Юлиан Семьонов
Майор Вихър (37)

Къде е Аня?

През последните дни Берг изобщо не излизаше от кабинета си. Внесе едно меко канапе, донесе юрган и две възглавници, помоли шефа си да му прати макарони, овесени ядки и кондензирано мляко, прибра всичко това в шкафа и си живееше тук, в кабинета със зарешетените прозорци.

Той разбираше ясно, че сега всяка негова крачка, всичките му телефонни разговори, връзки и разходки (ако би правил такива) се намират под непрекъснатия контрол на гестапо. Един-единствен път той позвъни на пристигналия в града генерал Нойбут и помоли да го приеме.

— Елате веднага — предложи генералът, — тъкмо се канех да изляза на езда, ужасно съм уморен, трябва да си почина. Имам чудесен кон за вас. Адютантът е хлапе, скучно ми е с него, а с вас твърде приятно ще си поговорим и ще обсъдим всички въпроси, които ви интересуват…

Берг веднага разбра каква опасност крие в себе си предложението на генерала да се поразходят на коне, макар че Нойбут, по линия на жена си, беше в някакво далечно родство със семейството на Калтенбрунер, началника на имперското управление по безопасността. Гестапо е организация, която стои над личните връзки. И ако Нойбут може да се оплаче на могъщия си роднина, Берг няма на кого да се оплаче: той е говорил на четири очи с генерала, гестапо не е могло да подслуша техния разговор, следователно гестапо е в правото си да допусне всичко, което си иска, както по отношение на Нойбут, така преди всичко по отношение на Берг.

— Благодаря ви, генерале, — отговори Берг и се изкашля, — би ми било много приятно да си почина един час заедно с вас, представям си какви чудесни коне имате, но уви, аз съм простуден. Може би ще ми определите друг час, в който ще можем да се срещнем по много важен въпрос?

— Добре. Утре в три часа ще се радвам да ви видя. Не обядвайте вкъщи, ще ви нагостя с украински борш.

Берг остави слушалката доволен. Значи, утре в три часа гестапо ще пусне апаратурата за подслушване в кабинета на генерала и разговорът ще бъде приложен към досието му. Следователно трябва да се постарае разговорът да мине така, че Берг да има полза от него, а не вреда, от една страна, и от друга — да преодолее напрегнатото мълчание на шефа на гестапо във връзка с работата с руската разузнавачка, която може да отведе Берг до червените.

Той разсъждаваше съвсем точно. Гестапо сега не разполага с никакви данни за него — нито от откритото наблюдение, нито от тия, които подслушват телефонните му разговори, нито от тия, които се ровят в личните му работи. Що се отнася до личните му работи, Берг беше спокоен. Никога не се е набърквал в интриги: в известна степен могат да го компрометират твърде широките му връзки с жени, след като се беше развел. Но всички жени, с които имаше връзки, бяха чистокръвни арийки, с безупречно минало, от добри семейства. След отстраняването на фелдмаршал Бломберг от длъжност, само защото се беше оженил за една бивша проститутка, Берг беше крайно внимателен във връзките си. Освен това той разбра, че най-верни приятелки могат да бъдат жените, членки на партията. Те не можеха да дрънкат за това, защото действаха пуританските закони на нацистите. Пръв женкар от хитлеровското партийно ръководство, след Гьоринг и Гьобелс, беше Калтенбрунер. Гьоринг си позволяваше почти открити връзки с артистки от виенската оперета, а Гьобелс, без да се крие от никого, живееше с една чешка киноартистка, не арийка. Но Калтенбрунер не можеше да си позволи такава смелост, тъй като беше подчинен не на Хитлер, който или сляпо вярваше, или също така сляпо не вярваше, а на Химлер, който напълно отричаше самото понятие вяра — той дебнеше. Затова Калтенбрунер си подбираше в агентурата жени, членки на партията, и се развличаше с тях, както си искаше. В разузнаването е много трудно да се пази тайна един от друг. За жените на Калтенбрунер знаеха всички. Измъкваше се по някакво чудо от неприятностите и пак започваше отново.

Берг копираше опита на шефа на гестапо. Неговите партийни приятелки не го издаваха, това полковникът знаеше със сигурност. И няма да го издадат, защото сега, след покушението, на карта беше поставена не толкова тяхната чест, колкото физическото им съществуване. Макар че дяволът си няма работа, твърде е възможно сега да почне такъв натиск и такова разследване на всички сътрудници на Канарис, че жените могат да се объркат и всичко да изтърсят на следователите: щом гестапо се занимава с някого, не бива да гарантираш за никого.

