Робърт Джордан, Брандън Сандърсън
Среднощни кули (16)

Глава 14
Клетва

Егвийн се изкачваше по полегат склон. Зелена трева шушнеше под нозете й, свеж прохладен ветрец духаше в лицето й. Лениви пеперуди прелитаха от цвят на цвят като любопитни дечица, надничащи в килери. Тя накара обувките си да изчезнат, за да може да усеща стръковете под краката си.

Вдиша дълбоко, усмихна се, а след това погледна нагоре към кипналите черни облаци. Настръхнали, бурни и безмълвни въпреки аметистовите блясъци на мълниите. Ужасна буря горе, кротка зелена морава долу. Раздвоение в Света на сънищата.

Странно, сега Тел-айеран-риод изглеждаше по-нереален, отколкото при първите й посещения с помощта на тер-ангреала на Верин. Беше се отнасяла към него като към място за игра, сменяла бе облеклото си по приумица, приела, че тук е в безопасност. Не беше разбирала. Тел-айеран-риод бе безопасен колкото мечи капан, боядисан в хубав цвят. Ако Мъдрите не й бяха помогнали, можеше и да не доживее да стане Амирлин.

„Да, мисля, че е това.“ Ниските зелени хълмове, горичката. Първото място, където бе дошла, вече преди повече от година. Имаше нещо многозначително в това, че стои тук, след като бе дошла толкова далече. При все това сякаш бе изминала същото разстояние и за много по-кратко време.

Докато беше пленница в Кулата, си беше напомняла многократно, че във всеки момент трябва да се съсредоточава само върху един проблем. Обединението на Бялата кула беше първият. Сега обаче проблемите, както и възможните решения, изглеждаха неизброими. Затрупваха я и я въвличаха във всички неща, които трябваше да прави.

За щастие през последните няколко дни в града неочаквано бяха намерени зърнени запаси. Единият се оказа склад, чийто собственик беше умрял през зимата. Другите бяха по-малки, по няколко чувала тук-там. Забележителното бе, че нямаше и следа от гниене.

Тази вечер имаше две срещи, за да реши други проблеми. Най-голямата й трудност щяха да са възприятията на хората, с които се срещаше. Нито една от двете групи нямаше да я приеме като това, което бе станала.

Затвори очи и с усилие на волята се пренесе. Когато ги отвори, стоеше в голяма зала с ъгли, потънали в дълбоки сенки и колони, издигащи се като масивни кули. Сърцето на Тийрския камък.

Две Мъдри седяха на пода в центъра на залата, сред гора от колони. Лицата им над светлокафявите им поли и бели блузи бяха отчетливо различни. Баир беше сбръчкана от старост като кожа, оставена да съхне на слънце. Въпреки цялата й сериозност бръчици на усмивка се къдреха от очите и устата й.

Лицето на Амис бе копринено гладко, заради дарбата й да прелива. Не беше лишено от възраст, но издаваше толкова чувство, че тя спокойно можеше да мине за Айез Седай.

Двете бяха увили шаловете си на кръста, а блузите им бяха развързани. Егвийн седна пред тях, но остана облечена като влагоземка. Амис повдигна вежда. Дали си мислеше, че Егвийн трябва да се преоблече? Или одобряваше, че не се прави на нещо, което не е? Трудно бе да се разбере.

— Битката в Бялата кула свърши — каза Егвийн.

— Елайда а-Ройхан? — попита Амис.

— Отвлякоха я сеанчанците — отвърна Егвийн. — Бях приета за Амирлин от привърженичките й. Положението ми съвсем не е сигурно — понякога имам чувството, че се крепя на камък, който едва се крепи върху друг камък. Но Бялата кула отново е цяла.

Амис цъкна тихо с език, вдигна ръка и в нея се появи шал на многоцветни ресни — шалът на Амирлин.

— Значи трябва да носиш това.

Егвийн въздъхна. Странно колко много залагаше на мнението на тези жени. Взе шала и го нагласи около раменете си.

— Сорилея няма да хареса тази новина — рече Баир и поклати глава. — Тя все още се надяваше, че ще оставиш онези глупачки в Бялата кула и ще се върнеш при нас.

