Юлиан Семьонов
Майор Вихър (42)

Баща и син

За да остане по-дълго време със сина си, Исаев симулира сърдечен пристъп. Той остана още три дена в Краков и всяка сутрин, и всяка вечер викаше в стаята си бръснаря Андрюша Гришанчиков, който обслужваше офицерския корпус. Това беше предшествано от известна комбинация: влезе в онази офицерска бръснарница, в която работеше Коля, офицерите станаха, той им даде знак да седнат, отпусна се на едно кресло и се задълбочи в четене на вестника.

— Заповядайте — каза коля, — моля, господин генерал.

Исаев седна на стола и затвори очи. Той чувстваше на лицето си ръцете на своя син и на сърцето му ставаше и тревожно, и приятно, и болно.

— Къде сте изучили така добре занаята си?

— В Минск, господин генерал.

— Ако се съди по произношението, вие сте берлинчанин?

Коля дълго мълча, разбирайки, че в разговора се вслушват офицерите, които отстъпиха реда си на есесовеца.

— Аз съм руснак.

Исаев отвори очи и внимателно погледна сина си.

— Интересно. Случвало ми се е да разпитвам руснаци, но да ме подстригва руснак — нито веднъж.

— Аз съм лоялен руснак.

— Браво.

— Много ми е приятно, че ми оказвате доверие.

— Масаж моля.

Исаев отново затвори очи, защото ръцете на сина галеха лицето му, докосваха веждите, внимателно опипваха носа, гладеха сбръчканите слепоочия, пълзяха по гладкото силно изпъкнало чело.

— Малко одеколон?

— Не, благодаря — отвърна Исаев, без да отваря очи. — Ако не бяха моите колеги, които чакат реда си при такъв великолепен майстор, аз бих помолил за още един масаж.

— О, моля ви — каза офицерът танкист.

— Господин обергрупенфюрер, моля ви — каза офицерът от луфтвафе.

— Благодаря, приятели отговори Исаев, — не мога да злоупотребявам с вашата добрина. А вие… Как се казвате?

— Гришанчиков. Андрей Гришанчиков…

— Така, Андре, моля ви да идвате при мен в двадесет и седма стая на хотел „Французки“ всеки ден в седем часа за сутрешен масаж и към девет за вечерен масаж на лицето.

Той отново се обърна към офицерите:

— През време на скучните служебни командировки непременно трябва да се съчетае приятното с полезното.

Те се усмихнаха раболепно, а може и наистина това да им се е сторило смешно: истерията на чинопочитанието понякога става втора душа и тогава всичко, казано от някой висш чин на SS с лека усмивка, им се струва поразително смешно.

Когато на другия ден Коля отиде при баща си, той затвори вратата и веднага включи радиото на силен джаз. Сложи и будилника — след десет минути масажът трябваше да бъде завършен. Отначало те разговаряха тихо, много бързо, като се прекъсваха един друг; дори не си отговаряха, както трябва; после Исаев млъкна, взе ръцете на сина си в своите, допря ги до лицето си и започна да се гали в тях, както някога през двайсет и втора галеше лицето си в прекрасните ръце на Сашенка, майката на Коля.

На срещата Берг дойде сам: Коля, Степан, групата на Седой и Вихър установиха това съвсем точно. Аня, гримирана до неузнаваемост, постави на Берг задача. Помоли го да даде определените сведения на другия ден. Тя искаше това, защото Исаев бързаше да замине за Берлин, а без да се препроверят сведенията, които трябваше да предаде полковникът, по-нататъшната работа с него би била невъзможна и много рискована.

Берг донесе сведенията, които поиска Аня. През време на вечерния масаж Коля ги предаде на фон Щирлиц. Бяха верни. Това беше служебно престъпление на полковник Берг и той би бил разстрелян незабавно, ако гестапо узнаеше.

Фон Щирлиц разсъждаваше, че ако Берг води двойна игра, като се стреми да влезе в редовете на руските разузнавачи, свързани с полското нелегално движение, то и в този случай той не би могъл да им предаде дори и като „встъпителна вноска“ такива изчерпателни истински сведения за щаба на групата армии „А“.

В разговор с шефа на гестапо фон Щирлиц между другото много внимателно, без всякакво настояване, го попита за контактите с фронтовото военно разузнаване на групата армии „А“.

