Ричард Леймън
Къщата на Звяра (46)

3

Когато се връщаха към мотела, Дона внимателно оглеждаше за ролс-ройс. Не видя такава кола. На паркинга в мотела също нямаше ролс.

— Спри пред вашето бунгало — каза Джуд.

След това Джуд ги заведе в своето бунгало. Той влезе пръв и бързо го провери, преди да ги пусне вътре.

— Ще ида до рецепцията — каза той. — Веднага се връщам.

Върна се след по-малко от пет минути. С леко поклащане на главата, даде знак на Дона, че никой не е питал за нея.

— Искате ли да вечеряме? — предложи той.

— Умирам от глад! — избърбори Санди.

— Ти си като ненаситна ламя — каза Лари на детето. — Бездна.

— Ти си бездна — каза тя, смеейки се.

— Санди — предупреди я Дона, — не говори така!

— Той говори така.

— Има разлика. Лари го каза на шега.

— Аз също.

Докато вървяха към ресторанта на мотела, Дона хвана Джуд през кръста. Ръката й докосна твърд, стърчащ предмет над колана му. Опипа формата му.

— Затова ли ризата ти е отвън.

— Истинската причина е, че съм мърльо.

— При това, добре въоръжен мърльо.

Ресторантът беше почти празен. Когато съдържателката ги поведе между масите, Дона се взираше във всяко лице. Рой не беше тук.

— Бихме искали ъглова маса — каза Джуд.

— Тази харесва ли ви? — попита съдържателката.

— Чудесна е.

Дона забеляза, че Джуд седна така, че да вижда добре помещението.

Появи се млада, руса келнерка.

— Коктейли?

Дона си поръча „Маргарита“.

Санди поиска пепси-кола.

— За мен двойно мартини — каза Лари. — Много сухо. Абсолютно сухо. Всъщност, нека бъде само джин, без вермута.

— Значи двоен джин, с маслина.

— Точно така! Вие сте съкровище.

— А за вас, сър? — попита тя Джуд.

— Аз ще пия бира.

— „Бадуайзър“, „Буш“ или „Майкълоб“?

— Нека бъде „Бадуайзър“.

— Непоправим сноб — промърмори Лари.

Дона се разсмя. Смееше се силно, много повече отколкото заслужаваше репликата на Лари, но толкова отдавна не й се беше случвало, че сега не можеше да се спре. В един момент Лари се изкиска. Това зарази Санди. Скоро и тримата се превиваха от смях. Джуд се усмихна, но очите му продължиха да шарят из ресторанта.

По време на вечерята Джуд продължи да наблюдава, сякаш не беше част от компанията, а техен телохранител. След това каза, че той ще плати сметката.

Когато ставаха, Дона го хвана за ръката и го задържа, докато Санди и Лари вече излизаха навън.

— Какво…

— Благодаря ти за вечерята — тя го прегърна силно и го целуна.

Усети, че и той започва да се отпуска, да се разтваря, да изпълва с чувство целувката си. След това я отмести.

— Не трябва да изпускаме Санди от поглед — каза той и развали хубавото усещане.

Доплака й се.