се издавай, защото, узнаят ли за тези твои наклонности приближените ти и народът, ще почнат така умело да ги използват, че накрая ще те тласнат в бездната на гибелта. Чети и препрочитай, повтаряй и преповтаряй съветите и наставленията, които ти дадох писмено, преди да заминеш да заемеш длъжността си, и ще видиш как ще намериш в тях, ако ги спазваш, ценна помощ, за да превъзмогнеш пречките и затрудненията, които губернаторите срещат на всяка крачка. Пиши на херцога и херцогинята и им изкажи признателността си, защото неблагодарността е рожба на гордостта и е един от най-тежките грехове, що познаваме, а човек, който е признателен на тези, които са му направили добро, показва, че ще бъде също така благодарен и на Бога, който го е обсипал и продължава да го обсипва със своите милости.

Сеньора херцогинята изпрати по нарочен пратеник на жена ти, Тереса Панса, твоя костюм и още един подарък и сега чакаме всеки момент нейния отговор. Аз бях леко неразположен поради някакви котешки драскотини, които не се отразиха много благотворно на носа ми, но не беше всъщност нищо особено, защото, ако има магьосници, които ми пакостят, има и други, които ме защитават.

Пиши ми дали домоуправителят, който е при тебе, има нещо общо с графиня Трифалди, както подозираше, и за всичко, което ти се случи, тъй като не сме далеч един от друг, а пък и смятам да оставя скоро този лентяйски живот, който водя, защото не съм роден за него.

С мене тук се случи една работа, която смятам, че може би ще ми навлече немилостта на херцога и херцогинята, но макар че ми е много неприятно, все пак никак не ме е грижа, защото в края на краищата трябва преди всичко да изпълня своя дълг, а след това да мисля за техните удоволствия, или както се казва обикновено: Amicus Plato, sed magis amica veritas^[1]. Казвам го на латински, защото предполагам, че си научил този език, откакто си губернатор. Остани си със здраве и да те пази Господ от това да имаш нужда някой ден от хорското състрадание.

Твой приятел

дон Кихот де Ла Манча“

Санчо изслуша писмото с голямо внимание и всички присъстващи го похвалиха и намериха за твърде умно. След това Санчо стана от масата и като повика секретаря си, затвори се с него в стаята си, тъй като желаеше да отговори незабавно на своя господар дон Кихот. Той заповяда на секретаря си да запише точно това, което ще му издиктува, без да прибави и изпусне нито дума. Така и стана и отговорът гласеше както следва:

Писмо на Санчо Панса до дон Кихот де ла Манча

„Така съм зает с работа, че не ми остава време да си почеша главата, нито да си отрежа ноктите и те пораснаха толкова много, че Господ да ми е на помощ. Казвам ви това, драги сеньор, за да не се сърдите, задето не ви съобщих досега как прекарвам — добре или зле — в губернаторството си, където гладувам повече, отколкото когато се скитахме двамата из гори и пустини.

Херцогът, моят сеньор, ми писа онзи ден, за да ми съобщи, че в острова се промъкнали някакви шпиони, за да ме убият, но досега не можах да открия нищо друго освен един лекар, който е назначен със заплата да убива всеки губернатор, който дойде тук. Казва се доктор Педро Ресио и е родом от Тиртеафуера — вижте му само името и кажете как да не се боя да не умра от неговата ръка^[2]! Този доктор сам казва за себе си, че неговата работа не е да лекува болестите, когато дойдат, а да вземе предпазни мерки да не идват, и лекарствата, които предписва, са винаги диети, а от тях човек се превръща само на кожа и кости, като че ли измършавяването не е по-голямо зло от треската. С една дума, той ме мори от глад, а аз се пукам от яд, защото, докато мислех, че като губернатор ще ям топли гозби и ще пия студени напитки и тялото ми ще почива в чаршафи от холандско платно и върху пухени дюшеци, всъщност излезе, че постя като някой отшелник. И тъй като тримиря против волята си, боя се, че няма да спечеля царството небесно и че дори в края на краищата ще ме отнесат дяволите.

Досега не съм пипнал и стотинка приход, а не съм разбрал нищо и от подкупи и не разбирам какво значи това, тъй като тук ми казаха, че на губернаторите, които идват в този остров, преди още да влязат в него, местните хора им дават или заемат много пари и че това става обикновено не само с тукашните, но и с всички губернатори.

