Ричард Леймън
Къщата на Звяра (8)

1

Нубийските телохранители, облечени като сводници, се нахвърлиха върху Ръкър от всички страни. Черните им лица лъщяха от пот, а зъбите им блестяха големи и бели. Някои насочиха пистолети в лицето му. Други започнаха да го обстрелват с автоматичен огън. Тракаха калашници. Той покоси първите, но прииждаха други, които тичаха, крещяха, размахваха къси тежки саби. Американският му автомат прокара цели тегели по ярките им ризи. Вторите паднаха, но дойдоха още.

Откъде, по дяволите, се взимат? — почуди се той.

От Ада.

Продължаваше да стреля. Сто и седемдесет изстрела за шест секунди. Шест извънредно дълги секунди.

Продължаваха да извират. Едни от тях носеха копия. Някои бяха голи.

Той хвърли празния пълнител, сложи нов и продължи да стреля.

Сега вече всичките бяха голи. Тъмните им кожи проблясваха на лунната светлина. Никой не носеше огнестрелно оръжие. Само ножове, мечове и копия.

Убих всичките сводници, помисли си той. Кои са тези? Резервите. Когато се справя и с тях, ще съм свободен и ще се прибера у дома.

Страхът обаче шепнешком вещаеше смъртта му. Погледна надолу и видя, че цевта на автомата беше клюмнала и се топеше от високата температура.

О, Господи, Господи, сега ще ме хванат. Ще ме повалят. Ще ми отрежат главата. О, Господи!

Дишаше тежко. Сърцето му препускаше. Направи рязко движение в леглото. По гърба му се стичаше струйка пот. Прокара ръка през влажната си коса и я избърса в чаршафа.

Погледна будилника.

Беше едва пет минути след полунощ. По дяволите. Този път ме връхлетя много по-рано от обикновено. Когато кошмарът му се появеше в четири или пет часа сутринта, можеше да стане, да излезе да закуси и да започне деня си. Когато кошмарите го нападаха толкова рано, се чувстваше много зле.

Изправи се замаян. Потта върху голото му тяло стана студена. В банята се изсуши с хавлиена кърпа. След това облече халата и отиде във всекидневната на апартамента. Запали всички лампи. Включи телевизора. Премина бързо през всички канали. Даваха някакъв филм, който току-що бе започнал. Извади бира „Хамс“ от хладилника, кутия фъстъци от шкафа и се върна във всекидневната.

Посегна да отвори бирата и видя, че ръката му трепери.

Когато изпълняваше задача, никога не трепереше.

Джаджмънт Ръкър е железен.

Само да можеш да го видят сега.

По дяволите тези отвратителни кошмари.

Ще изчезнат. Винаги изчезваха. Въпрос на време.

По-добре е да гледа филма.

Опита се.

Когато бирата свърши, отиде в кухнята за още една кутия. Отвори консервата и погледна през прозореца. Лунната светлина образуваше сребърна пътека по водата. От другата страна на залива, върху хълмовете над Сосалито, мъглата се беше разстлала бяла като пряспа сняг. В мъгла беше обвит и почти целият мост Голдън Гейт. От него се виждаше само върхът на северната му кула с мигащата червена светлина. Вероятно другата кула също се подаваше от мъглата, но остров Белведере закриваше тази част от гледката. Вслуша се в тихия вой на сирената, която предупреждаваше за мъгливо време, след това занесе бирата във всекидневната.

Тъкмо се канеше да седне на дивана, когато пронизителен мъжки писък разцепи тишината.