— Е — махна с ръка шефът на гестапо, — те се крепят само на старите връзки с главната квартира. В това сражение между бюрократичните групировки аз съм безсилен. Ако Кайтел не беше почетен член на партията, наистина би ми било по-леко. А така ръцете ми са вързани. Тези лични връзки, тези лични връзки, колко много ни вредят!

— Не мога ли да ви бъда полезен в нещо конкретно? — попита фон Щирлиц.

— Благодаря ви, не. Нас ни погубва либерализмът. Фюрерът е прекалено мек към ония, които посмяха да вдигнат ръка против неговия живот.

— А какво да правим? Армията си е армия. Заради стотина подлеци не бива да губим вяра в масата офицери и генерали, предани на идеалите на фюрера. Подозрителността, в последна сметка, е такава ръжда, която разяжда държавата отвътре. Ние оказахме голямо доверие на руския Власов и той оправдава това наше доверие.

Шефът не спомена имена и фон Щирлиц нямаше право да настоява. Той всяка минута, всяка секунда трябваше да държи сметка, че ако се провали, след него ще се разкрие цялата верига: ще поставят под наблюдение всички, чиито имена е споменавал в разговори, по телефона, в личните си писма и деловите документи.

Все пак по скептицизма, с който гестаповецът се отзова за всички представители на военното разузнаване, Исаев дойде до определени изводи. Тези изводи говореха за това, че Берг преди всичко търси контакти с нас, разбирайки неизбежността на краха или, в краен случай, замисля операция на своя отговорност и риск. Ако това последно предположение е вярно, мислеше си Исаев, тогава полковникът може така да се притисне и той наистина ще започне да работи за нас. Как да се направи това, Исаев знаеше великолепно и той разказа методите за такъв „натиск“ на сина си.

След като Берг предаде всички сведения за щаба на групата армии, Исаев реши, че полковникът играе вабанк. И той каза на сина си:

— Саня, пазете тоя агент, това е ваш успех.

Той му даде адреса на радиоцентъра на танковата дивизия, който беше почти без охрана в околността на Краков.

— Вземете два апарата — каза той, — с единия ще идете при партизаните, ще се свържете с Центъра чрез моя шифър, запомни ли? Оттам ще пратят самолет да прибере играчката, която не избухна. Това е задача от огромна важност. Вторият оставете при вас и не висете в етера по цял час — ще ви засекат.

Той отлетя за Берлин рано сутринта. Преди това Коля отиде при баща си да му направи последния масаж. А в стаята завари шефа на гестапо: беше дошъл да го изпраща.

Шефът дълго наблюдава как руснакът масажираше лицето на фон Щирлиц и каза:

— Дявол да го вземе, сега разбирам колко е приятно това. Къде намерихте този тип?

— Той знае немски — отговори фон Щирлиц.

— Момче — каза шефът на гестапо, — няма да е лошо и мене да помачкаш.

— С удоволствие, господин генерал.

— Дръжте се с него добре — каза фон Щирлиц, — възможно е да го взема в Берлин. Такъв масажист срещам за първи път. Чудо.

Фон Щирлиц хвърли на масата пари. Коля услужливо ги прибра в джоба си и като се кланяше, излезе от стаята.

Когато отиваше към колата си, фон Щирлиц за последен път видя сина си: той стоеше сред тълпата старци до черквата и не откъсваше погледа си от него, съвсем блед от вълнение.

На другия ден бойната група начело със Степан Богданов нападна радиоцентъра на танковата дивизия. В престрелката загинаха трима руснаци и двама немци от охраната. Радиоапаратурата беше докарана в конспиративната квартира на Седой. Оттук Степан с още трима души отидоха заедно с началник-щаба на партизаните в разклона на Татрите, където „Соколите“ криеха фауто на Вернер фон Браун.

Вторият апарат беше монтиран в колата на Апел. Надвечер, със специален нощен пропуск, той подкара колата си по шосето, което водеше към Закопане. Аня предаваше шифровано съобщение до Бородин: за арестуването й, за Берг, за своята дезинформационна радиограма, за гестаповците, определени за унищожаването на града, за плана на Химлер. Тя предаваше това с резервния шифър, бързаше и хапеше от вълнение устни, цялата изтръпнала.

А след това предаде тризначните непознати числа, които написа Коля: това беше съобщението от фон Щирлиц във връзка с „Фау“. Аня се облегна на седалката и зачака отговора. Но Бородин не отговори веднага. Той отложи сеанса за другия ден.