— Внимавай, ако обичаш — Егвийн си сътвори чашка чай. — Аз не само съм една от тези глупачки, приятелко, но и тяхната водачка. Кралица на глупачките, би могло да се каже.

Баир се поколеба.

— Имам тох.

— Не и защото казваш истината — увери я Егвийн. — Много от тях са глупачки, но не сме ли всички глупци в някой момент? Вие не ме оставихте с грешките ми, когато ме намерихте да бродя из Тел-айеран-риод. По същия начин и аз не мога да оставя онези в Бялата кула.

Амис присви очи.

— Пораснала си много след последната ни среща, Егвийн ал-Вийр.

Това я въодушеви.

— Трябваше да порасна. Животът ми бе труден напоследък.

— Когато се срути покривът им — каза Баир, — някои започват да извличат отломките и така укрепват. Други отиват на гости в твърдината на брат си и пият водата му.

— Виждали ли сте Ранд наскоро? — попита Егвийн.

— Кар-а-карн е прегърнал смъртта — каза Амис. — Отказал се е да се мъчи да е силен като камъните. Вместо това е добил силата на вятъра.

— Почти ще се наложи скоро да престанем да го наричаме момче — Баир се усмихна. — Почти.

Егвийн не издаде стъписването си. Беше очаквала да са недоволни от Ранд.

— Държа да знаете за уважението, което храня към вас. Имате голяма чест затова, че ме приехте така. Мисля, че единствената причина да виждам по-надалече от сестрите си е защото ме научихте да ходя с изправен гръб и високо вдигната глава.

— Това беше просто — отвърна Амис, явно доволна. — Нещо, което би трябвало да прави всяка жена.

— Малко удоволствия са по-приятни от това да вземеш конец, оплетен от друг — каза Баир, — и да го разплетеш. Само че ако конецът е от лош материал, никакво разплитане няма да го спаси. Ти ни предложи добър материал, Егвийн ал-Вийр.

— Жалко, че няма начин да обучите повече Сестри в порядките на Мъдрите — каза Егвийн.

— Можеш да ги пратиш при нас — рече Амис. — Особено ако се нуждаят от наказание. Няма да ги глезим като Бялата кула.

Егвийн настръхна. Боят, който бе изтърпяла, бил „глезене“? В тази битка нямаше да влезе обаче. Айилците винаги щяха да смятат, че влагоземските порядки са меки, и нищо нямаше да промени това мнение.

— Едва ли Сестрите биха се съгласили — каза тя предпазливо. — Но може би ще е от полза да пращаме млади жени — тези, които все още се обучават — на учение при вас. Отчасти затова и моето обучение бе толкова ефикасно. Все още не бях усвоила порядките на Айез Седай.

— А те биха ли се съгласили? — попита Баир.

— Би могло — отвърна Егвийн. — Ако пращаме Посветени. За новачките ще се сметне, че са твърде неопитни, за Сестрите ще е унизително. Но Посветени… може би. Ще е нужно добро основание, за да се уверят, че ще е от полза за Бялата кула.

— Би трябвало да им кажеш да тръгнат и да очакваш да се подчинят — каза Баир. — Нямаш ли най-голямото достойнство сред тях? Не трябва ли да слушат съвета ти, когато е мъдър?

— Кланът винаги ли прави каквото поиска вождът? — попита на свой ред Егвийн.

— Не, разбира се — отвърна Амис. — Но влагоземците винаги угаждат на крале и господари. Като че ли обичат да им казват какво да правят. Кара ги да се чувстват сигурни.

— Айез Седай са различни — отвърна Егвийн.

— Айез Седай непрекъснато намекват, че всички ние трябва да се учим в Бялата кула — рече Амис. Тонът й издаде какво мисли за тази идея. — Дърдорят и дърдорят шумно като сляпо дърдавче, което не може да различи деня от нощта. Трябва да разберат, че никога няма да направим такова нещо. Кажи им, че ще пращаш жени при нас да учат нашите порядки, за да можем да се разбираме взаимно. Това си е самата истина. Няма нужда да знаят, че ги пращаш и за да станат по-силни в изпитанието.

