Герхард Холц-Баумерт
Алфонс Треперибузков (28) (Веселите истории на един неудачник)

Всичко в туби

Мама казва постоянно, че съм злояд и много капризен. Мисли, че съм презадоволен. Татко винаги я успокоява. Знам, че и той не обича да яде всичко. Например той не обича зелен фасул. Но когато аз не искам да ям червено цвекло и ми са неприятни макароните с доматен сос (това ми остана от похода ни с отряда), или когато не вкусвам черен дроб, защото от него ми става лошо, или ванилов пудинг и пача, мама винаги вдига скандали.

Сега ще стана космонавт и няма да имам повече неприятности с мама. Защото така пише и Юрий Гагарин, космонавтите не ядат пача, а също и червено цвекло, и ванилов пудинг. Ама че смешно би било, ако някой космонавт вземе със себе си при полета до Луната десет пфунда пача. Космонавтите ядат всичко от туби. Това ми хареса много. Преди всичко, храненето става по-бързо и не е необходимо да се седи толкова дълго време на масата.

Мама винаги казва:

— Алфи, не гълтай всичко така наведнъж; имаш достатъчно време.

При това аз нямам никакво време! Футболният отбор чака навън или трябва да отида на пионерски сбор, или пък да пускам хвърчило. Затова си представям, че яденето от туби е чудесно. Така мимоходом си изстискваш половин туба в устата: хем е вкусно, хем човек се засища бързо.

Исках да се науча да живея само с ядене от туби. Космонавтът тренира всичко предварително. Сутринта започнах:

— Благодаря, мамо, днес не искам хляб, нито какао.

Мама каза:

— Аха, ето че проговори. Но защо не ядеш?

Не можех да й разкажа нищо. В училище стомахът ми къркореше така силно, че господин Филкендорф стана неспокоен и попита:

— Чий чин скърца непрекъснато?

Петер, отрядният ни председател, ме погледна ядосано и измърмори:

— Алфонс, дисциплината!

Но стомах, който не е ял нито хляб, нито храна от туба, не спазва пионерската дисциплина.

През междучасието помолих Бруно:

— Моля те, дай ми половината си филия.

И след като я изядох, се ядосах на себе си. „Хубаво започва, Треперибузков — си помислих, — с твоето хранене от туби.“

След това ме хвана яд на търговията. Тя не предлага никаква пълноценна храна в туби. Тогава ми дойде на ум за пастата ми за зъби. Тя се казва „Пуци“ като папагалчето ми и има вкус на шоколад. Това вече бе изход! Миенето на зъби не ми беше толкова необходимо, колкото да успокоя стомаха си. Изядох цялата паста. Най-напред имаше приятен вкус на шоколад. После на гипс и лепило. По време на вечеря татко каза:

— Алфи, Алфи, никак не се храниш, нещо не си в ред.

— Ядох.

— Ах, Алфи — натъжено ме погледна мама, — кажи си истината. Ти не си ял нищо, нищо не си вкусвал. Нали виждам.

— Аз ям…

За малко щях да кажа, че съм преминал към хранене от туби. В този момент се оригнах така силно на шоколадово лепило, че не можех повече нито да преглътна, нито да кажа нещо. Слава богу! После ми стана малко лошо. Струваше ми се, че цялото жилище мирише на шоколадово лепило. Накрая мама каза:

— Хайде, Алфи, иди да си легнеш, измий се, също и зъбите си измий… За бога, но ти пребледня като платно! Какво ти е?

Само като спомена за миенето на зъбите, си спомних за празната туба и стомахът ми направи ракетен старт право към гърлото. Оставих да ме отведат в леглото и се замислих колко е тежка тренировката на космонавтите.

А на сутринта ми стана по-добре. Не можех обаче да си позволя повторно ядене от шоколадовата паста за зъби. Освен това щеше да направи впечатление. Защото мама, когато излезе от банята, каза:

— Ти употребяваш страшно много паста за зъби, Алфи!

