Метаданни
Данни
- Серия
- Къщата на Звяра (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Cellar, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ричард Леймън. Къщата на Звяра
ИК Аполо прес, София, 1994
Американска. Първо издание
Превод: Мария Върбанова, Радмила Каишева
Редактор: Светозар Георгиев
Технически редактор: Славка Герасимова
Коректор: Зоя Решавска
Формат 108/84/32
Печатни коли 18
Печат ДФ „Полиграфически комбинат“, София
ISBN: 954–825-111–6
История
- — Добавяне
Девета глава
1
От мястото си на крайбрежната улица, близо до южния край на желязната ограда, Джуд видя как от „Къщата на Звяра“ излязоха няколко души. Последната обиколка за деня беше приключила. Погледна часовника си. Беше почти четири.
Маги Куч излезе последна от къщата и заключи вратата. Слезе бавно по стълбите на верандата, като се подпираше тежко на бастуна. Напрежението да развежда туристите личеше по уморената й походка.
При будката за билети срещна Уик Хапсън. Заключиха и подвижната преграда на входа. След това Уик я хвана под ръка и заедно пресякоха крайбрежната улица. Тръгнаха бавно по непавираната алея и най-накрая изчезнаха в къщата без прозорци.
Джуд извади пура от джоба на ризата си. Разкъса книжната й обвивка, смачка я на топче и я метна на пода на колата. След това от същия джоб извади кутия кибрит. Запали пурата и зачака.
В четири и двадесет и пет старата камионетка излезе на заден ход от гаража до къщата на Куч и пое надолу по алеята, като остави след себе си облаци прах. Зави по крайбрежната улица и се запъти в посоката към Джуд. Той се престори, че изучава някаква пътна карта. Камионетката намали и направи обратен завой.
Джуд погледна над картата и видя как един мъж скочи на земята и тръгна към оградата, накуцвайки. На ъгъла имаше широка порта, завързана с верига и катинар. Ниският, пълен мъж отключи катинара, махна веригата и отвори портата. Вкара камионетката, след това отново заключи портата.
Джуд видя как камионетката мина върху следите от гуми по тревата и спря до „Къщата на Звяра“. Шофьорът слезе. Той отвори капака на гърба на колата и скочи в нея. Наведе се и спусна до земята дървена плоскост. След това по нея избута електрическа косачка на колела.
Веднага щом мъжът пусна косачката, Джуд направи обратен завой. Караше бавно и наблюдаваше лявата част на пътя. На около шест километра южно от Малкаса Пойнт намери черен път през гората. Беше доста далече — не му вършеше работа. Той обърна колата по този път и потегли обратно към града.
Сега спря далече от пътя, на стотина метра зад мястото, където беше паркирал преди това, когато наблюдаваше къщата отпред. Слезе от колата. Не се виждаше нищо, освен завиващият път и горските хълмове. Остана неподвижен няколко секунди, за да се увери.
Чу далечния шум на косачката. Чу и как вятърът шумоли в листата над главата му и как пеят безброй птички. До лицето му бръмна някаква муха. Той я прогони с ръка и отвори багажника на колата.
Първо облече предпазната жилетка. След това се препаса с патрондаш под якето и провери дали капакът на кобура е затворен. Взе раницата и я сложи на гърба си. Извади калъфа с пушката. След това затвори багажника.
Преходът му през гората го отведе нагоре по един хълм, през камъни и паднали дървета, докато най-накрая излезе на слънчевата поляна на върха. Избърса потта от смъдящите си очи. Пи топла вода от манерката. След това започна да се спуска по левия склон на хълма, търсейки скалистата издатина, която беше забелязал онази сутрин, през задните прозорци на „Къщата на Звяра“.
Най-сетне видя скалите пред себе си. Стигна до тях и лесно се изкачи по издатината, като скачаше от камък на камък. Когато надникна от върха, под него се очерта ясна гледка към „Къщата на Звяра“.
Ниският, куцащ мъж, който сигурно беше приключил с предната ливада, в момента косеше зад къщата. Джуд го видя как мина бавно през двора, изчезна зад старата барака и пак се появи.
Чакането щеше да е дълго.
Но той не възнамеряваше да чака по този начин — да стои приведен и да наднича над някаква скала. Беше твърде неудобно. Върна се назад. Намери равно място между две борчета, на два-три метра от върха. Там остави калъфа с пушката. Свали раницата от гърба си и я подпря на едно от борчетата. След това си свали якето. Вятърът охлади потната му риза. Съблече я, избърса лицето си и я простря върху скалата да изсъхне на слънцето.
След това отбори раницата. Извади калъфа на бинокъла и сандвич в книжна кесия. Дона му беше направила сандвича рано същия следобед.
След сцената с Лари на плажа, бяха се върнали в мотела. Дона и Санди се преоблякоха, а Лари отиде да се разходи, вероятно да изпие нещо в бара на мотела. Тогава, Джуд, придружен от двете жени, отиде в града. В една бакалия, близо до „Ресторанта на Сара“ купи продуктите. Дона приготви сандвичите, когато се върнаха в нейното бунгало. Направи му четири. Попита го къде ще прекара нощта. Каза й само, че ще се върне сутринта.
Потърси подходящо място за наблюдателница. Приклякайки на върха, той го откри: равно място, малко по-надолу, някъде по средата на лицевата част, защитено от висок камък.
Преди да се премести там, разви сандвича — питка пълнена с майонеза, кашкавал и колбас. Докато ядеше, гледаше в далечината гърба на „Къщата на Звяра“.
Онзи продължаваше да коси.
Джуд погледна през бинокъла. Голата глава на мъжа лъщеше от пот. Въпреки горещината, носеше фланела и ръкавици. От време на време избърсваше с ръкав лицето си.
Горкият нещастник!
Джуд гледаше потния човек долу и се радваше на собственото си удоволствие: от появата на вятъра, който усещаше върху кожата си, аромата на борове във въздуха, вкуса на сандвича и приятната увереност, че днес е намерил жена, която означава нещо за него.
След като изяде сандвича, той се върна там, където беше оставил раницата и пушката. Ризата му беше още влажна. Сложи я в раницата заедно с бинокъла и защитната жилетка. После се върна на наблюдателницата.