Ричард Леймън
Къщата на Звяра (29)

3

Джуд отиде до вратата и я отвори.

— Е, здравей!

— Майка ми тук ли е?

— Да. Влез.

Санди, облечена в син халат, който й беше малък, и с разчорлена от съня коса, влезе в стаята. Когато очите й срещнаха погледа на Дона, тя въздъхна с преувеличено чувство на облекчение.

— Ето къде си била? Какво правиш в леглото?

— Топля се. А ти защо не си в леглото?

— Нямаше те.

— Само за малко — тя погледна към Джуд. — Трябва вече да се прибирам.

Измъкна се от леглото и тръгна със Санди към вратата. Джуд им отвори. Искаше й се да го целуне за лека нощ, да го прегърне и да почувства силата и топлината му. Но не пред Санди. Не и пред Лари.

— Ще се видим утре — каза тя.

— Ще ви изпратя.

— Не е нужно.

— Разбира се, не е нужно.

Джуд вървеше до Дона. Санди се затича напред. Той се приближи и прегърна Дона. От него се носеше лека миризма на сапун.

— Студено е — каза тя. — А ти си толкова топъл.

— Тази сутрин си казала на Лари, че си неомъжена?

— Разведена. А ти?

— Никога не съм се женил.

— Досега не се ли е появило някое свястно момиче?

— Да, в живота ми е имало няколко „свестни“ момичета. Но работата ми… толкова е несигурна. Не исках да налагам начина си на живот на никоя от тях.

— Каква е работата ти?

— Убивам зверове.

Тя се усмихна.

— Така ли?

— Да — той я целуна. — А сега, лека нощ.