Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Щирлиц/Исаев (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Майор Вихрь, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Пламен (2018)

Издание:

Автор: Юлиан Семьонов

Заглавие: Майор Вихър

Преводач: Лидия Вълнарова

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: руски

Издание: второ

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Теньо Тончев

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Художник: Кремен Бенев

Коректор: Бойка Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4155

История

  1. — Добавяне

Подаръкът на Щирлиц

„До Райхсфюрера от SS Хенрих Химлер

Строго поверително

Напечатано в четири екземпляра Екз. Х 2

Краков, управление на гестапо Хайл Хитлер

Райхсфюрер!

Имам чест да Ви докладвам: работата по установяването, подбора и утвърждаването на кандидатите за дежурни офицери от SS на пост при форта Пастерник, отговорни за унищожаването на Краков, е завършена.

Прегледахме личните досиета на двадесет офицери. Запитахме централното управление на кадрите в Берлин, тук проведохме редица оперативни мероприятия, които ни дават възможност с всичката отговорност да препоръчаме за изпълнението на тази почетна и отговорна задача двама офицери от SS.

Ханс Либенщайн, роден 1918 година, син на партийния функционер Рихард Либенщайн, известен Ви от баварската революция от 1923 година, когато той, заедно с фюрера, за първи път заяви на света за непреклонния стремеж на германската нация към великите идеи на националсоциализма.

Ханс Либенщайн е преминал всички степени на развитие, което ни позволява да съдим за него като за дълбоко принципен офицер. Никога и при никакви обстоятелства не се е опитвал да се крие зад гърба на баща си, а винаги се е стремял към първите редици на борците, на най-опасните сектори на великата битка. Три пъти е бил раняван, ръководил е акциите за унищожаване на Краков и Лвов. Награден е с два рицарски кръста и войнишки кръст, както и с медал за похода към Москва.

В личния си живот прави впечатление на човек безспорно възпитан в най-добрите традиции на националсоциализма — скромен, честен, общителен с приятелите си, не страни от компании, но не пие, не пуши, физически напълно подготвен, в отношенията с жените е сдържан.

Густав Либо, офицер от SS, роден 1922 година в семейство на комунисти в Хамбург. Баща му е загинал през време на хамбургския бунт, майка му е била в концентрационен лагер и там е разстреляна през 1934 година при опит за бягство.

Като юноша е възпитан в приюта за сираци, след това в организацията хитлерюгенд, после е получил блестящи характеристики в младежката организация «Работата принадлежи на народа». Завършил е Школа за офицери от SS и две години е воювал на фронта с болшевизма. Награден е с три рицарски кръста, два войнишки кръста, медал за кавказкия поход и за победата в Крим.

Либо не знае историята си. Той е предан на идеите на великия фюрер и с основание смята, че сиракът, в която и да е страна на света, където господстват еврейската плутокрация, болшевизмът или империализмът, е обречен на гибел и само в нашия райх може да стане офицер от SS, защитник на нацията, герой, за който знае народът.

От плеядата млади хора, предложени от армейските инстанции за изпълнение на вашата специална задача по унищожаване на огнищата на панславистката култура, по-убеден борец за идеите на националсоциализма от Густав Либо не можем да посочим не само ние, сътрудниците на краковското управление, по и колегите от управлението на кадрите в Центъра.

Прилагам фотоснимки на Либенщайн и Либо и Ви съобщавам адресите им:

1. Либенщайн — Краков, улица «Свети Ян» N2 26, частен дом на Хуго Грас.

2. Либо — Краков, улица «Адолф Розенберг» М 42, квартира 4. Началник-управление на имперската безопасност:

Обергрупенфюрер от SS И. Крюгер, 29. 7. 1944 г.“

С този документ в джоба фон Щирлиц отиваше на среща със сина си. Целият беше потънал в пот. Никога не се е вълнувал така никога, от минутата, когато замина с белите параходи от Владивосток.

Залезът беше ален, наоколо тихо и спокойно. Патрулите, които срещаше — той беше в униформа, — се изпъваха пред него „мирно“ и преминаваха с гъша, дълга стъпка.

Като видя Коля, той целият настръхна и едва не се затича насреща му. Но се сдържа, сложи ръцете си отзад, обърна се и тръгна бавно към големия майбах, който взе от шефа на краковското гестапо, за да поразгледа околностите на града — без шофьор, съвсем сам…