Серия
Вечната война (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forever peace, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Хората извън държавните служби разполагаха с легитимни начини да спечелят пари, макар малцина да получаваха колкото проститутките. Учените вземаха малки стипендии, малко по-големи бяха те за преподавателите, а трохи — за онези, които се занимаваха само с изследвания. Марти бе шеф на факултета си и бе световноизвестен авторитет по въпросите на интерфейса мозък-машина и мозък-мозък, ала въпреки това получаваше по-малко, отколкото преподаващ асистент като Джулиан. Получаваше по-малко дори от изпомацаните сервитьори в „Специалната съботна вечер“. И досущ като хората с неговото положение, Марти изпитваше перверзната гордост да е непрекъснато без пари — той бе прекалено зает, за да прави пари. А пък и рядко се нуждаеше от неща, които могат да се купят с пари.

Можеш да си купиш разни работи с пари — като например предмети на занаятчийството или оригинални произведения на изкуството, както и различни услуги: масаж, проститутка, да си позволиш да имаш иконом. Повечето от хората обаче си харчеха парите за ограничаваните неща — неща, които правителството ти позволява да имаш, но не ти позволява да имаш достатъчно.

Така например всеки имаше право на три кредита за забавление на ден. С единия можеш да идеш на кино или да се спуснеш с влакчето на ужасите, да покараш час състезателна кола по писта или да влезеш в заведение като „Специална съботна вечер“.

След като те пуснат вътре, можеш да си седиш безплатно цяла вечер, освен ако не пожелаеш нещо за ядене и пиене. Храната в ресторантите варираше между един и трийсет кредита, в зависимост от вложения в нея труд, но менюто имаше и доларов еквивалент, в случай че си изразходвал всичките си кредити и разполагаш с пари.

С обикновени пари обаче не можеше да си купиш алкохол, освен ако не си в униформа. Имаш право на една унция алкохол на ден и за правителството нямаше значение дали ще си позволиш две малки чаши вино всяка вечер, или ще гуляеш един път месечно с две огромни бутилки водка.

Тъкмо поради това въздържателите и униформените бяха особено търсени в компанията на някои любители на чашката — и, както и може да се очаква, не спомагаха за намаляване броя на алкохолиците. Хората, които се нуждаеха от алкохол, или го намираха, или си го правеха.

За пари се предлагаха и незаконни услуги, всъщност това бе най-активната част от доларовата икономика. По-несъществените дейности, като домашната дестилация на алкохол или проституирането, или биваха пренебрегвани, или се оправяха с малки, постоянни подкупи. Но имаше и големи оператори, които въртяха много пари от твърди наркотици или от услуги като поръчковите убийства.

Някои от медицинските услуги, като инсталирането на жак, козметична хирургия и операция за смяна на пола, на теория се предоставяха безплатно от „Национално здраве“, но малцина успяваха да се сдобият с всички необходими документи. Преди войната Никарагуа и Коста Рика бяха страните, в които можеше да си купиш „медицина на черно“. Сега това бе Мексико, макар и мнозина от лекарите да имаха никарагуански или костарикански акцент.