Ричард Леймън
Къщата на Звяра (31)

2

В шест часа будилникът събуди Джуд. Звънът му не събуди Лари. Джуд се измъкна от леглото, стъпи на хладния под и махна превръзката от крака си. Четирите успоредни резки бяха засъхнали в тъмни ивици дълги около осем сантиметра. Боляха го, но личеше, че скоро ще зараснат. Отиде в банята, остави прогизналата от кръв превръзка върху купчината дрехи и си сложи нова. Провери пред огледалото превръзката на рамото си. Беше избила малко кръв, но иначе беше суха. По-късно ще накара Лари или Дона да я сменят.

Изми се. Когато извади чистите си дрехи, куфарът му остана почти празен. Изсипа на леглото останалите вещи и го занесе в банята. Прибра в куфара разкъсаните си окървавени дрехи. Пусна вътре и старата превръзка и го затвори. След това го изнесе.

Утрото беше тихо. Всичко още спеше, освен няколко птици. Погледна към номер 9. Дона сигурно още спеше. Беше красиво утро и му се искаше да са заедно.

Сложи куфара в багажника на колата и тихо затвори капака. След това се върна в бунгалото. С гъба и сапун внимателно изтри видимите следи от кръв в банята. Белите кърпи изглеждаха чисти. Другите гъби също. Тази, която държеше, беше розова от кръвта.

Надникна в кошчето за боклук. В пластмасовата кофа лежаха парчета лейкопласт и марля, опаковки от лейкопласт, окървавена тоалетна хартия. Хвърли кървавата гъба вътре и извади кофата.

Занесе аптечната чанта и кофата до колата. Наоколо нямаше никой. Сложи ги в багажника.

След като приключи с почистването, седна на стъпалото пред бунгалото и запали пура. Вкусът й беше много приятен. Ароматът й се смеси с уханието на свежия боров въздух.

Той се облегна, намести лакти върху стъпалото зад себе си и се усмихна.

Чувстваше се великолепно, въпреки раните.

След като изпуши пурата, качи се на колата и тръгна по крайбрежната улица. Градът беше притихнал. Намали, защото проскубано кафяво куче бавно му минаваше път. Пред „Ресторанта на Сара“ беше паркирана синьо-бяла полицейска кола. Единствената движеща се кола беше порше, което бавно се приближаваше, сякаш с мъка се опитваше да се придържа към ограничението за този град от петдесет километра в час.

Отляво, „Къщата на Звяра“ изглеждаше пуста. Отдясно, около къщата без прозорци, нищо не помръдваше. Намали. Видя свлечените камъни по хълма над „Къщата на Звяра“. Ще трябва час по-скоро да иде там и да си прибере екипировката.

Не сега.

Излезе от града. Зави и се върна по същия път. Пак мина покрай двете къщи. На следващата пресечка спря пред една затворена бръснарница. Тръгна към будката за билети на „Къщата на Звяра“.

По стените й бяха окачени изрезки от вестници, поставени зад стъкло. Някои бяха за убийствата. В другите пишеше за посещенията. Прочете няколко от тях. Искаше да ги прочете всичките, но щеше да му отнеме много време. Не трябваше да привлича внимание върху себе си.

Погледна към часовника над прозореца на будката. След това и своя. Първата обиколка щеше да започне след близо три часа, в десет.

Мушна ръце в джобовете на панталоните и тръгна надолу по тротоара. Спря се да разгледа порутената викторианска къща, след това отново тръгна — все едно, че беше турист, който разполага с много време и обича сутрешните разходки.

Когато стигна до ъгъла на улицата, мина между дърветата и се върна обратно.

На няколко метра от оградата откри процеп, през който можеше да наблюдава предната част на къщата, без да го забележат.

Клекна и зачака.