Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Щирлиц/Исаев (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Майор Вихрь, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Пламен (2018)

Издание:

Автор: Юлиан Семьонов

Заглавие: Майор Вихър

Преводач: Лидия Вълнарова

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: руски

Издание: второ

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Теньо Тончев

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Художник: Кремен Бенев

Коректор: Бойка Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4155

История

  1. — Добавяне

Барометърът на вярата

Съобщенията, предадени от Аня, слисаха Бородин. Прочете няколко пъти шифрованата радиограма, после взе един лист хартия и написа получените данни, като ги степенува по важност:

1. Аня е била арестувана.

2. Полковник Берг, който я арестува, й предложил услугите си за работа против хитлеристите.

З. Аня е предала дезинформация (тази „деза“ е отишла в центъра като много важна).

4. Групата на Вихър е влязла в контакт с Берг.

5. Берг е предал сведения за личния състав на щаба на групата армии „А“ (ако не е деза, значи, това са много важни сведения).

6. Вихър предаде свръхсекретни сведения за плановете на Химлер да бъдат преведени в нелегалност части на SS — офицерски корпус и войници. По стиловата си правдоподобност това прилича на изключително тънка деза. Не вярвам. Макар че, от друга страна, кого ще дезинформират с това? Или имат друг резервен план за минаване в нелегалност? Възможно.

7. Вихър съобщи имената на офицерите от SS, отговорни за унищожаването на Краков. (Как е възможно да получи такива материали?)

8. Вихър предаде сведения за полковника от инженерните войски на SS Краух, автор на плана за унищожаването на Краков, и маршрутите на неговите пътувания.

9. Вихър предаде сведения за линията на отбранителния вал по Одер, който е също напълно секретен.

10. Вихър предаде сведения за движението на партизанските обединения.

11. Предаде сведения за седемте диверсии по железопътното отклонение, което обслужва отбранителния вал, извършени от бойната група на Степан Богданов.

12. Вихър предаде в центъра шифровано съобщение по шифър, неизвестен на щаба на фронта. Генералният щаб прие това съобщение, но оттам нищо не постъпва.

Бородин напълно ясно си даваше сметка, че щом доложи за арестуването на Аня и за това, че тя е установила контакт с фашисткия контраразузнавач Берг, и то разузнавач от такава класа, цялата дейност на групата „Вихър“ ще бъде подложена под най-сериозно и напълно справедливо подозрение.

„Разбира се, тъкмо това няма да простят. Това няма да разберат. Кобцов мисли праволинейно: била ли си при фашистите? Била си. Другите патриоти посрещат честно смъртта, а ти се съгласи на пазарлъци с фашистите? Съгласи се. Предаде ли в Центъра деза? Предаде. Предателство ли е това? Предателство. Да се извика тук и да върви по дяволите във филтрационния лагер. Война е. Няма време за маене, за анализ на всичко. Ще победим — ще се оправим. Ами ако е направила всичко това за нас? Е, това все пак трябва да се доказва…“

Бородин отбеляза с червен молив всички останали точки, вписани от него в листа. Последната точка за шифрованото съобщение до Генералния щаб, предадено по неизвестен тризначен шифър, подчерта със син молив.

„Очевидно, само отговорът от Москва може да спаси — мислеше Бородин. Ако позвънят оттам девойката по ВЧ и кажат, че групата на Вихър е помогнала в операцията, за която Москва е приела да се свърже с немеца, пристигнал в Краков от Берлин, тогава картината ще се промени. Ако сега говоря с Кобцов, ще подложа на удар само нея; но и всички там…“

В кабинета се отби капитан Високовски, седна до бюрото и започна грижливо да се сресва, като си помагаше с ръка. Той приглаждаше с длан лъскавата си леко къдрава коса.

— Това не е красиво, Льоня — каза Бородин, — мъжът трябва да се сресва в тоалетната. Вие се тъкмите като госпожичка във фоайето на театъра.

— Не съм мислил за това.

— Напразно. Това не пречи понякога да се мисли.

— Вие като че ли на мен се сърдите за тази шифрована радиограма? — усмихна се Високовски. — Ей богу, аз нямам никаква вина. Тя е силно момиче, не разбирам какво е станало…

— А може съвсем нищо да не е станало. Прекалено сме бдителни към явните неща. Не вярвам, знаете ли, на всякакъв род явни неща.

— Предадохте ли вече съобщението й в отдел кадри?

— Страшно ми се спи. Времето, изглежда, ще се промени.

— Есен… дявол да го вземе.

— Не обичате ли есента?

— Мразя.

— Защо?

— Не мога да се къпя.

— Обожавам есента. За мен, знаете ли, пролетта започва през късна есен. Именно през късна есен. И обратно, есента, зимата и новата година с нейната тъга за мен започват през март рано напролет, когато в гората нощем ручеите шуртят и снегът се топи.

— Нещо не ми е ясно.

— Това сигурно е от годините. Когато остарееш, всичко ти е вече ясно, предвиждания те мъчат, отнапред знаеш какво, откъде, защо и на кого.

— Москва не е ли отговорила още?

— Цялата глупост на положението се състои в това, че тя не е длъжна да ни отговори. И да запитаме, страх ме е, че няма да отговорят. Ще ни наругаят: не си пъхайте носа, където не ви е работа.

— Посъветвахте ли се вече с Кобцов?

— Много неприятно нещо — продължаваше замислен Бородин, сякаш не чу въпроса на капитана — е да се завираш носа в чужди работи. Как мислите, а? Имате ли пирамидон?

