Ричард Леймън
Къщата на Звяра (41)

1

— С Лари ще излезем за малко — каза Джуд, докато вървяха с Дона през паркинга след обяда. — Искам ти и Санди да останете в нашето бунгало, докато се върнем.

— Добре.

Никакви възражения. Никакви въпроси. Пълното й доверие към него го изпълни с приятно чувство.

Видя как се обърна към Санди. Детето и Лари вървяха зад тях. След вчерашната случка на плажа, вместо да се сдърпат, двамата се бяха сдушили. По време на обяда си говориха като първи приятели. Сближаването им се стори на Джуд странно, но безкрайно подходящо за дадените обстоятелства.

— Санди — каза Дона, — ще идем за малко в бунгалото на Лари и Джуд. Искаш ли да си вземеш картите или някаква книга, за да се занимаваш?

Детето кимна.

— Веднага се връщаме — каза Дона. Влязоха в бунгалото и оставиха вратата отворена.

Лари прошепна.

— Горкото дете. Напълно е съсипано.

— Няма да му е лесно.

— Наистина. Ще живее вечно в страх. Това животно трябва да бъде разстреляно.

— Така и ще стане.

— Искрено се надявам.

— Довечера, ако имаме късмет.

— Довечера ли?

— Има голяма вероятност да се появи днес. Ще го посрещна със зареден пистолет.

— Ами „Къщата на Звяра“?

— Тя може да почака един ден.

— Прав си, въпреки че щях да съм по-спокоен, ако приключим веднъж завинаги с…

— Не мога да позволя оня тип да пипне Дона и Санди. Вече достатъчно болка им е причинил.

— Разбира се. Не искам да ги зарежем. Ни най-малко.

— Освен това, мисля, че ще бъде прибързано, ако още тази вечер тръгнем да преследваме Звяра.

— Защо мислиш така?

— Искам да разбера някои неща. Затова днес следобед ще идем в къщата на Куч.

— В „Къщата на Звяра“ ли?

— Не, в другата, без прозорците.