Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Есхатонът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Iron Sunrise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2016 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2016 г.)

Издание:

Чарлз Строс. Железният изгрев

Американска. Първо издание

Превод: Юлиян Стойков

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Силвия Николова

ИК „БАРД“ ООД, София, 2006

ISBN: 954-585-724-2

 

Charles Stross

Iron Sunrise

 

© 2003 by Charles Stross

© Юлиян Стойнов, превод, 2006

© „Megachrom“, оформление на корица, 2006

© ИК „БАРД“ ООД, 2006

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 27

История

  1. — Добавяне

От трън, та на глог

— Все пак в какво ме обвинявате? — каза Рейчъл за трети път. „Не им позволявай да те притиснат — потрети си, като се стараеше да не сваля любезната усмивка от лицето си. — Една-единствена грешка и ще те смачкат“.

Дневната светлина, която се процеждаше през прозореца-стена, бе озарена в бледосиньо от аерогелния капак, небето над планините в далечината имаше виолетов оттенък. Зад главите на своите инквизитори тя виждаше дирята, оставена от издигащ се към стратосферата пътнически самолет.

— Няма никакви обвинения — отвърна председателката на инсценирания съд със също толкова любезна усмивка. — Надявам се, че не сте нарушили никакви разпоредби, нали? — Мъжът, който седеше до нея, се покашля многозначително. — Поне нито една от нашите — добави жената и за миг изкриви прекомерно изрисуваните си устни наистина доста неприятно. Рейчъл се втренчи в косата й. Госпожа Председателката бе издокарана в невероятно старовремски тоалет, топът коса на главата й, изглежда, бе успял по някакъв начин да се освободи от сдържащото въздействие на невидимата мрежа, която може би използваше, и заплашваше да се разсипе върху лицето й.

— Разходката до Рошардов свят не беше по моя инициатива, както съм отбелязала в доклада — повтори спокойно Рейчъл въпреки желанието да скочи през масата и да оскубе госпожа Председателката. „По дяволите, бих искала да те видя как ще се справиш, когато те пратят на обречена на провал операция“. — Джордж Чо имаше вземане-даване с местното правителство на Новата република, онези идиоти вече бяха решили да нарушат Третата заповед, преди аз да се появя на сцената, и ако не бях там в онзи момент, нещата наистина щяха да излязат от контрол. Точно затова ме прати Джордж. Но, както вече споменах, не отговаряте на изискванията, за да ви бъде позволено да прочетете доклада. Всъщност цялата тази история не е заради това, нали?

И се облегна назад, и отпи от чашата с вода, без да сваля присвитите си очи от лицето на главната инквизиторка. Госпожа Председателката, почитаемата Грейка за седалки, която, изглежда, се подвизаваше под името Гилда не знам коя си, се възползва от паузата, за да се наведе настрани и да прошепне няколко думи на Тъмничар Номер едно. Рейчъл остави чашата и й се усмихна хладно. Госпожата имаше маниерите на зъл финансов ревизор и котерия от сиви, готови да се съгласяват с всичко помощници. Беше се появила в живота на Рейчъл преди един ден, въоръжена с официално разрешение да извърши ревизия на действията й и със списък с въпроси, дълъг колкото ръката й; повечето се отнасяха до последната задача на Рейчъл извън светлинния конус на Земята. От самото начало стана ясно, че Председателката изобщо си няма представа от същността на дипломатическата работа на Рейчъл, а и че не дава пукната пара за това. Всъщност, изглежда, госпожа Председателката бе вбесена от факта, че Рейчъл е вписана в бюджетния регистър като културен аташе — нещо, което службата й бе постигнала с помощта на солиден подкуп — и това бе кокалът, който бе захапала. Фактът, че тази служба не е нищо повече от официално прикритие за истинската дейност на Рейчъл, не значеше нищо за нея.

Рейчъл фиксира госпожа Председателката с най-невъзмутимото си изражение.

— Това, което се опитвате да узнаете, е кой е разрешил на Джордж да ме прати на Рошардов свят и кой е позволил да бъдат направени подобни разходи. Казано съвсем накратко, или ако настоявате — напълно изчерпателно, — това е извън вашия ресор. Ако наистина настоявате да узнаете отговорите, обърнете се съм Службата за сигурност.