— Това би могло да свърши работа.

Егвийн беше доволна. Планът бе почти същият, който искаше рано или късно да постигне.

— Тази тема може да се обсъди в по-леки дни — каза Баир. — Долавям у теб по-голяма тревога от това, Егвийн ал-Вийр.

— Имам по-голяма тревога — отвърна тя. — Ранд ал-Тор. Той каза ли ви какво заяви, когато посети Бялата кула?

— Каза, че те е ядосал — отвърна й Амис. — Действията му ми се сториха странни. Посещава ви след всичките му приказки как Айез Седай го пленили и го затворили в един сандък?

— Беше… различен, когато дойде — каза Егвийн.

— Прегърнал е смъртта — повтори Баир и кимна. — Превръща се в истински Кар-а-карн.

— Говореше властно. Но думите му бяха безумни. Каза, че ще счупи печатите на затвора на Тъмния.

Амис и Баир замръзнаха.

— Сигурна ли си за това? — попита Баир.

— Да.

— Това е обезпокоителна вест — отрони Амис. — Ще поговорим с него за това. Благодаря ти, че ни осведоми.

— Ще събирам тези, които са готови да му се противопоставят — Егвийн се отпусна. До този момент не беше сигурна по кой път ще тръгнат Мъдрите. — Може би Ранд ще се вслуша в разума, ако се чуят достатъчно гласове.

— Не е от тези, които са склонни да се вслушват в разума — въздъхна Амис и стана. Егвийн и Баир също станаха. Връзките на блузите на Мъдрите се стегнаха мигновено.

— Времето, когато Бялата кула можеше да пренебрегва Мъдрите, мина отдавна — каза Егвийн. — Както и Мъдрите да отбягват Айез Седай. Трябва да работим заедно. Ръка за ръка, като сестри.

— Стига да не е някоя заслепена от слънцето нелепа идея Мъдрите да се обучават в Кулата — отвърна Баир. Усмихна се да покаже, че е шега, но успя само да оголи белите си зъби.

Егвийн също се усмихна. Наистина искаше Мъдрите да се учат в Кулата. Съществуваха много начини за преливане, в които Айез Седай бяха по-добри от тях. От друга страна, Мъдрите бяха по-добри в съвместната работа и — трябваше да го признае, макар и с неохота — във водачеството.

Двете страни можеха да научат много една от друга. Щеше да намери начин да ги свърже. Все някак.

Сбогува се сърдечно с двете Мъдри и се загледа след тях, докато се стопиха и изчезнаха от Тел-айеран-риод. Да можеше само техният съвет да се окаже достатъчен, за да отклони Ранд от безумния му план. Но едва ли.

Вдиша дълбоко. След миг вече стоеше в Съвета на Кулата, стъпила в самия център на Пламъка на Тар Валон. Седем цветни спирали се извиваха от нея и продължаваха до външния кръг на куполната камера.

Нинив я нямаше. Егвийн присви устни от яд. Проклета жена! Можеше да постави Бялата кула на колене, да привлече на своя страна най-непоколебимата Сестра от Червената Аджа, да спечели уважението на най-коравите Мъдри, но Светлината да й е на помощ, ако й потрябваше верността на приятелите й! Ранд, Гавин, Нинив — всеки от тях по свой начин я вбесяваше.

Скръсти ръце и зачака. Може би Нинив все пак щеше да дойде. Ако не, нямаше да я разочарова за първи път. Погледна към прозореца-витраж зад Амирлинския трон. Пламъкът в центъра мяташе искри, сякаш зад него грееше слънчева светлина, макар Егвийн да знаеше, че кипналите черни облаци са покрили цялото небе в Света на сънищата.

И изведнъж се смрази.

Там, врязано в стъклото под Пламъка на Тар Валон, се виждаше голямо очертание с формата на Драконовия зъб. Не беше част от оригиналната украса на прозореца. Егвийн пристъпи напред и огледа стъклото.