Снощи, като обикалях острова, срещнах една много хубава девойка в мъжки дрехи и нейния брат, облечен като жена. Домакинът се влюби в девойката и я избра мислено — както казва — за жена, а аз избрах момъка за зет. Днес ще поговорим за нашите намерения с баща им, някой си Диего де ла Ляна, идалго и стар християнин, от тези, които рядко се намират.

Аз посещавам пазарищата, както ме съветва ваша милост. Вчера видях една търговка на пресни лешници и като забелязах, че беше смесила крина пресни лешници с крина стари, гнили и кухи, наредих да ги дадат всичките на децата от духовното братство, които ще могат да ги различат, а на продавачката забраних да се мярка по пазара цели две седмици. Казаха ми, че съм пипал здравата, но аз ще ви кажа едно — тук сред народа се говори, че нямало по-лоши хора от търговците по откритите пазари — всички те били безсрамници, зли и нахални. И аз съм на това мнение, като ги сравнявам с тези, които съм виждал в други селища.

Много съм доволен, че сеньора херцогинята е писала на жена ми, Тереса Панса, и й е пратила подаръка, за който споменавате. Ще се погрижа да й изкажа своевременно моята признателност. Целунете й от мое име ръцете, ваша милост, и й кажете, че не е хвърлила доброто в съдран чувал, както ще се убеди на дело.

Не бих желал, ваша милост, да имате неприятни разправии с херцога и херцогинята, защото, ако ваша милост се скарате с тях, ясно е, че то ще бъде в моя вреда, пък и няма да бъде хубаво, ако ваша милост, съветвайки мене да бъда благодарен, се покажете неблагодарен към хора, които ви сториха толкова добрини и се държаха така добре с вас в замъка си.

Що се отнася до котешките драскотини, трябва да кажа, че не разбирам нищо, но предполагам, че трябва да е някоя от пакостите, които ви причиняват обикновено злите магьосници. Ще го узная, когато се видим.

Иска ми се да пратя на ваша милост нещо, но не зная какво, освен да ви пратя няколко църкала за клизми с прикрепени към тях мехури. Произвеждат ги тук и са много добри. Ако обаче губернаторството ми продължи, ще потърся да ви изпратя нещо друго.

Ако жена ми, Тереса Панса, ми пише, платете ваша милост на приносителя и ми изпратете писмото, защото много ми се ще да узная какво става у дома и какво правят жената и децата. А сега нека Господ ви избави от злонамерени магьосници, а на мене да помогне да изкарам на добър край губернаторството, в което се съмнявам, защото струва ми се, че доктор Педро Ресио ще ми вземе здравето със своите диети.

Слуга на ваша милост

Санчо Панса, губернатор“

Секретарят запечата плика и веднага изпрати куриер, а шегобийците около Санчо уговориха помежду си как и него да изпратят от губернаторството. Санчо прекара следобеда си в изготвяне на някои наредби за подобряване управлението на областта, която си въобразяваше, че е остров. Той нареди да се забрани препродаването на хранителни припаси в селището и да се разреши вносът на вино от която и да било област при условие, че се посочва мястото, откъдето иде то, за да му се определя цената според качеството и известността му, а за този, който го смеси с вода или промени името му, той предвиди смъртно наказание. Намали цената на всички видове обувки, особено на обикновените, защото му се виждаше прекалено висока. Определи размера на надниците на слугите, които се променяха най-безогледно и произволно, според благоволението на господарите; предвиди сурови наказания на тези, които пееха през деня или нощта безнравствени и неприлични песни; забрани на слепците да пеят стихове за чудеса, освен ако могат да докажат по безспорен начин, че те са действителни, тъй като му се струваше, че повечето от чудесата, възпявани от слепците, са измислени и само подравят вярата в истинските; създаде и учреди полицейска служба за бедните, но не за да ги преследва, а за да проверява дали наистина са бедни, защото под сянката на престорена сакатост и лъжливи рани се укриват крадливи ръце и пияници с прекрасно здраве. С една дума, той издаде такива добри наредби, че и до днес още се спазват в това селище под името „Наредби на великия губернатор Санчо Панса“.