Този път не поисках от Бруно хляб. Но в супера не останах незабелязан. Попитах любезната продавачка:

— Какво имате в туби?

В началото тя помисли, че искам да си направя някоя лоша шега, но после изреди:

— Маионеза (не, така не може да се казва, по-скоро трябва да бъде „майонеза“), горчица, пастет от аншоа. — (Какви странни неща има за ядене. Къде ли расте аншоата?) Събрах джобните си пари и си купих по една туба от всичко. Смятах да започна с горчицата, беше ми позната. Мушнах се в един вход, изстисках доста дълго парче от тубата и го облизах. След това изревах и се втурнах презглава към вратата. Ракетният старт се осъществи този път директно в устата ми. Имах чувството, че от носа ми излита пламък.

Точно в този момент към вратата се насочи един мъж. Изгледа ме и ме хвана здраво.

— Ти плачеш, малкият — каза той състрадателно, — кой дангалак те наби? Или може би си загубил майка си?

Аз извиках: „Ооох… ааах… ууух… рррх“, изскубнах се и хукнах надолу по улицата. Когато минах покрай пожароизвестителя, за малко щях да счупя стъклото. В къщи полетях към чешмата и изпих три литра вода. Сега вече ям горчицата трошица по трошица, но въпреки това все още пари. И когато половината туба беше вече празна, езикът ми беше изтръпнал като парцал. А от очите ми непрекъснато се лееха сълзи. Мама вече смяташе да ме води на лекар. Опитах се да се засмея, но можех само да грача. Един космонавт не отива на лекар само заради някаква си храна от туби. През нощта сънувах, че имам рожден ден и всичко — сладкиши, хляб, пържоли — е приготвено от горчица. Изпищях и мама дойде през нощта в стаята ми и сложи ръка на челото ми. Чух я как си шепнеше с татко:

— Дано не е скарлатина, очите му са съвсем зачервени. Езикът му е обложен, а гърлото — светлочервено.

На другата сутрин бях малко отпаднал и изядох пет филии хляб. Такъв един тренинг е много труден. Едва сега се убедих колко смел е бил Гагарин. Отказах се от горчицата в туба, тя не води до нищо хубаво. Навярно майонезата е по-добра. На тубата пишеше: „Майонезата е приятна на вкус. Подправете яденето си с хубава майонеза“.

Изстисках внимателно мъничко върху единия си нокът. Да, имаше отличен вкус. После сложих тубата между зъбите си, бях много гладен и я изстисках в устата си. След малко почувствах, че майонезата се беше спряла в корема ми като грамаден камък.

— Слушай, Петер, не мога да отида на тимуровското дежурство — казах бавно.

— Как така, как така! — развикаха се всички.

— Аз… аз…

— Не се оправдавай! — рече Ервин.

— Имам страшно разстройство — отвърнах. И после побягнах.

— Ще си поговорим в отрядния съвет — извика след мен Петер.

Не можех да им кажа, че трябва да отида непременно в тоалетната. Там стоях близо час. И мъдрувах дали не трябва да се откажа от храната в туби. И не е ли по-добре да взема в ракетата си пържени картофи и наденица. Но космонавтът трябва да изпълни всичко, което си е набелязал. Вечерта изядох половината туба от рибния пастет. Ау, вътре имаше едно такова рибено нещо, което, като го ядеш, ти се струва, че гълташ ножове или рендета. Езикът ми беше станал много чувствителен от горчицата. Казах шепнешком на мама:

— Моля те, свари ми чай от лайка!

Сигурно съм изглеждал много зле, защото мама не каза нищо и свари бързо чай. Правих с него цял час гаргара.

От тази сутрин ям отново хляб и пия какао, а вечер ям нещо топло. Вечерта мама рече:

— Намазах ти върху хляба нещо вкусно. Пастет от аншоа.

Не зная как се получи. Започнах да плача и се оставих кротко да ме отведат в кревата.

— Но все пак ще стана космонавт. Въпреки това!