И си позволи една лека усмивка. Беше назначена в отдела на Чо с официален пост културен аташе, но това всъщност бе само параван, зад който да върши шпионската си дейност, за която пък отговаряше само пред Черната кантора, и госпожа Председателката щеше да се сблъска с непробиваема стена, ако се опиташе да проследи пътя й дотам. Но въпреки всичко Черната кантора бе задължена да поддържа официалната легенда на Рейчъл — в ООН съществуваше отворена за обществеността политика, с прослушвания и финансови ревизии, за да се убедят данъкоплатците, че парите им не се прахосват. Ето защо, искаше или не, Рейчъл бе принудена да играе според правилата. Въпреки риска да бъде уволнена за неправомерно изразходване на финансови средства, ако някой скудоумен бюрократ реши, че гърбът й е подходящ за забиване на нож. Това бе само един от многото рискове, с които трябва да свикнеш, когато си избрал такава работа.

Усмивката на Гилда постепенно метаморфозира в начумерено изражение. Очевидно нейният имплантант с политически модели не знаеше как да интерпретира подобно непрограмирано настроение: за един кратък миг зениците й се превърнаха във вертикални цепки и на лицето й избиха ситни капчици пот. След това гущероподобната физиономия изчезна.

— Не съм съгласна — заяви тя с привидно безгрижен тон. — Ваше задължение е, като офицер на служба, да носите отговорност за всички използвани финансови средства. Всички сме финансово отговорни пред данъкоплатците и трябва да се погрижим за изгодността на провежданите миротворчески операции. Освен това остава нерешен „дребният“ въпрос с осемдесетте килограма високообогатен — до степен да бъде използван за производството на оръжия — уран, чиято съдба все още е неизвестна. Уранът, мила моя, не расте по дърветата. И за да продължим в същия дух, имаме сведения за неупълномощена употреба на аварийно дипломатическо куфарче, клас едно, заявено от посланик Чо с цел да подсигури увеселителната ви разходка на онзи боен кораб. По-късно куфарчето е било използвано по време на вашето бягство, след като плановете ви са се провалили — както бяхте предположили още в самото начало на тази афера, което означава, че въобще не е трябвало да отивате там. И накрая, въпросът с вземането на борда на спасителната лодка на стопаджии

— Бях длъжна да го направя според общоприетите закони за извършване на спасителни операции в космоса. — Рейчъл премести поглед към Тъмничар Номер едно, която й се усмихна за миг и побърза да извърне лице. „По дяволите, това беше грешка. Непозволен удар“. — Освен това нека ви припомня, че действах напълно правомерно, съгласно член втори от устава на оперативния служител, според който всеки офицер може да решава кога и как да прибягва до употребата на наличните помощни средства в случаи на конфликт. Не на последно място, когато става въпрос за спасяване на близък човек.

— По това време не сте била омъжена за него — отряза я с леден тон госпожа Председателката.

— А сигурна ли сте, че не става въпрос за брак по сметка? — вметна неочаквано Тъмничар Номер две, с надеждата да изпъкне пред началството.

— Бих казала, че фактите напълно подкрепят подобно предположение — закима важно Тъмничар Номер едно.

— Фактите, мила моя — продължи със същия студен глас госпожа Председателката, — говорят недвусмислено, че сте прахосали огромни финансови средства на ООН, без да постигнете нищо. — Госпожа Председателката бе завладяна от неочаквана възбуда. Наведе се напред, сякаш се готвеше за атака, и разклати бюст и зачервени бузи. Изглеждаше така, все едно вече е спипала плячката. — Ще поискаме от вас да носите пълна финансова отговорност за провала на тази операция, младши аташе Мансур. Защото, казано без особени извъртания, вие сте си позволили да профукате два милиона екю от официалния бюджет за една предварително обречена на провал операция, от която не е имало никаква конкретна полза. Заради вас сега ще трябва да се направи строга финансова ревизия на целия културен отдел. Не си ли давахте сметка какви сериозни щети ще нанесете с тези безпочвени шпионски фантазии? Прегледах досието ви и установих, че в миналото сте имали някои дребни постижения, но те едва ли ще са достатъчни, за да бъдат приети като смекчаващи обстоятелства. В резултат всичко това ви отсъждам двайсет и седем…

— Двайсет и шест! — поправи я Тъмничар Номер две.

