Ричард Леймън
Къщата на Звяра (44)

1

През шума на телевизора Дона чу, че спря кола. Санди я погледна тревожно. Дона остави вестника, слезе от леглото и отиде до прозореца. Един тъмнозелен крайслер стоеше пред вратата им.

— Това са Джуд и Лари — каза тя и отвори вратата.

— Някаква вест от него? — попита Джуд.

Дона поклати глава.

— Не. Как мина?

— Почти успешно.

— Да, наистина! — каза Лари. — Измъкнахме се тихомълком, невредими и пипнахме това — той размаха една подвързана с кожа книга. — Това е дневникът на Лили Торн. Собствените й думи. Боже господи, каква находка! — той отиде до леглото и седна до Санди. — Ти как прекара следобеда, дребосъче?

Дона се обърна към Джуд.

— Намери ли костюма на Звяра?

— Не.

— А тялото на Мери Зиглър?

— Нито пък него. Не успяхме да претърсим всички стаи.

— Появи ли се някой?

— Не. Имаше хора в една от стаите, но не можахме да проверим мазето, защото там светеше.

— Значи някой от тях си е бил вкъщи?

— Според мен не беше само един.

— Та те са само Маги, Аксел и Уик — каза тя.

— И двама от тях бяха в „Къщата на Звяра“. Развеждаха туристите.

— Тогава кой е бил вътре?

— Предполагам, че Аксел. И поне още двама души.

— Но кои са те?

— Не знам.

— Много странно.

— Да, и на мен не ми харесва.

Двамата седяха на леглото на Джуд.

— Какво представлява къщата? — попита Дона.

Слушаше внимателно. Остана особено впечатлена от синята светлина, всекидневната, в която имаше само възглавници, и банята със странните халки. Но най-много й хареса спалнята.

— Кой би предположил, че Маги Куч си пада по такива неща. Ами Хапсън! Тоя тип прилича на стара невестулка. Не мога да си представя, че двамата правят любов, още по-малко пък в стая с огледала. Веригите, белезниците, садизма — това по̀ мога да го приема. Забеляза ли изражението му, когато погна Мери Зиглър с колана си?

Джуд кимна.

— За мен са напълно побъркани. Искам да кажа, че трябва да са такива, щом печелят пари от място като „Къщата на Звяра“.