Герхард Холц-Баумерт
Алфонс Треперибузков (6) (Веселите истории на един неудачник)

Какви неприятности ми създаде моята първоаприлска лъжа

Беше рано сутринта. Облякох се. Татко влезе в стаята. Преди да излезе от къщи, той винаги ми казва довиждане.

— Алфонс — каза той намръщено, — имаш на чорапа си грамадна дупка.

Аз въобще не мога да търпя скъсани чорапи и погледнах веднага, но не видях никаква дупка.

— По-нагоре — извика татко вече от вратата, — малко по-нататък, вляво. Е, не виждаш ли каква голяма дупка?

Почти си изкривих врата, но колкото и да търсех, не можах да открия никаква дупка.

— Първи април, първи април… — каза татко, изсмя се високо и затвори бързо вратата.

Хубаво ме метна и това ми беше първото ядосване за деня. Най-добре щеше да бъде сега да излъжа и аз някого, за да мога и аз самият да се посмея.

По пътя към училище няколко малки момченца ми подвикнаха:

— Хей, изгубил си си носната кърпа!

Въобще не се обърнах, само се чукнах с показалец по челото и си помислих: „Тези ме мислят за глупак, втори път няма да допусна да ми погоди номер никой“.

После в училище, когато ми се наложи да кихна силно, забелязах, че действително съм си изгубил носната кърпа. И ядовете започнаха отново. Едва влязох в класа и Ервин ми каза, че много се страхувал днес по география. Господин Бок искал да правим класно.

— Днес? — попитах учуден.

Ервин кимна натъжено. Хич и не бях чувал за такова нещо. Бързо си извадих учебника и се помъчих да запомня още преди биенето на звънеца най-различни неща. Господин Бок не ни даде никакво класно.

Погледнах въпросително към Ервин.

Той се ухили и изговори само с устни:

— Първи април, първи април…

Никой не го чу, но аз много добре го разбрах.

Сега се опитах и аз да пробутам някоя първоаприлска лъжа. Казах на Пит, че му е скъсан чорапът.

Не ме погледна въобще, а само измърмори:

— Ти си вече шестият с тази изтъркана глупост. Откажи се!

При Ервин опитах номера с изгубената носна кърпа. Той я измъкна веднага от джоба на панталона си, мушна ми я под носа и каза:

— Грешка, Алфонс. Идея като тази с класното по география не може да ти хрумне никога. На теб ти идват само изтъркани номера наум.

Реших, че първи април е един извънредно глупав ден и не опитах повече с никаква първоаприлска лъжа. С мен опитваха обаче още доста често: два пъти със „скъсания чорап“, четири пъти с „изгубената носна кърпа“ и веднъж с „дупка на костюма“. Прекъсвах ги моментално още щом започнеха.

— Не ми минават тия, не с такива изтъркани номера! — казвах аз.

Полека-лека първоаприлските лъжи позаглъхнаха в нашия клас. До следобед всичко вървеше добре. Бях нащрек и не позволих повече да ме изиграят.

В къщи мама ме изпрати в зимника да донеса корени за супа.

— Защо корените за супа са в зимника? — попитах аз учуден.

— Там се съхраняват по-добре. Когато се държат дълго време на светло, те прорастват, Алфи.

Взех големия ключ и отидох в мазето. Всеки път се мъча много, докато отключа бравата. Но там не намерих никакви корени за супа. Само съборих при търсенето купчина въглища.

— Търсих навсякъде, но корените ти за супа ги няма — казах, като се върнах от зимника, целият почернял от въглищния прах.

— Не може и да ги има — отвърна съвсем сериозно мама и после избухна в смях. — Само на първи април са там долу.

Тя седна на кухненското столче.

— Корени за супа в зимника… иначе ще прораснат… — повтаряше отново и отново тя, като бършеше сълзите от очите си.

Излязох от кухнята, седнах до масата в стаята и потънах в мисли. Искаше ми се да измисля някоя страшно хубава първоаприлска лъжа. Все още чувах мама да се смее навън. „Корени за супа в зимника…“

Реших да нанеса своя голям удар по време на вечерята.

Татко се върна. Мама нямаше по-важна работа от това да му разкаже веднага случката с корените за супа в зимника.

