Ричард Леймън
Къщата на Звяра (65)

4

Дона, залитайки, слезе по стълбите на предната веранда. Тя се подпря на колоната и я обхвана с ръце, за да не падне. Ремъкът на пушката се свлече от рамото й. Чу как прикладът й от орехово дърво се удари в перилата. Сигурно се е олющил.

За миг си помисли дали това ще ядоса Джуд. Мъжете понякога реагират много странно за такива неща.

Господи, ще види ли отново Джуд?

Къде може да е…?

Далечен екот на изстрели прекъсна мислите й и даде отговор на въпроса. Вдигна глава. Чу отново странните, глухи гърмежи и разбра, че те са от пистолет.

Пистолетни изстрели, заглушени от тухлените стени на къщата без прозорци.

Погледна към къщата и чу още един изстрел. След това три един след друг.

Затича се. Висящата пушка я удряше по крака. Без да спира, хвана ремъка и дръпна пушката пред себе си. Стисна я с две ръце.

Погледна към крайслера, който беше далече, в дясно. Видя главата на Санди. Детето беше заключено и в безопасност.

Дона тромаво прескочи въртящата се преграда. Изтича през пътя, след това по неасфалтираната алея към къщата. Опита се да си спомни дали пушката е заредена. Не можа. Докато тичаше, дръпна затвора. Зареденият куршум изхвръкна и я удари по лицето. Острият му край нарани горната й устна. Тя преглътна сълзите от болка и зареди с нов куршум.

Когато наближи входа на тъмната къща, намали темпото. Премести пушката в лявата си ръка. Беше тежка. Подпря края на приклада в бедрото си и отвори мрежата. Провери дръжката на вратата. Заключено. Мрежата политна назад и я удари по рамото.

По дяволите!

Прицели се в ключалката.

Това взе да ми става навик, помисли тя.

Но тази мисъл не я развесели.