Юлиан Семьонов
Майор Вихър (20)

Вечер и нощ

Ако Берг не беше предупредил Муха, той непременно щеше да отиде в гестапо да разкаже за радистката, която живее при него. Но полковникът каза, че по нареждане на ръководството само той ще се занимава с групата, която ще дойде да се свърже с Муха.

— Моите приятели от гестапо — казваше Берг — сега са заети с други въпроси, така че аз ви забранявам да ги безпокоите. Ясно ли е?

— Ясно — отговори Муха, — само че те могат да ми се разсърдят…

— Ние не сме деца, нито ревниви жени — отвърна Берг, — ние не се сърдим; ние или премахваме тези, които ни пречат, или ги издигаме, когато ни оказват приятелска и разумна помощ. Но да се сърдим… Не, това не е работа на разузнавача.

— Вашите хора ще държат ли явката ми под наблюдение? — попита Муха.

— Защо? — учуди се Берг. — Вие сте полудели, приятелю. При вас, надявам се, ще изпратят не първолачета, а опитни хора. Опитните хора винаги забелязват опашката, колкото и точно да сме организирали следенето. Да не сте изпортили нещо? Нищо ли не сте надрънкали на момичето?

— Какво говорите!… Ние се сприятелихме.

— Тя не се ли усъмни?

— В какво?

— Слава богу. А когато дойдат останалите, тогава ние с вас ще се виждаме само веднъж в месеца — някъде в ресторант, сред хора, за да няма никакви подозрения.

Берг разказа на Муха плана за утрешния ден. В девет часа сутринта през централния площад на Рибни, покрай църквата, ще мине стар камион с няколко пътници. Муха трябва да вдигне ръка. Шофьорът ще спре и ще поиска десет окупационни марки за двамата. След пазарлък Муха ще плати осем. С този камион ще стигнат по шосето до мястото, където се е приземила Аня. После, след като намерят и изровят радиостанцията, вечерта по шосето пак ще мине камион и шофьорът ще ги стовари в Рибни.

Берг даде на Муха пари и се обади в казиното да го пуснат. Муха пи много, но съвсем не се напиваше, вглеждаше се в проститутките и се усмихваше внимателно, когато сервитьорките се обръщаха към него на немски.

„По дяволите — непрекъснато се въртеше в ума му — по дяволите, по дяволите!“

Не можеше да си обясни кого праща по дяволите. Просто с тези безкрайни пиянски „по дяволите, по дяволите“ той прогонваше от себе си онова неясно и тежко чувство, което разбъркваше душата му, особено сутрин, след пиянство, или когато Седой му донасяше сланина, за да го нахрани, или когато Аня му каза тихо, че не бива да се живее скотски.

Около полунощ той се уговори с някаква възрастна жена, с наплескано с бои лице, която събираше от маси те бирените чаши с утаила се на дъното им пяна. Даде й аванс и каза, че ще я чака на ъгъла под часовника.

Когато дойде при него, той я стисна за ръката и я дръпна към себе си, за да бъде по-близо до него.

— Панът е толкова млад — каза жената, че дори ме е страх да ида с него.

— Млъкни — отговори й Муха по руски. — Щом си тръгнала, върви! Само мълчи.

„До Райхсфюрера от SS Химлер

Строго поверително

Документ от държавно значение

Райхсфюрер!

Хайл Хитлер!

Тази сутрин при мене беше оберщурмфюрер Швайцер. Съгласно указанията, получени от вас, аз му предадох приблизителните планове на краковската акция. Тъй като той е командирован в Прага и Братислава, сметнах, че е целесъобразно да го посъветвам да не заимства всичко, което е направено от нашите инженери, защото обстоятелствата и условията в Братислава — център на приятелската на Германия Словашка държава — в настоящия момент са коренно различни от положението в Краков.

Вероятно би било по-разумно да бъде командирован в Прага полковник Краух, макар и за един месец, за да окаже практическа помощ на Швайцер. Мисля, че аз мога да убедя армията в необходимостта от такова мероприятие, въпреки че както ми се стори, Швайцер не е много склонен да приеме това мое предложение, докато опитът на Краух трябва да бъде приет и изучен поради значителния му интерес за всички нас.

Същността на работата се състои в следното. Според плана на Краух и Дорнфелд, в случай че имаме стратегически успех ще бъде ли той продиктуван от нашата военна мощ, от дипломатическа маневра или от въвеждането на ново смъртоносно оръжие — акцията за унищожаването на Краков като апотеоз на нашата победа и поражението на славизма ще се извърши от сапьори с подкрепата на SS като обикновена фронтова операция. В случай пък на нежелателен и малко вероятен обрат на нещата Краков ще бъде готов за унищожаване в най-близките месеци. Всяка случайност, преждевременна безразсъдна заповед или паническо форсиране на събитията са изключени, тъй като в Пастерник, в специално съоръжен бункер, ще се намират двама офицери от SS. Това ще даде възможност да контролираме положението до последните секунди, ще ни даде възможност да пуснем в града войските на противника и след това да погребем Краков заедно с всички намиращи се там войски. Естествено при подбора на кандидатурите ние ще се обърнем към местния партиен апарат, който ще утвърди избраните от нас хора.

Прилагам списък на възможните кандидати: общо двайсет души, или десет варианта за всяко място. Прилагам също схеми и чертежи, признати от нас за окончателни и работни.

Ваш Биргоф“

Рано сутринта Муха се върна в явката. Той отвори вратата и видя Седой; Аня я нямаше.

— Къде е радистката? — попита Муха.

— Да вървим, тя е у нас — каза Седой, — през нощта имаше хайка и ние я отведохме у дома, тук наблизо. Хайде.

Когато Седой пусна Муха в малката баня, в нея беше полутъмно. Муха каза:

— Запали нещо, от слънцето нищо не се вижда.

— Сега.

Седой драсна клечка кибрит и я поднесе към лампата. Фитилът изпука, изпращя и припламна с тъмножълт пламък. Муха се огледа и изведнъж се почувствува леко-леко, както през нощта, след първите минути при онази жена. Видя още жълтия пясък, черната вода на езерото, разпилени маргаритки.

Пред него седеше Аня, а до нея, стиснал между коленете дългите си пръсти — младежът, с когото му правиха очна ставка в гестапо.

— Излезте всички! — каза Вихър.

Всички излязоха. Муха Вихър останаха сами.

Аня и Седой застанаха до банята в градината. Чакаха повече от час. След това в банята изтрещя изстрел. Вихър излезе на прага и каза на Седой:

— Сега трябва да го заровим и всички да си идем. Той е предал твоята явка и мястото в гората, което ти му показа.

— Кое? — попита Аня.

— Същото. Където е радиостанцията.

— А какво ще правим сега?

— Трябва кола, Седой — каза Вихър, — спасявай, приятелю.

— Тромпчински има кола. Кола ще има. Дали не е предал и него?

— Не го знаеше по име. Той е предал теб и Аня. Хайде, да вървим да копаем трап!

Когато заровиха Муха, Аня попита:

— А ти къде беше досега? Място не можех да си намеря…

Вихър отговори:

— Аз бях на друга явка.

— При кого?

— При наши приятели.