Ричард Леймън
Къщата на Звяра (63)

2

Аксел Куч, приведен напред като борец, стоеше пред вратата на тавана и се хилеше на Дона. Плешивата му глава проблясваше на светлината от горелката. Едрите му рамене, ръцете, гърдите и коремът бяха покрити с рунтави косми, но пенисът му беше гладък, огромен, лъскав и възбуден. Той се заклати към нея.

— Не ме доближавай!

Той поклати глава.

Дона размаха заплашително пламъка към него и се опита да свали пушката си.

Ръка с два пръста я сграбчи за китката. Рязко я изви. Горелката падна, но Аксел не престана да извива. Дона се обърна на една страна, залитна и падна по гръб. Аксел я ритна отстрани, без да пуска ръката й. Той се смъкна на колене. Взе горелката и мушна дръжката й между възглавниците на дивана над главата на Дона. След това прекрачи Дона с единия крак. Седна върху корема й, като натискаше ръцете й към пода.

— Красива си — каза той.

Тя се бореше, опитваше да си освободи ръцете.

— Стой мирно! — каза той.

— Махай се!

— Стой мирно!

Наведе се и натика устата си в нейната. Тя ухапа устната му и усети солената топлина на кръвта, но той продължи да я целува. Пак го ухапа, като яростно впи зъби в устните му. Той изстена и се дръпна. Удари я с опакото на дланта си.

Зашеметена от удара, Дона се опита да го изблъска със свободната си ръка.

Той свали ръката й. Удари я два пъти с юмрук по лицето.

Всеки удар беше зашеметяващ взрив от болка. Беше почти в безсъзнание, но усети как разкъсва блузата й. Чу как копчетата се разхвърчаха по пода, след това усети грубото докосване на ръцете му. Въпреки че нейните бяха свободни, нямаше сила да ги вдигне. Той дръпна сутиена й. Когато видя, че не може да го махне, скъса презрамките. Дона усети как платът се разхлаби, а след това хладината на разголените си гърди. Аксел ги стисна. Болката проясни съзнанието й. Усети, че устата му смуче. След това той започна да дърпа колана на джинсите й.

Дона осъзна, че ръцете й са свободни. Отвори очи и видя, че Аксел е клекнал между краката й с наведена глава и се мъчи да разкопчее панталоните й.

Тя вдигна ръце над главата си. Сграбчи дръжката на горелката. Само с едно ловко движение заби съскащия й край в окото на Аксел. Той изпищя и стаята потъна в мрак. Тя я напъха още по-дълбоко. Влажна топлина се разля върху ръката й, когато горелката хлътна навътре. Якото тяло на Аксел се разтресе от конвулсии. Избута го от себе си и се претърколи настрани.