Ричард Леймън
Къщата на Звяра (30)

1

Вик на ужас събуди Джуд, Той погледна в тъмнината към Лари.

— Добре ли си?

— Не! — Лари беше седнал и обгърнал е ръце притиснатите към гърдите си колене. — Не, никога няма да бъда добре. Никога! — и започна да плаче.

— Щом оправим тази работа — каза Джуд, — ще се почувстваш чудесно.

— Никога няма да се оправи. Ти дори не вярваш, че има Звяр. От страхотна полза си ми.

— Каквото и да е, ще го убия.

— Дали?

— Нали за това ми плащаш.

— Ще му отсечеш ли главата вместо мен?

— Никакви такива.

— Но аз искам да го направиш. Искам да му отсечеш главата и пишката, и…

— Моля те, престани. Ще го убия. Но нищо повече. Без разни тъпотии с отсичане на глави. Нагледал съм се на кръв.

— Вярно ли? — гласът в тъмнината звучеше изненадано и заинтригувано.

— Работих за малко в Африка. Видял съм много отрязани глави. Един тип ги държеше в хладилника си и обичаше да им крещи от време на време.

Джуд чу тих смях откъм другото легло. В смеха се прокрадваше странен звук, който го накара да се почувства неспокойно.

— Мисля, че утре трябва да те закарам обратно в Тибърн. Мога и сам да свърша работата.

— О, не. Не можеш.

— Може би така ще бъде по-добре и за двама ни, Лари.

— Трябва да бъда тук, когато убиваш Звяра. Трябва да го видя как умира.