Ричард Леймън
Къщата на Звяра (62)

1

Джуд продължи да се промъква в тунела, като се опитваше да преодолее усещането, че всеки момент тесните стени ще го задушат. На някои места почвата беше укрепена с дъски. Беше дело на човешка ръка.

Може би Уик Хапсън или Аксел Куч са го направили.

Джуд знаеше, още преди да влезе в тунела, накъде ще го отведе. Но не очакваше да е толкова дълъг. Тунелът не беше прав. Лъкатушеше като коритото на стара река, с много извивки, отклонения и резки завои. На едно място се разклоняваше на две. Джуд тръгна наляво. Тунелът се изви в крива, която се съедини с другото разклонение и продължи надясно.

При всеки завой пръстът му замръзваше на спусъка, готов да стреля, ако раненият звяр неочаквано го нападне. Но след всеки завой виждаше, че тунелът продължава и се вие напред.

Скоро започна да мисли, че е подминал отвора, който търсеше. Спомни си разклонението. Може би десният ръкав минава покрай входа на къщата, преди да се извие и да се съедини с ръкава, по който беше тръгнал.

Това беше малко вероятно. Все пак…

Джуд излезе от един пореден завой и видя, че тунелът свършва и се разширява. Той освети пространството с фенера и разбра, че се намира в мазе. Големи и малки възглавници, като островчета, бяха разхвърляни по синия килим на пода. В един отдалечен ъгъл стоеше звярът.

Джуд тръгна към него. Съществото лежеше по гръб и беше притиснало към гърдите си възглавница. Дългият му заострен език висеше от ъгъла на устата. Джуд коленичи до него и бутна муцуната му с дулото на пистолета.

Беше мъртъв.

Долната част на тялото му беше покрита с кръв. Бързо провери и видя, че описанието на половия му орган, направено от Лили Торн, е съвсем точно. Изненадан и отвратен излезе от мазето.

Изкачи се по дървените стълби и влезе в кухнята на къщата без прозорци.