Ричард Леймън
Къщата на Звяра (25)

3

Когато Джуд стигна до оградата, задъхан и изморен от бързото спускане по хълма, реши да не губи време да търси пролуката в нея. Насочи фенера към пречките, подскочи и се хвана с двете ръце за най-горната. Отблъсна се нагоре и обхвана най-горната пречка. От къщата се чу приглушен писък. Тежестта му се наклони твърде напред и той почувства как в корема му се врязва остър кол. Наведе се назад и вдигна левия си крак. Кракът му достигна до пречката. Отблъсна се силно нагоре, като се пусна. Десният му крак прескочи оградата, без да я докосне. Дълго време летеше надолу. Когато падна на земята, търкулна се и скочи на крака, като прибра бързо фенерчето. След това изтича към къщата.

Докато се изкачваше по стълбите, извади от кобура 45-калибровия си автоматичен колт. За момент се поколеба дали да не смени пълнителя — вместо стандартната пачка със седем патрона да сложи по-голямата с двадесет, която държеше в защитната жилетка. По дяволите, ако не успееше да го убие със седем… да „го“ убие?

Вратата на къщата зееше отворена. Едно от стъклата беше счупено.

Той влезе. Включи фенерчето и насочи светлината. Беше в кухнята. Изтича през една врата към тесен коридор. Пред себе си видя препарираната маймуна — поставка за чадъри — и входната врата. Насочи светлината над лявото си рамо. Освети парапета на стълбището. Спусна се към първото стъпало, огледа се наляво и надясно, и насочи фенера нагоре по стълбите.

По средата видя червена тенекия с газ, легнала на една страна. Изкачи се до тенекията. Капачките й бяха на място. През дръжката й беше прокарано въже около един метър, което беше завързано на възел и образуваше клуп. Изправи я. Вътре се разплиска течност. Постави пистолета си в кобура и отвъртя една от капачките. Пусна я в джоба на ризата и помириса гърлото. Беше газ. Когато посягаше към джоба, за да извади капачката, усети че някой диша над него. След това чу сух смях.

Фенерът му освети стълбите и гол крак, от който течеше кръв, бедро, изподраскани гърди, лице. Върху лицето се спускаше коса. От брадичката течеше кръв. Част от кожата на челото висеше и закриваше едното око.

Отново се чу смях, който съвпадна с мига, в който от отворената й уста излезе струйка кръв.

— Мери? — извика тихо Джуд. — Г-жо Зиглър?

Тя се приближи по странен начин, като че ли се пързаляше, а ръцете й се люшкаха отпуснато, краката й сякаш не се движеха.

Джуд свали фенера и видя, че краката й са на няколко сантиметра от пода.

— О, Господи! — промърмори той и посегна към пистолета си.

Тялото полетя към него.

Той се свлече на колене. Тялото го удари, претъркулна се по гърба му безмълвно и падна. Издаде тъп звук, когато се удари в стъпалата зад него.

В следващия миг нещо друго го удари по гърба.

Той замахна — лакътят му попадна в мека плът и чу силно издихание. Усетил зловонния дъх, той мушна лакътя си назад още веднъж и изви тялото си. Нещо остро се заби в рамото му и разкъса защитната жилетка и кожата. От болка изпусна пистолета.

Разпери ръце, за да се хване за стълбата. Вместо нея напипа тенекията с газ. Сграбчи я. Отдолу се чуваше сумтене и ръмжене.

Завъртя тенекията и разплиска газта наоколо. Бледа, прегърбена сянка започна да се изкачва по стълбите. Чу как газта я опръска. Съществото крещеше и размахваше ръце. С един удар събори тенекията от ръцете на Джуд. Той тръгна надолу по стълбите и бръкна в джоба на ризата. Зад кутията с пури имаше кибрит.

В бедрото му се забиха животински нокти.

Той извади една кибритена клечка, като продължаваше да слиза заднешком. Драсна я в кибрита. Блесна синя искра.

Клечката не се запали.

Но нещото вече беше във въздуха и прескочи парапета.

Удари се в пода, ниско долу, и изсумтя. След това с тежки крачки изчезна към кухнята.

Джуд претърси стълбите. Намери фенера и оръжието си. След това седна на пода, някъде около обезобразеното тяло на Мери Зиглър, и се ослуша.