— Двайсет и шест дни подготовка за пълна финансова ревизия и ново прослушване, на което да се опитате да оправдаете средствата, изразходвани в хода на операция Майк Ноември Чарли Четири-Седем, скоба, Делта и да докажете необходимостта да бъдат предприети конкретните действия за предотвратяване опасността от прерастване на един локален конфликт в пълномащабна война. — Госпожа Председателката засия тържествено, докато прелистваше хартиеното копие от доклада на Рейчъл.

— Пълна финансова ревизия? — избухна Рейчъл. — Ах, ти, глупава бюрократична машина такава! — Тя се помъчи да се овладее, но нивото на адреналина в кръвта й нарастваше бързо. В този момент за щастие се включиха имплантантите, инсталирани в парасимпатикусовата й нервна система. — Опитай се да ми направиш ревизия! Само се опитай! — Тя скръсти ядно ръце. — Ще се удариш в стена. Кой ти е вишестоящ офицер? Мислиш ли, че не можем да стигнем до него? Наистина ли смяташ, че си в състояние да изложиш пред обществото Черната кантора?

Госпожа Председателката се надигна бавно и извъртя глава към Рейчъл, като кобра, която се премерва в плячката си.

— Малка жалка кокетка… — просъска тя и размаха пръст пред носа на Рейчъл. — Лично ще се погрижа да те изхвърлят на улицата и никога вече да не стъпиш в твоя „културен отдел“! Зная гадните ви номера, негодници такива, дето си играете със съдбите на хората…

Рейчъл тъкмо се готвеше да й отвърне, когато нещо в лявото й ухо избръмча.

— Извинете ме за момент — каза тя и вдигна ръка. — Търсят ме. — Притисна длан към ухото си. — Да? Кой се обажда?

— Престани веднага! Това е моята ревизионна комисия, а не някаква говорилня…

Полицейско съобщение. Вие ли сте Рейчъл Мансур? Служител, Специален отдел „Бомбени заплахи“, три-нула две? Можете ли да потвърдите идентичността си?

— Да, аз съм — объркано каза Рейчъл. — Ето отпечатъка ми. — Докосна с показалец челото си и активира подкожния идентифициращ имплантант: сигналът му щеше да бъде предаден по телефона.

— Спрете я! Филипе, можеш ли да я заглушиш? Това е неуважение!

Гласов профил потвърден. Личността ви е идентифицирана. Обаждаме се от Четвърта републиканска полицейска компания, диспечерски контрол за област Женева. Намирате се на Плас дю Молар, нали? Имаме спешно съобщение за бомбена заплаха съвсем близо до вас. Повикахме регионалния отряд, но за жалост, изглежда, е станал сериозен инцидент в един от граничните райони на Бразилия и отрядът е изпратен там заедно с резервите. Няма да се върнат по-рано от два часа, а заподозреният ни заплашва с осъществяване на замисъла си след петдесет и четири минути.

— О, по дяволите! — Познатата ситуация, изглежда, пробуждаше в душата й отдавна забравени проклятия. Рейчъл се извърна и тръгна към вратата, изобщо забравила къде се намира. Беше й си случвало в сънищата си да се озовава в подобни ситуации и тогава се будеше посред нощ с викове и тревожеше Мартин. — Ще може ли някой да ме вземе от чакалнята? Ще ме запознаете с обстановката по време на пътя. Имайте предвид обаче, че не съм се занимавала с такива неща от години! Аз съм в списъка на резервите.

— Спри! — Госпожа Председателката се бе изпречила между нея и вратата. Подскачаше като уловена в мрежа риба, начервените и устни бяха изкривени в гневна гримаса. — Не можеш просто така да си тръгнеш!

— Какво ще направиш — ще ме удариш ли? — попита Рейчъл. Очевидно се забавляваше.

