Джъстин Кронин
Проходът (38)

Трийсет и шест

Свикаха събранието по пладне, под надвисналото от дъжд небе, от което нямаше да завали. Всички души се събраха на Слънчевото място, където бяха изнесли дългата маса от Убежището. Пред събранието седяха само двамина: Уолтър Фишър и Йън Патал. Както винаги, Уолтър изглеждаше разчорлен, с проскубана мазна коса, възпалени очи и лекьосани дрехи, които сигурно носеше от цял сезон. В този миг той изпълняваше ролята на Глава на Дома, или на останките от него, помисли си Питър, още един от безутешните факти на деня.

Йън изглеждаше далеч по-добре, но и той след нощните събития му се видя неуверен, несигурен и с мъка въвеждаше ред сред присъстващите. За Питър ролята му беше неясна. Дали седеше там като един от Патал, или като Първи капитан? Тази тревога беше незначителна, твърде техническа, за да се притесняват. За сега Йън даваше разпорежданията.

Застанал в края до Алиша, Питър огледа насъбралите се хора. Леля не се виждаше никъде, но това не го изненадваше. От години не беше присъствала на общо събрание на Дома. Направи му впечатление и липсата на Майкъл, който се беше върнал във Фара, и на Сара, която все още беше в Лечебницата. Видя Глория близо до първите редици, но Санжай го нямаше. Местонахождението му, както и това на Стария Чоу, пораждаха много слухове, тревожна мълва се носеше сред хората, които нямаха представа какво се е случило с тях. Засега той знаеше, че е само притеснение. Всеобщата паника тепърва щеше да завладее хората. Питър виждаше, че е въпрос на време. Отново щеше да дойде нощ.

Другите лица, които видя и които би искал да не вижда, бяха хората, загубили близки: любим, дете или родител при нападението. Сред тях бяха Корт Рамирез, Ръсел Къртис, съпругът на Дейна, който стоеше с вцепенените си дъщери Ели и Кет; Карън Молиноу с двете си дъщери, Алис и Ейвъри по чиито лица се виждаше скръбта; Майло и Пени Даръл, чийто син Кип, вестител, едва петнайсетгодишен, беше най-младият от жертвите; Ход и Лайза Грийнбърг, родителите на Съни; Ади Филипс и Трейси Строс, която изглеждаше остаряла с десет години за една нощ, изгубила цялата си жизнерадост; Констанс Чоу, съпругата на Стария Чоу, която свирепо притискаше дъщеря им Дарла до себе си, сякаш и нея можеше да изпусне. Това бяха скърбящите оцелели, които стояха заедно като едно цяло, голямата им загуба ги свързваше здраво, но ги и отделяше от останалите, като магнетична сила, която едновременно привлича и отблъсква. Към тях явно бяха насочени думите на Йън, когато множеството загуби търпение да се установи ред на събранието.

Йън започна с изреждане на фактите, които вече бяха известни на Питър, или поне повечето. Малко след полунощ, по необясними причини, прожекторите бяха угаснали. Това явно беше резултат от токов удар, засегнал главния прекъсвач. Единственият човек във Фара по време на инцидента бил Елтън, който е спял в задните помещения; дежурният инженер Майкъл Фишър за кратко излязъл, за да нагласи ръчно един от отдушниците на батериите, и оставил контролното табло без наблюдение. За това, увери събралите се Йън, Майкъл не носеше вина, напълно в реда на нещата било да излезе от Фара, за да осигури вентилация на батериите; Майкъл не е имало как да предвиди удара, който задействал прекъсвача. Всички казваха, че прожекторите са угаснали за най-много три минути — толкова му е било необходимо на Майкъл да се втурне обратно към Фара и да възстанови системата, — но в този кратък интервал Стената беше нападната. Последният рапорт бил за многобройно ято, струпало се до огневата линия. Докато възстановят електричеството, били обсебени трима души: Джими Молиноу, Со Рамирез и Дейна Джаксън. Забелязани били в основата на Стената, а труповете били отмъкнати.

Това беше първата вълна на нападение. Виждаше се, че на Йън му е трудно да запази самообладание, докато изреждаше събитията. Въпреки че първото многобройно ято било разпръснато, второ ято от трима се появило от юг и предприело нападение на Стената близо до Шеста платформа, същата платформа, на която шестнайсет дни по-рано Арло Уилсън уби огромната женска с особения кичур коса. Процепът, който явно й е позволил да се изкачи, след това беше запълнен, затова тримата не успели да намерят опорна точка; но изглежда и не търсели такава. В това време Стражата била обхваната от хаос, всички се насочили към Шеста платформа, под дъжд от стрели тримата вирали не спирали да опитват да се качат; междувременно останалата без наблюдение Девета платформа също била атакувана от ято от трима — вероятно част от по-голямото ято, което се разделило на две; а може и съвсем различно ято да е действало. Виралите успели да се качат на Стената.

Втурнали се надолу по пътеката.

