Ричард Леймън
Къщата на Звяра (49)

2

— „1 януари“ — каза тя.

— Мисля, че всичко е от 1903-а. „Тъй като днес е първият ден от новата година, аз се отдадох на сериозни размишления. Благодарих на Бога за това, че ме е дарил с две чудесни момчета и за средствата, които ни изпраща, за да посрещаме нуждите си. Помолих го да ми прости прегрешенията, но най-вече да се смили над моя скъп Лайл, който имаше толкова добро сърце, но се отклони от праведния път, само защото беше готов на всичко в името на семейството си.“

— Ограбил е банка — каза Джуд.

— Но е имал добро сърце.

— Може да прескочиш тези неща.

— И да отида на интересната част — тя бавно започна да разгръща страниците. — А, ето тук. „12 февруари. Днес ми беше много тежко на душата. Бог непрекъснато ни напомня, че в този град сме нежелани. Няколко от местните момчета нападнали Ърл и Сам, когато се връщали от училище. Тези негодници замеряли момчетата ми с камъни, след това ги нападнали и започнали да ги бият с юмруци и пръчки. Не знам причината за тяхната жестокост, но съм убедена, че корените й се крият в репутацията на баща им.“

Дона отгърна още няколко страници.

— Изглежда няколко дена след това е обиколила родителите на побойниците и е разказала какво са направили. Били са учтиви, но сдържани с нея. Скоро след визитите й, онези отново са набили момчетата. Едното било ударено силно по главата, затова отишла при някой си д-р Рос. „Д-р Рос е мил, приветлив човек над четиридесетте. Той изглежда няма нищо против мен и децата, въпреки роднинството ни с Лайл. Тъкмо обратното, гледаше ни с най-сърдечния поглед, който не съм виждала от месеци насам. Увери ме, че няма защо да се притеснявам за състоянието на Ърл. Поканих го на чай и ние се наслаждавахме на компанията си почти цял час.“

Джуд чу шума на прелиствани страници.

— Очевидно се е виждала с д-р Рос почти всеки ден. Започва да го нарича Глен. „14 април. Аз и Глен взехме храна в една кошница и си направихме пикник на хълма зад къщата. За моя изненада и удоволствие той извади от докторската си чанта бутилка чудесно френско вино. Прекарахме прекрасно, гуляейки с пиле и вино. С напредването на деня страстта ни се разпали. Трудно ми беше да го възпра. Целуна ме толкова страстно, че останах без дъх, но не му позволих никакви други волности.“

Дона спря да чете. Погледна към Джуд, усмихна се и седна до него на пода.

— Позволявам ти една волност — да ме целунеш — каза тя.

Джуд нежно я целуна, а тя впи устни в неговите, сякаш беше зажадняла за вкуса им. Когато сложи ръка върху гърдите й, тя я отмести.

— Да продължим с Лили — каза тя.

Джуд видя как погледът й шари по страниците. Седяха рамо до рамо, а книгата беше подпряна на вдигнатите й колене. Нежният мъх на бузата й изглеждаше златист на светлината от лампата. Близостта и миризмата й възбуждаха Джуд и той изгуби интерес към Лили Торн.

— Говори с недомлъвки, но мисля, че отдавна са минали етапа на целувките. Вече пише само за Глен.

— Ммм — Джуд сложи ръка на крака й. Почувства през джинсите топлината на бедрото й.

— А, ето! „2 май. Снощи, доста след като децата си легнаха, аз се измъкнах и в уречения час се срещнахме с Глен в бараката за дърва. След хиляди уверения в любов поиска ръката ми. Приех предложението му без колебание и той ликуващ ме притисна към гърдите си. През по-голямата част от нощта крояхме планове за бъдещето ни. Студът стана нетърпим. Вмъкнахме се в салона. Там, на кушетката, двамата нежно се прегърнахме, очаровани от силата на мига.“

Дона затвори дневника, но показалецът й остана между страниците.