— Ще те държа отговорна! Ти си уговорила тази измислена ситуация…

Рейчъл вдигна ръце, улови госпожа Председателката за лактите и я сложи да седне на масата.

— Стой кротко. Каките имат важна работа.

Докато стигне главния вход, почти бе успяла да овладее треперенето си, „Глупачка, глупачка!“ — повтаряше си. Поведението й спрямо госпожа Председателката само можеше да влоши и без това тежкото й положение, а като се имаше предвид какво я очаква, се нуждаеше от пълно спокойствие и уравновесеност. Един полицейски пикап се бе приземил на паркинга пред сградата на ООН в сянката на гигантската статуя на Ото фон Бисмарк.

Атентаторът е безработен актьор и отшелник, твърди, че се казва Иди Амин Дадаист — заговори отново полицейският диспечер в лявото й ухо. — Липсват предварителни сведения да е правил подобни опити на обществено място, ако се изключи съдебното решение на Народна република Мидлотия във връзка с официалната му молба да бъде обявен за Последния крал на Шотландия. Той е…

Следващите думи бяха заглушени от воя на полицейските сирени. Изглежда, някой в щаба зад нея бе получил информация за това, което ставаше само на две преки оттук.

— Не съм ходила на курсове по усъвършенстване от три години! — извика Рейчъл в шепата си, докато тичаше към пикапа. Скочи вътре и машината се издигна рязко и прелетя ниско над тълпата, която се бе втурнала към най-близкото бомбоубежище. — Нямате ли някой, който да е достатъчно подготвен?

В досието ви пише, че сте били пълноправен служител на бомбен отряд, затова все още ви държат в списъка на резервите — отвърна диспечерът. — Както вече ви обясних, в момента групата ни е на път за Бразилия със суборбитален планер. — От предната седалка я погледна изплашен млад полицай. — Ние сме мирен град. Това е първата бомбена заплаха от двайсет години. Вие сте единственият специалист в околността. В целия град няма друг.

— Господи! Трябваше ли да се случи, когато всички останали са другаде? Какво можете да ми кажете за обстановката?

Заподозреният се е затворил в една от стаите на бежанско общежитие в Сен Лежер. Твърди, че разполага със специална машина, и заплашва да я взриви след час без осем минути, освен ако не бъдат изпълнени исканията му. Не сме сигурни нито какво представлява тази машина, нито какви ще са тези искания, но това едва ли има значение — дори малка кобалтова бомба е в състояние да отнесе целия град!

— Това го знам. — Рейчъл кимна замислено. — Извинявайте, идвам от среща с едни досадни бюрократи и още не мога да се пренастроя. Сигурни ли сте, че се налага да прибягвате до пряко участие?

Както казах, затворил се е в апартамент номер три. Сврял се е някъде вътре, далече от прозорци, врати и вентилаторни шахти. Въведохме камера през един отвор на пода и установихме, че се е скрил в стаята за забавления с някакъв доста обемист уред. Някой трябва да влезе там и да поговори с него, или да го неутрализира — а вие разполагате с много по-голям опит от нас. Тук пише, че сте се справили с над двайсет подобни случая, а това ви прави доста сериозен специалист.

— Дявол го взел! Чий е районът?

Финансирането е на градската управа — струва ми се, че „Лойдс“ имат нещо общо с това. Както и да е, поискайте каквото ви е необходимо, те ще покрият разходите. Каквото кажете, че ви трябва — ще ви бъде доставено, и точка.

— Разбрано. — Тя въздъхна, изненадана от това колко бързо се пробуждат старите рефлекси и познания. След последния път се бе заклела да е наистина за последно. Всъщност след това се бе опитала да си пререже вените, преди да си даде сметка, че има и по-лесни начини да напусне тази професия. Като например да се захване с нещо не чак толкова опасно. — Едно условие; съпругът ми. Намерете го веднага. Ако е в града, да слезе в някое убежище. И вкарайте колкото се може повече хора под земята. Няма никаква гаранция, че ще успея да се справя с този тип, след като не разполагам нито с необходимата техника, нито с поддържаща група. Така че ви съветвам да не разчитате на чудеса. Службата за бедствия и аварии информирана ли е?

