Ричард Леймън
Къщата на Звяра (57)

2

Дона искаше да обърне, да се върне при „Къщата на Звяра“ и там да чака, докато двамата свършат. Но точно когато се канеше да завие, върху огледалото проблеснаха фаровете на кола. Тя бързо ги настигна. На Дона й се стори, че вижда нещо правоъгълно на покрива й. Погледна с каква скорост се движи. Не, не беше с нарушение.

Санди се обърна.

— Опа! — каза тя.

— Видях.

— Ще спреш ли?

— Ако той ме накара.

— Защо се е залепил за нас.

Защото е невъзпитан.

Полицейската кола се движете плътно зад тях чак до „Уелкъм Ин“. Последва ги и когато влязоха в мотела. След това зави надясно и паркира пред ресторанта.

Санди пресилено въздъхна от облекчение.

— Значи, просто е бил гладен — каза Дона. Тя спря пред номер 12. — Нека го изчакаме да влезе.

— И после?

— Ще се върнем за Джуд и Лари.

— Джуд каза след половин час.

— Ще идем малко по-рано.

Дона се облегна на седалката и тръгна обратно през паркинга. Хвърли един поглед на полицейската кола и видя, че в нея няма никой. Полицаят не се виждаше наоколо. Тя зави наляво.

— Щом отиваме по-рано — каза Санди, — можем ли да влезем вътре?

— Чуваш ли се какво говориш?

— Може да помогнем на Лари и Джуд.

— Ще се оправяш и без нашата помощ.

— Мен не ме е страх от Звяра.

— А би трябвало.

— Можем да вземем пушката на Джуд и да влезем.

— Куршумите не го ловят. Не чу ли какво ни казаха по време на обиколката?

— Чух. Маги каза, че мъжът й го застрелял.

— Да-да. Чула изстрели. А той може и да не го е улучил. Все едно, няма да приближаваме къщата.

Градът изглеждаше пуст, докато Дона караше из него. Няколко коли бяха паркирани пред затворените магазини и изглеждаха така, сякаш шофьорите им ги бяха изоставили, за да избягат от тъмнината. Уличните лампи осветяваха безлюдните кръстовища. Светофарите мигаха с предупредителна оранжева светлина.

Дона свърна вляво от пътя и спря пред железарския магазин „Арти“. Фаровете се отразиха във витрината. Тя ги изключи.

— Виждаш ли къщата?

Санди се взря в тъмнината през страничния прозорец.

— Само предния двор.

Дона погледна към края на колата и видя само предната част на оградата и будката за билети.

— Май ще трябва да изляза.

— И аз.

— Добре.

Тихо затвориха вратите и застанаха пред колата. Гумените им подметки безшумно стъпваха по тротоара. Завиха покрай магазина и спряха до желязната ограда.

Между стената и оградата минаваше тясна пътека, която водеше към задната част на магазина. Ниска дървена врата преграждаше пътя. Дона я отвори и стъпи на пътеката. Прилепи се до стената на магазина, така че да не се вижда откъм улицата.

Санди я хвана за ръката.

В „Къщата на Звяра“, оттатък ливадата, всичко беше тихо. Дървената й облицовка, огряна от лунната светлина, изглеждаше избеляла и напукана. Под стрехите и балконите падаха плътни сенки, които приличаха на дълбоки дупки.

Дона погледна към тъмните прозорци на дневната. Вдигна очи към един от прозорците в спалнята на Лили Торн. След това плъзна поглед по сивата стена към прозорците на спалнята на Маги. Навремето Лари беше успял да избяга през него. Спомни си восъчната фигура, която стоеше пред прозореца и се опитваше да го отвори.

— Колко е часът? — прошепна Санди.

Дона наклони циферблата на часовника си към лунната светлина.

— Единадесет и половина.

— Закъсняват.

— Спокойно.

— Ами ако не излязат?