По време на вечерята мълчах. Татко се учуди.

— Да не са ти потънали гемиите, Алфонс? — попита той. — Имам предвид в зимника.

Понечих да го погледна заканително, но се отказах и продължих да греба с лъжицата.

— Нещо се е случило — каза татко на мама. — Неприятности ли имаш в училище? — ме попита той.

След вечеря обикновено си показвах тетрадките. И той помисли, че съм толкова кротък, защото в някоя от тях имам четворка или петица^[1].

— Е, говори! — каза татко.

Престорих се на тъжен и започнах да заеквам.

— Всъщност… днес получих… знаеш ли… именно… забележка.

Татко се изкашля. Това беше лош знак. Първата забележка през цялото ми ученичество. Иначе имах винаги примерно поведение, само понякога „добро“.

— Така, забележка значи, защо? — попита татко кратко.

— Аз… аз избягах четири пъти от училище и нарекох учителя „дръвник“.

Мама отмести стола си ужасена. Отначало не можеше да повярва на думите ми.

— Бягал си от училище и… — Тя се запъна. — И си нарекъл учителя си „дръвник“?

Гледах в чинията си и кимах. Но това ми се видя недостатъчно.

— Също и плюх в класната стая. Сега ще изхвръкна сигурно от училище.

Едва успях да кажа това и татко удари с юмрук по масата.

— Това е невероятно, ти се държиш в училище като дивак!

Мама беше съвсем пребледняла. Тя само питаше непрестанно:

— И къде си мислил само… и къде си мислил?

Сега исках да им кажа: „Ех, първи април, първи април. Ама че се хванахте“, но не успях.

Мама и татко направо ми проглушиха ушите с приказки. Татко така ми стисна ръката, че ме заболя. Не можах абсолютно нищо да кажа и да обясня случая. Не ми даваха думата.

— Може би следващия път ще наречеш и мен „дръвник“ — каза разгневен татко и стисна още по-силно ръката ми.

— Марш в леглото! — извика мама, която сигурно си помисли, че татко може да се ядоса още повече.

Бутнаха ме в стаята. Вратата се захлопна след мен. Исках да се посмея сега на първоаприлската си лъжа, с която този път успях. Обаче желанието ми беше изчезнало. Ако се засмея, татко ще чуе и ще си помисли, че първо казвам „дръвник“, плюя в клас, а отгоре на всичко му се и присмивам. След известно време се върнах при тях. Исках наистина да им обясня всичко.

— Аз исках само…

Татко ме прекъсна веднага:

— Не ми се слушат никакви извинения, Алфонс.

Мама и тя кимна.

— И изобщо изпратихме те да спиш, защо не си се съблякъл още?

Тряс! Вратата се затръшна и аз трябваше да си легна. Постепенно започнах и аз да се ядосвам. „Е, добре, тогава няма да ви казвам нищо“ — помислих си най-накрая.

Чух още как мама и татко разговаряха в стаята доста дълго за мен. Не разбрах точно какво говореха, само дочух, че за в бъдеще трябва да ме държат по-изкъсо.

Събудих се посред нощ. Бях сънувал лош сън. В съня си бях плюл в стаята и татко ме беше затворил за наказание в едно мазе, но с подправки за супа.

Сега се събудих и си спомних веднага за моята първоаприлска лъжа. Станах тихо, взех хартия и писалка и отидох в банята. Запалих лампата и написах една бележка с едри букви.

ЗАБЕЛЕЖКАТА ЗА „ДРЪВНИК“ И БЯГАНЕТО ОТ ЧАС — ВСИЧКО Е ПЪРВОАПРИЛСКА ЛЪЖА

ВАШ АЛФОНС

Поставих бележката пред огледалото, където сутрин татко се бръсне. После си легнах доволен.

На другата сутрин не го видях. Беше излязъл, без да каже обичайното си довиждане! Мама ми постави на масата мълчаливо закуската. Започнах да умувам дали ми се сърдят за първоаприлската лъжа, или може би смятат, че наистина съм получил забележка и се опитвам да се оправдая с написаното.

През този ден, на 2 април, всички бяхме някак раздразнителни. Ето какво става, когато ти хрумне някоя действително хубава първоаприлска лъжа.