Вече започнахме евакуация. Щом пристигнете на място, ще ви чака неин представител — отвърна диспечерът. — Освен това бомбеният отряд е поел обратно, но няма да е тук по-рано от час и половина, така че едва ли можете да разчитате на тях.

— Разбрано — Рейчъл кимна замислено. Беше се облякла за официална среща, но за разлика от госпожа Председателката, не носеше старовремско жабо, нито тупирана прическа — беше се нагледала на подобни неща в Новата република. „Защо ли тази кучка ми има зъб?“ — зачуди се и си отбеляза да се поразрови за допълнителна информация, когато кризата приключи. Пренастрои якето и панталоните си на небесносиньо — цвят, който действаше успокояващо — облегна се на седалката и задиша бавно и равномерно. — Сигурно е безсмислено да питам за бронирано облекло. Поне снайперисти имате ли?

— Три двойки идват. Ще заемат позиции до двайсет минути. Оръжията им са оборудвани с прибори за наблюдение през стени. Инспектор Роза Макдугъл ръководи операцията.

— Успяла ли е да евакуира обитателите на апартаментите?

В момента го правят. По нареждане на инспектора специална група вдига шум, за да прикрие изтеглянето на хората. Действат внимателно, за да не събудят подозренията на атентатора.

— Хубаво, Хъм. Казахте, че заподозреният бил актьор. — Рейчъл се замисли за миг. — Някой знае ли с какво точно се е занимавал?

Пикапът се наклони на ъгъла на булевард „Жак“ и се стрелна над откритото пространство на монорелсовия влак. Имаше и други капсули и аероколи, но навигационните им системи бяха блокирани от близостта на полицейската кола и те замряха във въздуха. Отзад ги следваха два полицейски камиона — подскачаха върху въздушните си възглавници. В този район сградите бяха стари, от камък, тухла и дърво, строени във времената преди Диаспората и с архитектура, отдавна излязла от мода. Също като археологически музей за двайсети и двайсет и първи век, но със занемарени образци.

Той е исторически превъплъщенец — обясни диспечерът. — Тук пише нещо за колониите. За колониализма. Изглежда, се опитва да се превъплъти в ролята на някого отпреди холокоста.

— На кой холокост?

Африканския. Пише, че избрал за свой герой прехолокостен император на име Иди Амин — Иди Амин Дада. Приложено е и кратко есе, посветено на абсурдистските елементи в Угандийската пролетарска реформационна диалектика, пречупени през призмата на неодадаисткия идеологически ситуационизъм.

— Каквото и да означава това. Добре. Следващ въпрос. Къде е роден този тип? Откъде се е взел? С какво се занимава?

Роден е някъде в Парагвай. Подложил се е на разширена фенотипна пластична хирургия, за да, добие максимална прилика със своя патрон, Последния крал на Шотландия, или президент на Уганда, или какъвто е там. Има и брошурка от едно негово представление — заявява, че се опитвал да подготви платформа за възраждането на оригиналната душа на Иди Амин.

— И сега му хлопа дъската, така ли? Можете ли да изровите нещо за този господин Амин? Прилича ми на ислямист. Той арабин ли е бил, или какъв?

Пикапът намали рязко, отскочи от монорелсата и се приземи пред тълпа полицаи, скупчени в подножието на стара спирална постройка от разклоняващи се апартаменти за бежанци. През разтворените врати на сградата бълваше несекваща тълпа изплашени обитатели — полицаите ги насочваха към близкото бомбоубежище. Малко по-нататък един след друг се спускаха още полицейски пикапи, за да товарят пострадалите. Никой не знаеше дали атентаторът наистина разполага с взривно устройство, но и никой не смяташе да поема каквито и да било рискове, още повече, че не бе никак трудно да се снабдиш с неустойчиви радиоактивни материали, а и дори топка пластичен взрив, вързана за метална тръба, би могла да предизвика сериозни поражения сред тази паянтови постройки.

Ръководителят на операцията — висока руса жена, заобиколена от полицаи — се приближи и попита:

— Вие ли сте специалистът по бомбени заплахи?

