Юлиан Семьонов
Майор Вихър (30)

За всеки случай

Берг беше калиграф. Той не харесваше своя почерк. Разбираше, че този свръх грижовен почерк с точни надебелявания и неимоверно изящни съединения говори за непреклонната канцеларщина на своя притежател. Той не стигна изведнъж до това. Поначало Берг се гордееше с феноменалната си памет и калиграфския си почерк. Той възненавидя почерка си, когато научи отзива на Канарис за неговата памет. Опита се да промени почерка си, но от това не излезе абсолютно нищо: почеркът е като недостатъка при говоренето — родиш ли се пелтек — пелтек ще си умреш. Като разбра това, Берг започна дори да изкарва на показ тези недостатъци, реши да не скрива нито феноменалната си памет, нито калиграфския си почерк. Но реши да се реваншира с друго, Берг се разведе с жена си и се отдаде на лекомислен живот. Колкото и да е странно, сметката му излезе вярна. След година за него започнаха да говорят не като за канцеларист, а като за преуспяващ Дон Жуан, славен и незаменим в мъжка компания човек. Ако ти се прииска след приятелски гуляй някъде да се повеселиш — Берг кимаше на разположение телефоните на верни приятелки.

Но светът е изплетен от закономерните бримки на случайностите: фюрерът уволни Канарис с чест — на адмирала беше възложено да ръководи икономическата война, сля абвера с ведомството на Калтенбрунер, а управлението на кадрите във ведомството на Калтенбрунер изразяваше недоверие към морално неустойчивите хора. Ако Берг си беше останал оня паметлив калиграф, какъвто си беше, вероятно съдбата би го издигнала до ведомството на Калтенбрунер, Той залагаше на вкуса на Канарис, а дойде Калтенбрунер и Берг се намери в Краков на длъжност офицер 1-С от групата армии „А“, т.е. шеф на военното разузнаване.

Затова сега той правеше всяка своя стъпка толкова предпазливо, че в случай на нови непредвидени неприятности все пак да бъде гарантиран от окончателно разжалване.

Обработката на руската радистка той водеше внимателно, без да бърза. И след пет разговора с Аня почувства, че сковаността на момичето премина и виждаше ясно, че ако не днес, утре тя ще приеме предложението му и тогава ще получи в ръцете си връзката. А по тази връзка къде по-лесно е да се стигне до нелегалните. Да не говорим за това, че чрез нея той ще даде на червените маса дезинформации от радиоцентъра. Сега, в предварителната работа с рускинята, му беше необходимо вдъхновение — това е най-трудната част от работата, а чак след това идва ред на вниманието, дързостта и предпазливостта — с това Берг няма да се занимава.

След всеки разговор Берг изписваше купища хартия, като възстановяваше всяка дума на руската радистка с най-прецизна точност — това беше неговият предварителен документ. Освен това, когато почувствува, че девойката в най-скоро време „ще узрее“, той се свърза с шефа на краковското гестапо, отиде при него късно вечерта и те, двамата, поседяха над материалите, приложени от Берг към делото с условно название „Елхичка“. Шефът на гестапо одобри извършената работа и Берг веднага го помоли да позвъни на ръководителя на отдела А-2; при бъдещите контакти, ако такива се явят, ръководството на отдела да оказва помощ на Берг при разработване на тази перспективна операция.

Шефът на гестапо попита Берг:

— Слушайте, а не ви ли се струва, че полковник Берг е твърде голяма фигура за завербуване при червените?

— Приятно ми е да чуя — усмихна се Берг, — че ме смятат за голяма фигура.

Шефът отговори:

— Разберете ме правилно, това е термин, а не понятие.

— Аз ви разбрах вярно — отговори Берг, — просто използвам възможностите да се шегувам в разговор с човек, който разбира от хумор. Уви, това е рядко качество… Струва ми се, че ако аз им предложа услугите си и, в случай че те приемат нашето предложение, тогава ние ще влезем в контакт на много по-високо равнище на заинтересованост от страна на червените, отколкото ако предложа услугите си някой подофицер. В зависимост от кръга на интересите и въпросите, които те могат да поставят пред мене, ние ще разберем по-далечните им планове, а не местните интереси — на полка, или в най-добрия случай — на дивизията, която противостои на нашата отбрана на един или друг участък на фронта.

Шефът седеше замислен, играеше си с купчината моливи, хапеше горната си устна и примигваше с лявото око.

Берг засили натиска:

— Ако тази наша операция мине успешно, смятам, че Калтенбрунер ще остане изключително доволен от нас.

Това беше покана за танц: Берг даде аванс за подялба на славата.

Шефът на гестапо сложи молива на дебелото стъкло, затвори и двете си очи и вдигна телефонната слушалка.

— Ото — каза той на ръководителя на отдел А-2, — с Берг замислихме нещо интересно. Ела, ако обичаш, да обсъдим подробностите.