Стигнало се до стълкновения. Няма по подходяща дума. Преди да отблъснат ятото, загинали трима от Стражата: Гар Филипс, Ейдън Строс и Кип Даръл, вестителят, който първи подал сигнал за струпването на ятото при огневата линия. Четвъртата, Съни Грийнбърг, която напуснала поста си при затвора, за да участва в схватката, беше изчезнала и обявена за изгубена. Сред липсващите — тук Йън спря със силно разстроен вид — беше и Стария Чоу. Констанс се събудила рано призори и видяла, че го няма, оттогава никой не го беше виждал. Затова изглеждаше вероятно, макар да нямаше пряко доказателство за това, че е излязъл от къщата посред нощ, за да отиде на Стената, и е бил обсебен с останалите. Нито един вирал не бил убит.

Това е, каза Йън. Това знаем.

Нещо се случваше, помисли си Питър. Множеството също го чувстваше. Никой никога не беше преживявал такова нападение, толкова тактически подготвено. Най-близката аналогия беше Тъмната нощ, но дори тогава виралите не бяха дали доказателство за организирано нападение. Щом прожекторите угаснаха, Питър и Алиша хукнаха от паркинга за камиони към Стената, за да се бият с останалите, но Йън нареди двамата да останат при Убежището, което в объркването остана без защита. Затова чутото и видяното от тях се смекчаваше от разстоянието и само го влошаваше. Той трябваше да е там, знаеше го. Трябваше да е на Стената.

Глас разсече шушукането на тълпата:

— Какво става с електростанцията?

Говореше Майло Даръл, който държеше до себе си своята съпруга, Пени.

— Доколкото знаем, все още е в безопасност, Майло — каза Йън. — Майкъл твърди, че подава електричество.

— Но ти каза, че е имало токов удар! Някой трябва да слезе до там и да я провери. И къде е Санжай, по дяволите?

Йън се подвоуми.

— Щях да стигна и до това, Майло. Санжай се е разболял. Засега Уолтър изпълнява ролята на Глава.

— Уолтър? Ти шегуваш ли се?

Уолтър сякаш се съсредоточи, стегна се на мястото си и вдигна замаяното си лице към събранието.

— Почакайте една проклета минута…

Но Майло отново се намеси.

— Уолтър е пиян — извиси той глас, все по-дързък. — Пияница и измамник е той. Кой не го знае? Кой всъщност дава разпореждания тук, Йън? Ти ли? Защото, както аз го преценявам, няма никой. Казвам да отвориш Оръжейната и нека всеки, който иска да стои на пост на Стената, да го направи. И някой веднага да слезе до станцията.

През насъбралите се премина мълва на одобрение. Какво се опитваше да направи Майло?, запита се Питър. Да вдигне бунт? Погледна към Алиша, която настоятелно се взираше в Майло, напрегнала тяло и с отпуснати ръце. Цялата нащрек.

— Прощавай, приятел — каза Йън, — но сега не е моментът да се перчиш. Нека Стражата да се справи с проблема.

Майло изобщо не му обърна внимание. Обърна се към събранието.

— Чухте го. Йън каза, че били организирани. Може пък и ние да трябва да се организираме. Щом Стражата няма да направи нищо, аз казвам, че трябва.

— По дяволите, Майло. Я по-полека. Хората са уплашени, а ти наливаш масло в огъня.

Думите бяха на Сам Чоу, който пристъпи напред, преди да продължи:

— Хората трябва да се страхуват. Кейлъб пусна вътре момичето, а сега какво: единайсет са мъртви, нали? Тя е причината за това!

— Не знаем дали е така, Сам.

— Аз знам. Знаят го и всички други. Кейлъб и момичето, оттам започна всичко. Според мен трябва най-напред да се справим с тях.

Тогава Питър започна да чува гласове, които се надигаха тук и там: момичето, момичето, хората казваха: Има право. Заради момичето е.

— И какво точно искате да сторим по този въпрос?

— Какво аз искам вие да сторите? — повтори Сам. — Каквото трябваше да направите вече. Да се прокудят — обърна се към насъбралите си. — Всички да ме слушат! Стражата няма да го направи, но аз ще го направя. Арбалетите не могат да ни защитят, не и от тази напаст. Казвам да ги прокудим!

И след тези думи отекна първият вик от тълпата, после и друг и друг, вече бяха цял хор:

— Да ги прокудим! Да ги прокудим! Да ги прокудим!

Питър си помисли, че страховете, събирани цял един живот, изведнъж се отприщиха. Там горе Йън размахваше ръце и умоляваше за тишина. Ситуацията беше на косъм от проявите на жестокост, на някакви ужасни действия. Нищо не можеше да ги спре; призивите за ред бяха пренебрегнати.

Тогава разбра: трябваше да махне момичето оттам. А също и Кейлъб, чиято съдба вече беше свързана с нейната. Но къде можеха да отидат? Кое място беше сигурно за тях?

Обърна се към Алиша и видя, че я няма.

После я съзря. Проправяше си път през гневната тълпа. С пъргав скок тя се качи на масата и се обърна към събранието.

— Всички! — викна тя. — Слушайте ме!