— Да, аз съм. — Рейчъл повдигна рамене. — Лошото е, че нямах време да се подготвя за тази работа, а и не съм я вършила от три-четири години. Какво ще ми кажете?

— Струва ми се, че опасността е реална. Аз съм инспектор Роза Макдугъл, Полицейска асоциация засмени шегаджии. Моля, последвайте ме.

Подвижният щаб на полицаите-наемници бе в самия център на този кошер от трескава активност, обхващащ почти целия паркинг пред сградата. Беше боядисан в цвят зелен бълвоч и не показваше почти никакви сериозни признаци на редовна поддръжка, нито дори почистване.

— Никога не съм работила със Засмените шегаджии — призна Рейчъл. — Но първо, нека ви кажа, че като при всички СОБЗ операции, очаквам неограничена доставка на екипировка и пълна поддръжка по време на операцията, а в случай на фатален инцидент, изплащане на застраховка на семейството ми. При провал членовете на СОБЗ не носят никаква отговорност, тъй като обикновено участникът в операцията загива на място. Що се отнася до мен, ще се опитам да дам най-доброто от себе си. Ясно ли се изразих?

— Напълно. — Макдугъл посочи един стол. — Настанявайте се. Имаме половин час, преди да настъпи критичният период.

— Ясно. — Рейчъл седна, сплете пръсти и въздъхна. — Защо смятате, че заплахата е реална?

— Ами защото прокарахме неутронов брояч покрай стената и той едва не подскочи. Дори помислихме, че се е повредил, толкова високи стойности показваше, но после се сетихме, че онзи тип вътре просто дърпа дракона за опашката. Успял е да се сдобие с ръководство за сглобяване на адска машина, предназначено за олигофрен, и през последните шест месеца е купувал на дребно берилий, уж за кухненските апарати.

— Мамка му! Берилий. И никой не е забелязал?

— Ей. — Макдугъл разпери ръце. — Не ни плащат за това, ясно ли е? Ние сме частна компания и имаме строго определени задачи по поддръжка на реда. Това е свободен, пазар все пак.

— Хъм. — Рейчъл кимна. Стара позната картинка. С деветстотин постоянни места в Съвета за сигурност на ООН бе цяло чудо, че въобще се вършеше някаква работа. Всички бяха свикнали да живеят, заобиколени от домашни нанофабрики и незаконни доставчици на компоненти за оръжия. Правото на самоотбрана — както бе установено в обществото — не се простираше чак до масово унищожение, но почти достигаше границите му — ако не другаде, то в гъсто заселените райони. Точно това налагаше да съществуват доброволчески бомбени отряди, което от своя страна бе станало храна за среднощните й кошмари и в края на краищата я бе принудило да постъпи на тайна дипломатическа работа. Всъщност работа с почти същите задачи, само че в галактически мащаб и с предимството, че правителствата обикновено се оказваха по-склонни да встъпват в рационални преговори от отделните индивиди, хранещи ненавист към обществото и сглобяващи в кухничките си домашни атомни бомби.

— И така. Нашето приятелче е успяло да събере двайсетина кила силно радиоактивен материал и да го сглоби в субкритично състояние, без никой да забележи. После какво?

— После за това научил роботът, представляващ управата на блока, в който живее, и автоматично издал четиринайсетдневно предупреждение за освобождаване на квартирата поради нарушаване на правилника. В този град съществува стриктна политика на нулева толерантност по отношение на оръжията за масово унищожение.

— О, Боже! — Рейчъл уморен разтри челото си.

— Нататък става още по-интересно — увери я инспектор Макдугъл с нездрав ентусиазъм. — Нашият луд незабавно праща послание на робота с настояване да бъде признат за президент на Уганда, крал на Шотландия, Върховен планетен диктатор и Лявата ръка на Есхатона. Роботът му предлага да си го начука, което вероятно не е била най-подходящата идея — малко след това идва бомбената заплаха.

— Накратко, типичен конфликт хазяин — наемател, но под сянката на термоядрена заплаха.

— Нещо такова.

— Отврат. И какво после?