И все пак Берг не се страхуваше много от връзките си с жените. Те бяха хора фанатично предани на режима, но и фанатиците не са от камък, и на тях им се иска всичко онова, с което живеят обикновените жени и мъже. Главното е гестапо да се успокои по отношение на неговата благонадеждност като разузнавач. Това може да се постигне, макар и отчасти, от разговора с Нойбут. От разговора, който той предварително ще репетира и ще се помъчи да води така, че Нойбут несъзнателно да му акомпанира на разговора, и който сигурно ще бъде подслушан от гестапо.

 

Той пристигна при генерала в три часа без три минути. Така изисква етикетът. Адютантът го въведе в малката гостна. Масата беше сложена. По това, как адютантът се суетеше, и по ослепителната му усмивка Берг разбра, че момчето сътрудничи на гестапо. И Берг интимно и меко попита:

— Сами ли ще бъдем с генерала?

— О, да — отговори адютантът, — ще бъдете само двама с генерала, полковник.

И си отиде. Берг огледа стаята. Върху малко шкафче беше телефонът. Берг се усмихна: „Не може човек да е толкова наивен. Аз десетки пъти съм поставял апаратури в такива именно телефони. Би трябвало да ги е срам наистина да смятат само себе си за умни, а възможните противници — за слепи котенца.“

Нойбут влезе с малко закъснение.

— Извинете, бях на прекия телефон с Растенбург.

— Аз току-що дойдох, генерале.

— Днес ще се наобядваме прекрасно. Имаме един час, цял час. Седнете тук, тук не свети толкова слънцето в очите. Каква жега, как ви харесва това, а? Боршът е великолепен, нали? Малко водка?

— Не, благодаря.

— Да не сте станали въздържател?

— Никога не съм бил пияница.

— А аз ще си пийна. Някъде са заловили от руснаците голям склад и ми донесоха подарък едно сандъче водка. Защо изглеждате толкова зле? Прозит!

— Благодаря.

— Яжте непременно с чесън.

— Благодаря. Но сега ми е някак си неприятно да ям чесън.

— Защо така?

— Тази свиня Канарис обожаваше чесъна. И сега чесънът ми стана отвратителен — от чувство на морално отвращение.

— Да, това е чудовищно.

— Още не мога да дойда на себе си.

— Всичко мина, престъпниците са заловени и няма да избегнат възмездието.

— То се знае. Друго не мога да разбера: как посмяха?

— Следствието води Калтенбрунер.

— Това е чудесно.

— Е, какво ви е довело при мен? Докладвайте. Вие сте страшен хитрец. Винаги се държите настрана от началството. Щом сте дошли при мен, значи, случило се е нещо интересно. Каква рибка сте пипнали, какво сте замислили, какво искате да предложите?

— Генерале, не за това съм дошъл, макар че имах нещо пред вид.

— Хайде, хайде, моля, цял съм внимание.

— Генерале, моля ви да ходатайствувате пред командването да бъда преведен в предните части на каквато и да е длъжност.

— Какво?!

— Ще ми позволите ли да запаля?

— Да, да, моля… Е, по-нататък?

— След всичко, което стана в главната квартира на фюрера, след коварството на Канарис, аз се чувствам морално отговорен за това, че работех във военното разузнаване и не разпознах врага.

— Вие сте луд! Аз работих три години с Вицлебен и една година с Паулус. Нима мога да се самообвиня за това!

Берг изстина от радост. Изигра ролята си точно. Разчиташе тъкмо на такава реакция от страна на Нойбут.

А генералът продължаваше:

— Не ставайте жена. Мене също ме вбесява предателството на тези хора! Но нима заради тези изменници сами да си теглим чертата! Аз едва сега разбрах причината за неуспехите на фронта изпоследък. Това е резултат на измяната им! Сега, когато се очистихме от вътрешните недъзи, всичко ще тръгне на добре! Вижте, раздвижи се целият тил, стават народни демонстрации, постъпват огромни средства във фонда за победата, а колко хлапаци като истински войници просто се натискат да влязат в армията! Берг, вие сте баба! Не знаех това за вас. Изключително талантлив военен разузнавач и изведнъж такова интелигентско безволие!

— Генерале, тази криза настъпи в мен преди пет дена.

— Защо тъкмо преди пет дена?

