Серия
Вечната война (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forever peace, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

На следващата сутрин се включих с онзи негодник за петдесет и девет минути. Пред него Сковил изглеждаше като момченце от църковен хор.

Трябваше да се махна някъде. Намерихме с Амелия бански костюми и завъртяхме педалите към плажа. В мъжката съблекалня двамина мъже ме гледаха някак си враждебно. Предполагам, че чернокожите тук са голяма рядкост. Или пък велосипедистите.

Не плувахме много; водата беше прекалено солена, имаше мазно-метален вкус и беше учудващо студена. Кой знае защо, миришеше на консервирана шунка. Излязохме навън, изсушихме се, като треперехме, и повървяхме малко на странния плаж.

Белият пясък очевидно не беше естествен. Бяхме карали с велосипедите си по същинската повърхност на кратера, която беше като тъмнокафяво стъкло. Пясъкът под краката ни беше твърде мек и издаваше скърцащ звук.

Изглеждаше наистина доста странен в сравнение с тексаските плажове, където ходехме на почивка — остров Падре и Матагорда. Нямаше морски птици, миди, раци. Просто голям, кръгъл артефакт, пълен с алкализирана вода. Езеро, създадено от целеустремен господ, отбеляза Амелия.

— Знам къде би могъл да намери няколко хиляди последователи — рекох.

— Вече съм го сънувала — каза тя. — Сънувах, че ме е нападнал, досущ както онези, за които разправя.

Поколебах се.

— Искаш ли да говорим за това?

Той бе разпрал корема на жертвата от пъпа до долу, след това бе направил няколко напречни разреза — нещо като „украса“, — преди да пререже гърлото й.

Тя махна с ръка.

— Реалността е по-страшна от съня. Ако това изобщо е истинската картина.

— Да.

Бяхме обсъждали възможността да са само неколцина; може би само четирима заблудени заговорници. Но той, изглежда, бе в състояние да привлече значителни ресурси — информация, пари, купонни карти, както и джунджурии от типа на АК 101. Марти щеше да разговаря със своя генерал тази сутрин.

— Плашещо е, че тяхната ситуация е коренно противоположна на нашата. Ние можем да издирим и разпитаме хиляда от тях и да не открием нито едного, замесен в същинското планиране. Но ако те се включат към някого от вас, ще узнаят всичко.

Кимнах.

— Затова трябва да действаме бързо.

— Да тръгваме. Веднага щом го открият тук — него или Джеферсън, с нас е свършено. — Тя се спря. — Да седнем за малко. Просто да поседим няколко минути. Това може да е последната ни възможност.

Тя кръстоса глезените си и зае поза, подобна на „лотос“. Аз седнах малко по-непохватно. Държахме се за ръце и гледахме как мъртвата сива вода изяжда утринната мъглица.