— Роботът окачествява отговора като: а) заплаха за нанасяне щети на жилищна собственост и б) основаваща се на притежание на оръжие за масово унищожение. Незабавно се свързва със своя застраховател, който на свой ред известява полицията и на сцената се появява офицер Шварц.

— Офицер Шварц наблизо ли е? — попита Рейчъл.

— Точно зад вас — обяви нещо, което Рейчъл в началото бе приела за резервен брониран костюм. Оказа се стандартна броня за специалните отряди. Шварц се извъртя тромаво към нея. — Тъкмо се готвех за влизане.

— Ох. — Рейчъл премигна. — Каква е обстановката горе?

— Той е доста едър — рече Шварц. — Мелатонинов тип, очевидно с излишък на андрогенни хормони. Бих го оприличил на танк от плът и кръв. — Шварц изсумтя. — А казват, че бил „актьор“. Крайно неподходяща класификация за тип с вид на див и опасен звяр.

— Кажете й какво се случи — прекъсна го уморено Макдугъл; току-що бе приключила някакъв разговор по предавателя на китката си.

— Ами какво. Този „актьор“ настоява да бъде коронован за крал на Африка или нещо подобно. Опитах се да му обясня любезно, че това не може да стане и че мога само да го уредя за крал на участъка от канавката между номера 19 и 21 на Рю Табазан, ако не си тръгне мирно и тихо. Не бях въоръжен и когато монсеньор артистът насочи оръжието си към мен, се наложи да напусна и да отправя кратка благодарност към небесата, че извадих късмета да го сторя на два читави крака.

— С какво е въоръжен?

— Според компютъра с исторически достоверно копие на автомат „Калашников“.

— Успяхте ли да видите бомбата? — попита Рейчъл; завладя я лошо предчувствие.

— Само дистанционното, завързано за дясната му китка — отвърна офицер Шварц и очите му присвяткаха толкова ярко, че се видя дори през спуснатия визьор на шлема. — Но апаратурата засече високо ниво на неутриново лъчение. Похвали се, че била ураниева.

— Сега я втасахме! — Рейчъл се наведе напред и се замисли. Ядрена заплаха. Дистанционно, което вероятно се задейства в случай, че атентаторът му бъде убит. Прост, но ефикасен ураниев механизъм. Мъртви птици, мощен радиоактивен импулс, плазмена завеса, топлинно излъчване. Иди Амин Дадаист, който си въобразява, че е превъплъщение на отдавна умрял диктатор. Петдесет и една минути до детонацията, ако му издържат дотогава нервите. Актьор, към когото някой се е отнесъл презрително. Какво ли щеше да направи?

— Дайте му възможност и публика и ще натисне спусъка — каза тя унесено.

— Моля?

Рейчъл вдигна глава и погледна потока изплашени хора, които полицията се опитваше да насочи колкото се може по-надалеч от мястото. Повечето бяха облечени бедно и изглеждаха потиснати, сякаш отдавна са свикнали с несгодите на живота. Някои дори изглеждаха възрастни.

— Той е актьор, нали? — каза тя поуспокоено. — Имала съм си работа с такива като него, дори наскоро. Някой е казал: „Никога не давай на артист пистолет, артистите са опасни типове“. Ресните на Фестивала — дявол го взел! Актьорите винаги искат публика, спектакъл на разрушението. А и името му — Дадаист. В него се крие желание за смърт. Очаквайте безсмислен акт на масово насилие, театър на жестокостта. Не мога да направя много повече, отколкото да го забаламосам, докато не заемете позиция и не го убиете. И гледайте да не му осигурявате нещо, което да може да мине за публика. Разполагате ли с психопортрет?

— Той е чиста проба правоверен старомоден раджи[1]. С други думи, шантав шибаняк. — Макдугъл се намръщи, премигна, сякаш имаше прашинка в окото, и подметна на Рейчъл един глиф. — Ето тук. Прочетете го бързо, защото е време да се намесите. Не мисля, че ще ни остави да си бъбрим още дълго.