„Към десет часа — пишеше Берг — седнахме да вечеряме. Радистката ме учеше как трябва да се приготви чай. Тя твърдеше, че не трябва да ври на котлона, а да се държи покрит с гореща кърпа.

Въпрос: Защо мислите така?

Отговор: Така правеше мама. У нас, в Сибир, знаят да заваряват чай, никъде не го пият така, както у нас.

Въпрос: А кафе обичате ли?

Отговор: Не особено. То горчи.

Аз: По руски кафе е от мъжки род.

Тя: Това не е по граматическите правила.

Аз: Ще трябва да ви пиша двойка на устен по руски. Аз пия нарзан. Как трябва? Нарзан е от мъжки род.

Тя: Аз пия вода нарзан. Вода е от женски род, а нарзан е определение.

Аз: Това вече е софистика. Аз пия въздух. Как ще бъде в този случай?

Тя: Предавам се.

Аз: Ако се ръководим от формулата на Максим Горки «Ако врагът не се предава, унищожават го», би трябвало да ви притисна до стената. При всяко положение.

Тя: Аз много мислих върху нашите разговори.

Тя: Разберете ме, аз не мога да повярвам на вашата честна дума. Ние веднъж повярвахме на честната ви дума.

Аз: Кои сте тези ние?

Тя: Ние — СССР.

Аз: На чия дума сте повярвали?

Тя: Повярвахме на честната дума на немците през трийсет и девета година.“

Берг престана да пише, защото по-нататъшният разговор имаше следното съдържание:

Берг: На немците ли?

Аня: На кого друг…

Берг: Ако паметта не ми изменя, в един от вашите партийни документи, конкретно в доклада на Сталин, беше казано: Хитлеровци идват и си отиват, а немският народ остава… Не бива да се бърка един човек с цял народ.

Цялата по-нататъшна част от разговора Берг възпроизведе напълно:

„Тя: Вие можете ли да изпратите по мене писмо до нашето командване?

Аз: Смисълът?

Тя: Това ще бъде достатъчна гаранция за моето съгласие.

Аз: Напротив. Няма да ви повярват.

Тя: Защо?

Аз: Защото е немислимо полковник от немското разузнаване да изпрати писмо през линията на фронта по една руска разузнавачка.

Тя: Има възможност за свързване с командването, без да се минава през линията на фронта. Защо да изключим тази възможност?

Аз: Да… Интересно… Макар и много опасно. Ако вие се провалите тук, вие или вашите тукашни ръководители, тогава най-вероятно е да попаднете в ръцете на гестапо. И там ще ви премажат — Гестапо съвсем не е армейското разузнаване.

Тя: Грешите. Тук аз мога да ви дам всякаква гаранция.

Аз: Занапред помъчете се да бъдете по-аналитична. Подчинявайте емоциите на разума. Всичко не е така просто, както си го представяте сега. Всичко е значително по-сложно.

Тя: Вие сте прав. Само че и прекаленото усложняване е също толкова опасно, колкото и опростяването. И не толкова опасно, колкото смешно.

Аз: Аз съм готов да се срещна с ваш човек и да му предам известие от вас. Мога да му предам като аванс някакви документи от областта, която ви интересува, и да ви донеса потвърждение от вашия човек — дали съм ги предал, или не.

Тя: Какви точно документи можете да предадете?

Аз: Каквито искате, по избор: тук са дислокацията на частите на гарнизона, плановете за разместване на войските.

Тя: Това може да бъде и дезинформация от ваша страна.

Аз: Разбира се. Всичко може да бъде, всичко може да бъде, ако на никого не се вярва. Изглежда, ще трябва да считаме, че този разговор не се е състоял. Ще спася живота ви. Ще ви изпратя в лагера. Но, хайде да не се връщаме към това мое предложение.

Тя: Защо?… Впрочем аз мога да съобщя на вашето началство за вашите предложения.

Аз: Това е глупаво по три причини: първо, няма да ви повярват, второ, това ще ви струва живота и, трето, аз никога вече няма да мога да се опитам да ви помогна във вашата борба.

Тя: За свързване с нашите хора тук не може да става дума, те са напуснали явките си и аз не зная къде се намират сега.

Аз: Искате ли да ви прехвърля през линията на фронта?

Тя: Най-напред искам да видя каква дезинформация ще трябва да предам на нашите.

Аз: Добре. Утре ще видите тези материали. Мога ли да съобщя на началството си, че сте дали принципното си съгласие да ни помагате?

Тя: Най-напред ми дайте да видя материалите и ми обяснете каква цел преследват те.

Аз: Добре. Утре ще ви повикам за следващия разпит.

Тя: Довиждане.

Аз: Лека нощ.“

На другия ден Берг съобщи на шефа на гестапо, че руската радистка е приела предложението му, поиска потвърждение за вербовката си и веднага се свърза с оперативния отдел на щаба на войските „Висла“ с молба да подготвят серия сериозни дезинформации от стратегическо значение.