Герхард Холц-Баумерт
Алфонс Треперибузков (11) (Веселите истории на един неудачник)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Alfons Zitterbacke, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Герхард Холц-Баумерт

Заглавие: Алфонс Треперибузков

Преводач: Веселина Гачева

Година на превод: 1986

Език, от който е преведено: Немски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Националност: Немска

Печатница: Държавна печатница „Георги Димитров“

Излязла от печат: 25.8.1986

Отговорен редактор: Лилия Рачева

Редактор: Калина Захариева

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Спас Спасов

Рецензент: Ивета Милева

Художник: Панайот Гелев

Коректор: Мая Лъжева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1602

История

  1. — Добавяне

Какво ми се случи, като видях паяк сутринта

Тази сутрин се облякох набързо, понеже бях станал по-късно. Тогава видях един паяк. Бягаше по покривката на спалнята. Пъхнах си главата под ризата и извиках:

— Мамо, ела бързо с метлата, тук има паяк.

Знаех, че мама не може да понася паяци и не ги търпи в къщи.

Мама се обади от кухнята: „Дявол го взел, паяк сутринта носи ядове и грижи до вечерта“. Тя дойде бързо и смъкна паяка с метлата.

Аз бързах много и си завързвах обувките.

Прас! Едната връзка на обувката се скъса. С няколко скока се озовах при мама в кухнята. Тя ми даде нова връзка и каза:

— Добре започва историята с паяка, нали, Алфонс?

Когато госпожица Еке ме смъмри в клас, задето закъснях (тя не можеше да знае за случая с връзката за обувки), си спомних за паяка и реших да бъда особено внимателен през този ден. Госпожица Еке ме покани на дъската да прочета домашното си. „Много благодаря, паяко“ — помислих си аз вбесен. Отговарях на въпросите със засечки, тъй като не можех да откъсна мислите си от паяка. Едва ми писа една тройка и получих от госпожица Еке ново предупреждение.

Но всичко не свърши дотук. В часа по немски ни върнаха диктовките. Пак получих една мършава тройка, защото съм бил пропуснал три запетаи и съм написал гърло с „а“ и баща с „ш“.

В часа по физическо не можах да направя въртенето на висилката.

„Паяко, паяко“ — мърморех си ядосан, опънах крака напред и напрегнах коремните си мускули. Нищо не помогна, не можах да се превъртя и трябваше да понеса хиленето на съучениците си. При това те забравят, че по плуване съм по-добър от тях и мога да правя чудесен скок с главата надолу. Може би трябва да добавя, че по трудово си рендосах малко и пръста.

Как се зарадвах, като свършиха часовете. От радост пропуснах да поздравя госпожица Еке, като си отивахме в къщи.

— Треперибузков, станал си прекалено невежлив, не казваш дори довиждане! И не си снемаш шапката за поздрав.

— Старо, отровно чудовище! — промърморих аз.

— Каза ли нещо? — попита сърдито госпожица Еке.

Изчервих се съвсем. Разбира се, че нямах предвид нея, а глупавия паяк от сутринта, който ми носеше непрекъснато ядове.

— Не, не — запънах се аз, — не ви забелязах, моля за извинение.

И си снех шапката за поздрав. В същия миг оттам се посипаха шумолейки няколко изрезки от хартия, които положително беше сложил в шапката ми нахалникът Ервин.

Днес реших да не излизам повече от къщи, за да не давам повод на паяка да ми причинява ядове и грижи. Но мама ме изпрати на пазар. Изгубих дребните пари, 34 пфенига. Тя ми каза:

— Ти все повече се вдетиняваш, Алфонс. Колкото по-голям ставаш, толкова по-малко човек може да разчита на теб.

Отвърнах й:

— Аз не съм виновен за това, ти самата каза, че паякът…

Отведнъж мама не искаше и да знае за това.

— Не оправдавай, моля, разсеяността си с паяка. Това само е повод да се измъкнеш от отговорност.

Отидох да играя, в къщи имах само неприятности. Играхме футбол — нашата улица срещу децата от Маерплац. Загубихме с 18:7. Всички казваха, че вратарят и аз сме били най-слабите играчи. Вярно е, защото аз непрекъснато мислех за паяка. Но как успя той всъщност да ми изсипе толкова много неприятности върху главата за един ден. Изкрещях на съотборниците си:

— Какво съм виновен, че рано сутринта видях паяк, а той носи само ядове и грижи.

Но приятелите ми не ме разбраха и ме отстраниха от поста нападател.

Вечерта, като забеляза, че съм в лошо настроение, татко запита:

— Какво се е случило, Алфонс, неприятности в училище ли имаш?

Кимнах и казах:

— Да, ядове и грижи. — И му разказах всичко, което ми се беше случило през този ден.

Но и татко хич не искаше и да знае за това.

— Подготвил си се лошо и си бил разсеян, това е цялата работа. А въртенето на висилката и аз никога не съм могъл да го правя.

Това с въртенето ме зарадва, но аз държах на своето, че паякът беше виновен за всичко. Татко изгуби търпение.

— Сериозно ли вярваш в такива глупости, Алфонс?

После се обърна към мама.

— Луизе, ти ли пусна тази муха в главата му: паяк сутринта носи ядове и грижи до вечерта.

Мама отрече. Татко каза, че всичко това е само глупаво суеверие. Той ръкомахаше с всички сили на масата и без да иска, разсипа солта[1].

— Сега ще имаме неприятности! — каза тихо мама.

— Те са вече тук — отвърна татко.

Аз кимнах:

— Изгубихме мача. Паякът е виновен за това, а също и разсипаната сол.

spider.png

Продължихме да спорим още дълго. Татко много се разгневи. Мама си мълчеше, а аз седях и си мислех: „Ето ти още една хубава неприятност, и то вечерта“. По-късно не си говорехме. Татко си четеше вестника, като промърморваше от време на време:

— … по-добре да си учиш уроците както трябва в къщи… ако видиш паяк сутринта, да си сядаш на задника…

Мама кърпеше мълчаливо татковите и моите чорапи. Аз седях и рисувах в блока си само паяци. Някои с три крака, с пет крака, с кръст на гърба, а други страшно големи.

Размислих добре — та ние с мама сме прави. Паякът и разсипаната сол носят неприятности.

Това се беше потвърдило. Всички седяхме и мълчахме ядосани, защото така ни беше предсказано.

Само татко не искаше да повярва.

Бележки

[1] Съществува поверие, че разсипаната сол означава ядове. — Бел.пр.