„Съществува трета константа освен Създателя и Тъмния — прозвуча в ума й педантичният глас на Верин, спомен от друго време. — Съществува свят, разположен във всеки от другите, вътре във всички тях едновременно. Или може би ги обкръжава. Писатели от Приказния век са го нарекли Тел-айеран-риод.“

Дали този прозорец не изобразяваше друг свят, където Дракона и Амирлин властват над Кулата заедно?

— Интересен прозорец — чу се глас зад нея.

Егвийн се сепна и се обърна. Нинив стоеше от другата страна на Пламъка, облечена в яркожълта рокля, обшита със зелено по стегнатия корсаж и полата. Носеше червена точка в средата на челото, а косата й бе сплетена в обичайната плитка.

Обля я вълна на облекчение. Най-после! От месеци не беше виждала Нинив. Изруга се наум, че бе позволила да я изненадат, придаде гладкост на лицето си, а след това прегърна Извора и запреде Дух. Няколко обърнати навътре прегради може би щяха да помогнат да не се изненада отново. Елейн трябваше да пристигне малко по-късно.

— Не аз избрах тази фигура — каза Егвийн и погледна отново към прозореца. — Това е интерпретация на Тел-айеран-риод.

— Но самият прозорец е истински, нали? — попита Нинив.

— За съжаление. Една от дупките, оставени от сеанчанците, когато нападнаха.

— Нападнали са?!

— Да. — „Щеше да го знаеш, ако изобщо бе откликнала на призива ми!“

Нинив скръсти ръце и двете се загледаха над Пламъка на Тар Валон в центъра на пода. Трябваше да се справи с това много внимателно. Нинив можеше да е бодлива като най-лошия трън.

— Е — заговори Нинив с едва доловимо притеснение. — Знам, че си много заета, а Светлината ми е свидетел, че имам да свърша доста неща. Кажи ми новините, които смяташ, че трябва да знам, и да си ходя.

— Нинив. Не те доведох тук само за да ти кажа новини.

Нинив стисна плитката си. Знаеше, че заслужава укор, че е отбягвала Егвийн.

— Всъщност — продължи Егвийн — искам да те помоля за съвет.

Нинив примига.

— Съвет за какво?

— Ами… — Егвийн закрачи през Пламъка към нея. — Ти си от малкото хора, за които мисля, че са били в положение, подобно на моето.

— Като Амирлин? — попита Нинив намръщено.

— Като водач — каза Егвийн. Подмина я и й кимна да тръгне с нея. — Като водачка, за която всеки смята, че е твърде млада. Която се е издигнала до положението си рязко. Която знае, че е подходящата жена за работата, но разполага само с неохотното приемане на хората около себе си.

— Да — Нинив тръгна до нея, гледаше право напред. — Би могло да се каже, че знам какво е да си в това положение.

— Как се справяше? — попита Егвийн. — Като че ли всичко, което правя, трябва да го правя сама… защото иначе ме пренебрегват веднага щом се махна от очите им. Много жени допускат, че раздавам заповеди просто за да се види, че вдигам шум, или пък негодуват заради положението ми над тях.

— Как се справях с това, докато бях Премъдра ли? — попита Нинив. — Егвийн, не знам дали се справях. Едва можех да се сдържам да не дърпам ушите на Джон Тейн половината време, а не ме карай да си отварям устата за Кен!

— Но в крайна сметка те уважаваха.

— Въпросът беше да не им позволя да забравят положението ми. Не можех да им позволя да продължават да ме мислят за младо момиче. Наложи бързо авторитета си. Бъди твърда с жените в Кулата, Егвийн, защото ще започнат да проверяват колко може да те избутат. А позволиш ли веднъж да те избутат и на педя, е страшно трудно да си върнеш загубеното. Почти невъзможно.

— Разбрах.