— Защото ми дадоха да почувствам недоверие.

— Не говорете глупости! Кой може да направи това?!

— Аз много добре зная отношението на командването на групата армии към вас!

— Изразиха ми недоверие в онази организация, която за мен е съвестта на нашата държава. Имам пред вид гестапо.

— Кажете, ако обичате — след известна пауза попита Нойбут, — кой от работниците на гестапо ви е изразил недоверие?

— Шефът на краковското източно управление.

— Това не е централният апарат.

— За мене няма никаква разлика — периферията, или центърът.

— Като на изповед, кажете, вие не чувствате ли някаква вина? Каквато и да е, най-малката? Неволна?

— Готов съм още утре да се изправя пред съда. Аз съм чист пред родината и фюрера. Затова и моля да бъда изпратен на предните линии. Готов съм с кръвта си да изкупя, поне в известна степен, главната си вина. Толкова години да работя в апарата на този нехранимайко, и да не мога да го разбера.

— Слушайте… Аз ще поприказвам по две линии: с командването на групата армии официално, а неофициално ще се свържа с Калтенбрунер. Аз високо ви ценя като работник, Берг. Готов съм да се бия за вас. Толкова решително, колкото съм и готов да заповядам да ви разстрелят, ако ми съобщят някакви най-незначителни данни, които да ви разобличат в контакти със заговорниците.

— Генерале, не можете да си представите колко голяма е моята благодарност. И все пак, позволете ми да ви оставя моя писмен рапорт. Той е мотивиран. Това е документ. И повярвайте, че ако и да е написан с мастило, то той е продиктуван от кръвта.

— Добре, добре. Важните работи трябва да се трамбуват с ядене. Вие не оценихте изкуството на моя готвач.

— Боршът е изумителен. Аз изобщо харесвам славянската кухня. Малко водка?

— Сега да. Сега се чувствам като в детските си години след изповед.

— И още сега, без никакво бавене, пристъпете към работа. Това не е пожелание, това е заповед.

— Слушам, генерале. Макар че това е съпроводено с някои трудности: операцията, повярвайте ми, е необикновено перспективна. Става дума за вербуването на една руска разузнавачка и за моя дезинформационен контакт с представители на Червената армия. Тази операция не може да се развива успешно, докато краковското гестапо, трябва да каже, че това е наша съвместна операция и аз не мога да присвоя всички лаври за армейското разузнаване, докато краковското гестапо не отдели свои хора, необходими в тази решителна фаза.

— Пристъпете незабавно към работа! Опомнете се! Хайде! Ето така!

— Генерале, много съм ви признателен.

— Е, стига — смръщи се Нойбут. — Не обичам да оказвам благодеяния, но за мен изпълнението на войнския ми дълг е неотменим закон. Аз го изпълних. И мисля, че сте запомнили: аз ще се бия за вас дотогава, докато съм убеден във вашата преданост към родината. Ако тази моя вяра се разколебае, със същата убеденост ще ви предам в ръцете на правосъдието.

 

 

На другия ден вечерта при Берг, в кабинета му, дойде Хуго Швалб от краковското гестапо. Около половин час след идването му иззвъня телефонът. Берг вдигна слушалката.

— Хайл Хитлер! — чу той гласа на шефа на гестапо.

— Хайл Хитлер! — отговори Берг.

— Моето момче при вас ли е вече? — попита шефът.

— Да.

— Е, добре. Как е настроението? Да се заемем ли с рускинята?

— Сега нашите усилия се удвоиха.

— Не бъдете толкова предпазлив, полковник! Какъв хитър и предпазлив човек сте, Берг! Желая ви успех.

— Благодаря.

— Дръжте ме в течение.

— Непременно.

— Швалб е умен момък.

— Да, и на мен тъй ми изглежда.

— Ако започне да се увлича, напомнете му, че той е подчинен на вас, а не вие на него.

— Благодаря за доверието.

— Стига с това чинопочитание. Откога станахте такъв канцеларски плъх, Берг? Стискам ви силно ръката.

— Стискам ви ръката. Много благодаря.

— За какво?

— Просто така. Благодаря ви и толкоз.

— Всичко хубаво. Обадете ми се от радиоцентъра… Ако не съм тук, търсете ме нощем в хотела.

 

 

Същия този ден Аня, съпровождана от Берг и Швабл, беше прехвърлена в Шкотув — малко градче, цялото потънало в градини, разположено в самите поли на Карпатите.