Космонавт 4 — Треперибузков
Понякога татко ми казва:
— Алфонс, не бъди така бъбрив! Ти раздрънкваш всичките си тайни. Ние, Треперибузкови, сме всъщност съвсем други, по-дискретни. Но това си наследил сигурно от семейството на майка си.
Ето ти тебе работа. Но и мама се нервира. Каза, че нейното семейство не е бъбриво, но тя няма тайни от татко и няма причини да бъде потайна.
Помислих си: някой път ще им покажа колко много мога да мълча. Но дано нямам неприятности. Не мина много време. Беше една сряда, когато реших да стана космонавт 4 или 5, а може би и 6. Преди исках да стана зарзаватчия, клоун, таксиметров шофьор, водолаз, колоездач, генерал от народната армия и бригадир на миньорска бригада. Но всичко това някак си не ми подхождаше напълно.
Тази сряда прочетох книгата на Гагарин, космонавт 1, и бях вече наясно — ще стана също космонавт. Знаех също, че не бива да казвам на никого нищо. Нито в къщи, нито в училище, нито в пионерския отряд. Татко сигурно нямаше да има нищо против, но на мама тази професия би й се сторила наистина много напрегната. Тя положително ще каже:
— Алфонс, та на теб сливиците ти не са в ред, как ще станеш космонавт?
Не исках да казвам нищо в класа и отряда, за да не пожелаят и другите да станат космонавти. После ще дойде изпитът. Може би ще има много кандидати и няма да ме приемат. Петер, Ервин и Бруно, и тримата са силни момчета. А Петер е и отряден председател. На другия ден попитах Петер:
— Какъв искаш да станеш?
— Телевизионен техник — каза той. И се учуди, задето му изсипах половин кесия бонбони в ръката.
— Дерзай — казах аз, — бъди старателен.
Ервин искаше да стане граничар.
— Отлична работа — казах. — Калявай се и се упражнявай да гледаш на тъмно, за да не може никой да се промъкне през границата.
При Бруно беше вече опасно. Той искаше да стане пилот-изпитател. Трябва му само малко, за да му хрумне да тренира за космонавт.
— Ах, пилот-изпитател е много опасно, мили мой. Можеш да паднеш от височина четири хиляди метра.
Бруно сви рамене.
— Е, и? Аз ще взема със себе си два парашута.
— А те няма да се отворят и какво тогава?
Бруно намръщи чело. Не знаеше какво да ми отговори.
— Я си представи, че самолетът има някаква повреда в мотора и започне да гори или изведнъж се счупи едната му носеща плоскост.
Бруно можа само да изръмжи и започна да мърмори.
— Никога не бих станал пилот-изпитател — му казах аз. — Такава опасна професия. Не, не! Знаеш ли какво, стани по-добре шофьор на такси или водолаз, или клоун в цирка.
Бруно се ядоса.
— Клоун в цирка? Ей сега ще ти тресна един. Въпреки всичко ще стана пилот-изпитател, говори си каквото щеш.
Нямаше какво да се прави. Но пилот-изпитател все още не е космонавт. Изработих си програма, как бих могъл да стана космонавт. За това са необходими много неща. Трябваше да изтърпя всевъзможни неща. Всичко започна с мълчанието.