— Добре. — Ноздрите на Рейчъл потрепнаха, докато вдишваше зловонните ухания на спарено кафе, нервна пот, миризмата на подвижна полицейска станция, разположена на границата, отвъд която дебнеше заплахата. Взря се в бележките — не че имаше много за четене освен обичайните съобщения за просрочени кредити, нарушени обещания, невърнати дългове, организиране на изложба с вкаменени фекални сталагмити и опити да пробие в артистичното изкуство след кратък курс по актьорско майсторство. Иди бе подавал документи за приемане в армията — в която и да било армия, но дори второразредният частен наемнически гарнизон от Уичита му бе отказал. „Луд, та дрънка“ — бе краткият коментар на сержанта от наборната комисия. Диагнозата на Макдугъл се потвърждаваше с обезпокояваща повторяемост — особено когато Рейчъл стигна до документацията, отнасяща се до ранната му биография, изобилстваща със снимки. Нещо привлече вниманието й и тя се облещи.

— Treponema pallidum!? — Майчице мила, той е платил, за да бъде заразен със сифилис?

— Да, и то не със стандартния щам. Настоявал е да му осигурят третичната форма, при която костите започват да се размекват, лицето ти окапва и започваш да страдаш от деменция и пристъпи на агресия. Нашият Иди не може да се задоволи само с гной от пениса.

— Той е луд. — Рейчъл поклати глава.

— Нали това ви казвам от самото начало. По-важното е как смятате да го неутрализирате?

— Хъм. — Тя се замисли. — Едър мъжага. Толкова ли е силен, колкото изглежда?

— Не — намеси се Шварц. — И аз можех да се справя с него, дори без бронирания костюм. Ако не беше оръжието. Обаче е куку.

— В такъв случай… — Рейчъл взе решение. С колко разполагаме? Четирийсет и пет минути? Когато изкарат всички от сградата, отивам да си поговоря с него очи в очи. Скрийте добре хората с оръжия, но ако ви се удаде случай да стреляте през тавана…

— Никакви куршуми — прекъсна я Макдугъл. — Все още не знаем дали детонаторът няма да се задейства след смъртта му. Можем да използваме обаче тези нещица. — Тя разклати една малка кутийка. — Робопчели, заредени с приспивателно вещество, с дистанционно управление. Едно ужилване и артистчето е извън играта за десет секунди. Рисковият период е между момента, в който осъзнае, че някой го е нападнал, и загубата на съзнание. Някой трябва да му попречи да произнесе командата за детониране, да натисне копчето на дистанционното или каквото там е измислил.

— Разбрано. — Рейчъл кимна, мъчеше се да потисне подсъзнателното си желание да скочи и да избяга надалеч от това опасно място. Където и да е, само да не се изправя срещу този луд с комплекс на Осама и атомна бомба подръка. — Искам да ме оборудвате с екипировка за пълно сензорно сигнализиране, после влизам, разговарям и действам според обстановката. Ще са ни нужни две кодови изречения. „Ох, ще кихна“ — означава, че ще се опитам да го неутрализирам сама. „Каква странна миризма“ е сигнал да влизате с всичко, с което разполагате. Ако можете да му направите лоботомия от разстояние, действайте, дори ако се наложи да стреляте през мен. Гледайте само да не засегнете гръбначния ми мозък — и главния, разбира се. Така се играе тази игра. Но виж, пчелите са добра идея. Ще се постарая да не излизам на връзка с вас, освен ако не реша, че не мога да се справя с него, или не видя, че иска да натисне копчето. — Потрепери. Изпълваше я познатата й трескава енергичност.

— Сигурна ли сте, че ще се получи? — попита я със съмнение Шварц.

Рейчъл го погледна.

— Ако не успеем да го спрем, този хахо ще избие стотици невинни.

Шварц само преглътна. Макдугъл поклати глава и попита:

— С какво всъщност се занимавате в момента?

— Пращат ме там, където редовите инспектори по разоръжаване не успяват да се справят — захили се Рейчъл, но това бе само маска, зад която се опитваше да скрие страха си. — Хайде, отивам да се запозная с този тип.

Бележки

[1] Душевноболна безскрупулна изобретателна личност (шотландски). — Б.пр.