— Знаеш ли — каза тя, — имам чувството, че правя нещо… неприлично, като чета дневника. Като че ли надничам през ключалка. Това са толкова лични неща.

— Дневникът може да ни разкрие кой е убил семейството й.

— Може би. Ще продължа нататък. Само че… не знам.

Тя наведе глава и започна да прелиства страниците.

— Определили са датата на сватбата. 5 юли.

Джуд обгърна с ръка раменете й.

— „8 май. Отново се срещнахме в бараката — снощи, когато удари един часа. Глен излезе съобразителен и донесе дебело одеяло. Така прогонихме нощния хлад и страстта ни бликна без задръжки. Бяхме като понесени от мощна вълна. Безсилна да устоя на притеглянето й, аз се оставих да ни понесе на гребена си и да ни потопи в блажено удоволствие, което никога до този миг не бях познала.“ Мисля — каза Дона, — че са се чукали.

— Боже, а пък аз си помислих, че салът им се е обърнал.

Дона се разсмя и го удари по крака.

— Ужасен си — погледна го в очите и той я целуна. — Ужасен — пошепна тя в устата му.

Той прокара пръстите си по гладката кожа на бузата й, надолу по овала на лицето й, до шията. Тя постави книгата на земята. Обърна се така, че едната й гърда се притискаше в тялото на Джуд, хвана ризата му и започна да я разкопчава. След това мушна ръка под нея. Погали го по гърдите и корема.

Той я положи на земята, встрани от нощното шкафче. Легна на една страна. Усещаше как тялото й по цялата си дължина се притиска към него. Измъкна долнището на ризата й. Пъхна ръка под нея, като галеше хладните и гладки извивки на хълбоците. Премести ръката си нагоре по гърба, за да разкопчее сутиена.

— Чакай — каза тя.

— Какво има?

— Снощи го правихме на пода — каза тя и се отдръпна от него. Изправи се.

С поглед, вперен в Джуд, и с леко напрегнато изражение тя разкопча блузата си. Хвърли я на леглото до вратата. С едно движение на раменете си смъкна сутиена и го захвърли. Седна на края на леглото. Свали чорапите си. Изправи се, разкопча колана и панталона си. Той се смъкна до глезените й. Измъкна крака от него. Сега беше само по бикини. Тъмното петно на венериния хълм прозираше през тънкото синьо жарсе. Смъкна и тях.

— Изправи се — каза тя.

Джуд забеляза, че гласът й леко потрепери от страх, или може би от вълнение.

Той си свали обувките и чорапите. Остави колта до нощната лампа. След това се изправи и започна да съблича ризата си. Докато я откопчаваше, Дона застана на колене, разкопча колана на панталоните му и ги смъкна. След това свали и гащите му. Езикът й погали едрия член и след това го пое с уста.

Той изстена. Дона се изправи. Притисна я плътно към себе си. Дълго време стояха между леглата изправени и прилепени един към друг. Той я целуваше и изучаваше гънките, извивките и отворите на тялото й. Галеха се и притискаха телата си.

След това се отдръпнаха. Дона отметна покривката на леглото и легнаха върху него.

Не бързаха.

Част от съзнанието на Джуд беше нащрек — ослушваше се и внимаваше като страж. Останалата част от него се съедини с Дона. Сля се с гладката кожа, косата, тихите гърлени стонове, влажните и сухите места, безбройните аромати и вкусове. Най-сетне хлъзгавата й утроба го засмука. Усети сладостно напрежение.

Изви гръб и проникна дълбоко, по-дълбоко от всякога. Пак. Дона извика, изви се нагоре и го стисна. Отпусна се върху нея и продължи да се движи, докато сладостната болка не го отпусна.

След това дълго лежаха прегърнати. Говореха тихо, но не си казаха почти нищо. Дона заспа, хванала го за ръката. Джуд стана. Облече се и се настани на старото си място между леглата. Пистолетът лежеше до крака му.