— Имам аспирин.

Бородин се намръщи.

— Не, аспиринът, знаете ли, не ми помага.

— Да не е грип?

— Дявол знае. Между другото, по-рано грипът се наричаше инфлуенца. Колко по-изящно. Всички се стремим към опростяване. Грип. Защо пък грип?

Високовски разбра — старецът беснее. Затова се засмя сдържано и започна да мисли как по-деликатно да си иде.

— Да, предадохте ли на Кобцов сведенията за пленниците Степан Богданов, Николаев и Новиков?

— Предадох.

— Какво каза той? Той има ли сведения за тях?

— Компрометиращи не. Кобцов каза да постоят до проверка, после ще решим какво да ги правим.

— Да постоят ли каза?

— Каза да постоят, другарю полковник…

— Слушайте — попита Бородин, не желаете ли да излетите при тях, а? По радиото няма да се оправим… Ако там наистина гласят нещо такова, това не е шега… Аз тук се свързах с поляците и с щаба на партизанското движение. Трябва да получим потвърждение за тези богдановски диверсии. Защото могат и чужди да си приписват. Предадохте ли в Москва съобщението с имената на началниците от щаба на групата армии „А“?

— Разбира се.

— Как мислите, ще отговорят ли утре?

— Трудно е да се каже.

— Затова и питам, защото е трудно да се каже — измънка Бородин, иначе бих мълчал. Когато имате неприятности, обичате ли да ги споделяте, или ги таите в себе си?

— Не мога да ги крия.

— Аз също.

Високовски каза:

— Обичам да си философствам наум. А ако го направя гласно, веднага загубвам нишката.

„Предпазливо момче — помисли Бородин, виж как го усуква. А всичко разбира, набито око има.“

— Да, ясно — каза Бородин, случва се.

— Другарю полковник, кога да излетя?

— Аз попитах дали имате желание? Колкото до излитането, това е въпрос на бъдещето. Ще почакаме, ще се поогледаме. А? Как мислите?

— По всяка вероятност ще се наложи да летя — отговори Високовски. — Иначе можем цялата операция да изтърбушим. Не бива. Пък и главата ми може да падне.

— Това много точно формулирахте — каза Бородин. — Не бива. И главата може да падне. Точно и ясно, няма какво да се добави.

„Не, той няма да изтича при Кобцов — реши Бородин. — Той е умен момък и не е страхлив. На дребно се застраховат само страхливите. А той веднага каза «не бива» и чак след това се сети за главата.“

— А съобщи ли, че онази нейна шифрована радиограма, която отиде в Москва, е фалшива?

— Не толкова категорично. Съобщих, че този материал, според новите сведения, предадени от същите Вихър и Аня, се оказа от начало до край фалшив, съставен от врага за дезинформация. Сега за трети път ще ме питате за Кобцов…

— Повече няма.

— Напразно. Просто тогава още не бях решил как точно да постъпя.

— А сега?

— Сега реших да помисля кога да ви изпратя при Вихър…

Внсоковски се усмихна леко и попита:

— Интересите на работата изискват ли при вас, в щаба, да не остане свидетел? За радиограмата знаем само ние двамата…

Бородин си поигра с веждите и каза:

— Добре го казахте. На място. Знаете ли, преди войната повече от всичко се ядосвах, когато се налагаше да маскирам хубавата работа с лъжа. Вероятно бюрокрацията се залепва преди всичко на този, който се бори против нея. За съжаление Кобцов почти никак не взима под внимание барометъра на вярата. А аз я признавам.

— Готов съм да замина при Вихър още утре — каза Високовски. — Мисля, че на място всичко ще стане ясно.

— Времето ще определим заедно. Не бива да се бърза. Разузнавачът трябва да бърза само веднъж…

— Кога?

— Когато тръгнете, на летището ще ви го пошепна на ухото — каза Бородин. — Добре. Дайте да съставим радиограмата за тях.

Високовски взе писалката и погледна Бородин. Той хапеше старческите си морави устни, въздъхна силно, вдигна учудено рамене и започна да диктува:

— Изяснете всички данни за полковника: година място на раждане, роднини, бил ли е в СССР, длъжност, къде работи. Съобщете незабавно. Веднага след това ще докладвам на командването. Бородин.

Високовски забеляза колко хитро е съставил старецът радиограмата — не даваше никакви аванси и същевременно санкционираше продължаването на работата на групата, чийто радист-шифровчик беше компрометиран според официално действащите тогава норми.

„Дали да го попитам — помисли Високовски — разбира ли той как ще постъпят с него, ако в Краков се случи нещо страшно? Макар че, сигурно, разбира. Затова диктува така. Но разбира ли, че и с мен ще стане същото, каквото и с него? Сигурно разбира. Затова и каза за барометъра на вярата. Бих бил последното куче, ако и за миг допусна, че Аня наистина би могла да се продаде.“

— Кога пристигна полковник Мелников? — попита — замислено Бородин.

Мелников беше началник на Управлението на военното контраразузнаване на фронта. Той прекара пет години нелегално в Германия, две години се би в Испания и след лагера на Калима в първите дни на войната отново се върна на фронта като чекист.

Две години Бородин беше помощник на Мелников по военното разузнаване в Мадрид и Барселона. Мелников лежеше в една болница — беше болен от туберкулоза. С него Бородин можеше да поговори като със себе си.

— Казват, че положението му се влошило — отговори Високовски. — Някои чекисти са ходили завчера при него, храчел кръв.

— Вижте какво… Повикайте колата. Ще идем при него. Струва ми се това е решение.