Питър усети как тълпата настръхна. По вените му плъзна нов страх. Лиш, помисли си, какви ги вършиш?

— Не тя е причината да дойдат виралите — каза Алиша. — Аз съм.

Сам ревна към нея:

— Слизай от там, Лиш! Не става дума за теб.

— Всички ме чуйте. Аз съм виновна. Те не искат момичето, искат мен. Аз запалих библиотеката. Тогава започна всичко. Библиотеката беше гнездо, а аз ги доведох тук. Ако ще прокуждате някого, мен трябва да прокудите. Аз съм причината хората да измират.

Първи тръгна Майло, мушна се към масата. Дали се опитваше да пипне Алиша, или не, Йън, или дори Уолтър не разбраха, но изведнъж се надигна жестокост като вълна, която изригна и връхлетя, множеството се люшна напред, мъгливо координирана маса, движена от само себе си. Пометоха масата. Питър видя Алиша да отстъпва, обградена от тълпата. Хората викаха, крещяха. Онези, които бяха с деца, се опитваха да ги издърпат оттам, докато други се мъчеха само да се доберат до предната линия. Питър искаше само да се добере до Алиша. Но колкото и да се мъчеше да си проправи път, толкова по-приклещен се оказваше от натиска на телата. Усети, че краката му се оплитат, че стъпва върху някого, а когато пристъпи напред, видя и върху кого: Джейкъб Къртис. Момчето беше паднало на колене и прикриваше главата си с ръце от тъпчещите го крака. Краката блъскаха и прескачаха широкия гръб на момчето. То пълзеше на колене и продължаваше напред през ръце и крака, като плувец през море от хора, отблъскваше тела. Удари го нещо, удар в тила, като с юмрук, пред погледа му всичко лумна, залюля се, юмрукът му здраво се сблъска с брадатото, с гъсти вежди лице, което чак по-късно разбра, че е на Ход Грийнбърг, бащата на Съни Грийнбърг. Вече беше в предните редици на тълпата. Алиша лежеше на земята, трудно забележима сред тълпата, която я заобикаляше. Като Джейкъб обгръщаше главата си с ръце, свила се на топка, докато безброй ръце настървено я удряха.

Питър измъкна ножа, без дори да се замисли.

Никога нямаше да разбере какво щеше да последва. Откъм портите тичешком дойдоха силуети: Стражата. Бен и Гълън с арбалети в ръце. Дейл Ливайн, Вивиан Чоу, Холис Уилсън и останалите. С извадени оръжия набързо застанаха в бойна готовност около масата и тълпата, присъствието им начаса накараха останалите да отстъпят.

— Прибирайте се по домовете си! — извика Йън. От косата му течеше кръв, стичаше се по лицето и яката на пуловера му. Страните му пламтяха от гняв, на светли петна по устните му имаше слюнка. Размаха арбалета си към тълпата, сякаш решаваше по кого да стреля най-напред.

— Домът е разпуснат! Обявявам военно положение! Въвежда се полицейски час!

Всички притихнаха предпазливо. Тълпата се отдръпна и освободи пространството около Алиша. Когато Питър падна на колене до нея, тя извърна изцапаното си с пръст лице към него, от тревога бялото на очите й изглеждаше огромно.

Произнесе една-единствена дума:

— Върви.

Изправи се и се сля с тълпата, от която някои бяха прави, а други лежаха на земята. Неколцина от падналите се изправяха на крака. Всички бяха покрити с прах. Питър осъзна, че устата му е пълна с прах. Уолтър Фишър седеше до прекатурената маса, стиснал главата си. Сам и Майло не се виждаха никакви.

Двама от Стражите, Гълън и Холис, излязоха напред и вдигнаха Алиша. Тя не се възпротиви, когато Йън й взе ножовете. Питър знаеше, че е ранена, но не знаеше къде. Тялото й изглеждаше хем сковано, хем стегнато, сякаш сдържаше болката. На бузата й имаше кърваво петно и друго на лакътя. Плитката й беше раздърпана, от раздрания ръкав на пуловера й висяха нишки. Йън и Гълън я държаха от двете страни, като затворник. Едва тогава Питър разбра, че като беше предизвикала гнева на тълпата върху себе си, тя я отклони от момичето и за известно време я беше разсеяла. Дори само за да възстанови контрол над тълпата, Йън щеше да я вкара в затвора. Бъди готов, говореха очите й.

— Алиша Донадио — високо, за да го чуят всички каза Йън, — арестувана си. Обвинението е предателство.

— Веднага прогони кучката! — извика някой.

— Тихо! — гласът на Йън беше немощен и трепереше. — Не се шегувам. Вървете си у дома сега. Портите ще останат затворени до второ нареждане. Всеки, който бъде забелязан навън, веднага ще бъде арестуван от Стражата. Всеки, който носи оръжие, ще бъде застрелян. Няма да се поколебая, не се съмнявайте.

Питър наблюдаваше безпомощно света, който изведнъж му беше станал чужд и непознат, с хора, които май вече не познаваше. Стражата отвеждаше Алиша.