Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Щирлиц/Исаев (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Майор Вихрь, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Пламен (2018)

Издание:

Автор: Юлиан Семьонов

Заглавие: Майор Вихър

Преводач: Лидия Вълнарова

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: руски

Издание: второ

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Теньо Тончев

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Художник: Кремен Бенев

Коректор: Бойка Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4155

История

  1. — Добавяне

Огромно и невиждано

Като всяка националистическа тирания, заслепена от жаждата за световно господство въз основа на прословутите принципи за расовото превъзходство, потвърдено от цвета на кожата, от формата на черепа, от особения разрез на очите, или от някакви други нелепости — нюансите в случая не са толкова важни, — хитлеристката тирания всеки ден, всеки час, всяка минута пораждаше отначало стихийна: а след това организирана и осъзната съпротива както на идеите, така и на практиката на този огромен апарат за потискане на всички народи в света.

Хитлеристката военна, партийна и държавна машина с безсмислените си злодеяния и наивна хитрост раждаше героите на съпротивата, които не искаха, по-точно казано, не можеха да живеят в условията на произвол, държавен кретенизъм и пълно пренебрегване на човешкото достойнство.

В хитлеристките концлагери заедно с руските комунисти лежаха и католически свещеници; социалдемократи гниеха в едни и същи бараки с монархисти; лауреати на нобелови награди спяха на един нар с неграмотни селяни, петгодишни еврейски деца биваха изгаряни в едни и същи пещи заедно с руски професори; френски министри биваха инквизирани в едни и същи килии с норвежки рибари.

Хитлеристите смятаха, че с практиката си да унищожават всеки, който макар и в малка степен мисли по-иначе, укрепват гръбнака на вярата на арийците. Тази практика на масово потискане и унищожаване засегна в същата степен и ония немци, които се молеха на друг бог. С всеки изминат ден все по-ярко се оформяше масовата съпротива срещу хитлеризма както в самата Германия, така и във всички страни, окупирани от фашистите. Хитлеристите игнорираха законите на развитието, те смятаха, че щом фюрерът е казал така, така и ще стане. Но те забравиха, че всяко действие ражда и не може да не роди противодействие.

 

 

Командирът на партизанския отряд „Соколи“ Януш Пшимански беше член на Полската социалистическа партия. До войната той често спореше с комунистите. След бягството си от концлагера през август четиридесет и първа година той, както и по-рано, смяташе, че не във всичко е съгласен с комунистите. През есента на четиридесет и първа година Пишмански отиде в гората заедно с още трима свои другари. През зимата на четиридесет и втора година в отряда му имаше вече сто души. Четиридесет от тях бяха комунисти. През четиридесет и четвърта те наброяваха вече седемстотин бойци. Началник-щабът беше комунист.

„Най-напред трябва да разбием нацистите — казваше Пшимански, — после ще си оправяме нашите работи. Момчетата от компартията се бият отлично за Полша това не може да им се отрече.“

Когато в отряда дойде един селянин от Яблунивци, най-напред срещна началник-щаба и му разказа, че близо до дома му се строполило нещо странно, приличащо на самолет, но с мънички крилца, с дълъг и остър нос без пилот.

Началник-щабът заведе селянина при Пшимански и каза:

— Тоя дядко носи интересна новина. Чуй я и разпореди какво да се прави — и си отиде.

След един час група разузнавачи и старецът полетяха на коне с три каруци към мястото, където беше паднал странният самолет с къси крила. Пшимански слушаше Лондон и беше в течение на въпроса за ракетните снаряди „Фау“.

През нощта докараха в партизанския лагер този рибообразен гигант. Пшимански повика началник-щаба и каза:

— Слушай, Янек, ще направим така: ще се свържем с Лондон, и с червените. Ако започнем да играем с едните за сметка на другите, ще спечелят само кафявите. Който първи дойде за това нещо, на него ще го предадем. Няма да започнеш да ме обвиняваш в национализъм, нали? — усмихна се Пшимански. — Според мен, аз постъпвам правилно.

— Според мен — също — отговори началник-щаба.

Пшимански се свърза с Лондон и с щаба на фронта на Червената армия, даде координатите си и съобщи, че следващия сеанс, в който той ще получи съгласувания отговор на съюзниците, ще очаква утре по същото време.

Но докато Пшимански предаваше тези шифровани съобщения, есесовците от охраната на заводите на Вернер фон Браун вече бяха блокирали района, в който се предполагаше, че е могла да падне ракетата, започнаха старателно да го претърсват. А когато откриха на пясъка следи от ракетата и видяха отпечатъци от конски подкови и човешки ботуши, SS бяха вдигнати в бойна тревога.

Постовата охрана на Пшимански откри фашистките колони, Пшимански вдигна лагера. Той разбра, че тук ще го хванат като в капан, и заповяда да се изтеглят в планината. Там имаше къде да изчакат.

 

 

Исаев получи от Москва задачата да разбере в Краков всичко, което се отнася до открадването на „Фау“. Командването на Червената армия разчиташе, че ако Исаев успее да открие предполагаемото разположение на отряда на Пшимански по сведенията на гестапо, да включи в по-нататъшните практически действия групата на полските нелегални, свързани с Вихър, това беше риск, но риск необходим. А обмисленият и необходим риск носи успех. Само че този път успехът дойде не от Исаев — гестапо беше изпуснало отряда на Пшимански, „Соколите“ бяха отстъпили повече от половината бойци, докато задържаха и прикриваха отстъплението, но основното ядро на отряда се измъкна от преследването и партизаните се скриха в Карпатите.

Изпратеният от Пшимански началник-щаб да се свърже с нелегалните в Краков дойде при Седой на сутринта след отвличането на ракетата. През тридесет и трета година те лежаха заедно в затвора на Пилсудски и оттогава станаха големи приятели. От Седой тази новина стигна до Вихър. Той включи в тази работа Коля — своя заместник в разузнаването…