— И не им възлагай безсмислена работа — каза Нинив. Бяха излезли от Съвета на Кулата и вървяха по коридорите. — Накарай ги да свикнат да им даваш заповеди, но гледай тези заповеди да са добри. Погрижи се да не те подминават. Предполагам, че може да се окаже лесно за тях да започнат да търсят Заседателките или главите на Аджите вместо теб. Жените в Емондово поле започнаха да се обръщат към Женския кръг вместо към мен. Та значи, ако откриеш, че Заседателките взимат решения, които трябва да се поставят пред целия Съвет, трябва да вдигнеш голям шум. Повярвай ми. Ще мърморят, че вдигаш твърде много шум за дреболии, но ще премислят добре дали да направят нещо важно без твоето внимание и одобрение.

Егвийн кимна. Беше добър съвет, въпреки че — разбира се — бе оцветен от гледната точка на Нинив за света.

— Според мен най-големият проблем е, че имам съвсем малко истински поддръжнички.

— Имаш мен. И Елейн.

— Наистина ли? — Егвийн спря насред коридора и я погледна. — Наистина ли имам теб, Нинив?

Бившата Премъдра спря до нея.

— Разбира се, че съм с теб. Не бъди глупава.

— А как ще изглежда, ако тези, които най-добре ме познават, отхвърлят авторитета ми? — попита Егвийн. — На другите би могло да изглежда, че има нещо, което те не знаят? Някаква слабост, която са видели само моите приятели?

Нинив замръзна. Изведнъж искреността й преля в подозрителност и тя присви очи.

— Изобщо не ме извика за съвет, нали?

— Разбира се, че те извиках точно затова — отвърна Егвийн. — Само глупачка би пренебрегнала съвета на тези, които я подкрепят. Но какво изпитваше ти в онези първи недели, когато всички жени, които трябваше да водиш, гледаха на теб като на доскорошното момиче?

— Чувствах се ужасно — отвърна Нинив.

— А прави ли бяха?

— Не. Защото бях станала нещо повече. Вече не бях аз. Бях длъжността ми.

Погледнаха се в очите и се разбраха без думи.

— Светлина — въздъхна Нинив. — Хвана ме здраво, нали?

— Трябваш ми, Нинив. Не просто защото си могъща в Силата и не просто защото си умна и решителна жена. Не просто защото си непокварена от политиката на Кулата и не просто защото си една от малкото, познавали Ранд, преди да започне всичко това. А защото имам нужда от хора, на които да мога да се доверя безрезервно. Ако можеш да си една от тях.

— Ще трябва да ти коленича — каза Нинив. — Да целуна пръстена ти.

— И? Щеше ли да го направиш заради друга Амирлин?

— Не с радост.

— Но щеше.

— Да.

— А честно ли смяташ, че друга щеше да се справи по-добре от мен?

Нинив се поколеба, след това поклати глава.

— Защо тогава ти е толкова тежко да служиш на Амирлин? Не на мен, Нинив, а на длъжността.

Нинив направи гримаса, сякаш бе изпила нещо много горчиво.

— Това… няма да е лесно за мен.

— Не знам да си отбягвала задача, защото е трудна, Нинив.

— Длъжността. Добре. Ще се опитам.

— Тогава би могла да започнеш, като ме назовеш Майко — Нинив понечи да възрази, но Егвийн вдигна пръст и я спря. — За да си го напомняш, Нинив. Не е нужно да е постоянно, още по-малко когато сме насаме. Но трябва да започнеш да мислиш за мен като за Амирлин.

— Добре, добре. С достатъчно тръни ме убоде. Вече се чувствам все едно, че цял ден съм пила отвара от вятърниче — замълча, а след това добави: — Майко — само дето не се задави от думата.

Егвийн се усмихна окуражително.

— Няма да се отнасям с теб така, както жените се държаха с мен, когато бях провъзгласена за Премъдра — обеща Нинив. — Светлина! Странно, че се чувствам точно като тях. Е, те все пак бяха глупачки. Аз ще се справя по-добре. Ще видиш. Майко.

Този път прозвуча не чак толкова принудено. Усмивката на Егвийн се разшири. Малко неща можеха да мотивират Нинив по-добре от едно състезание.

Изведнъж в ума й звънна камбанка. Почти бе забравила за преградите си.

— Мисля, че Елейн пристигна.

— Добре — въздъхна Нинив облекчено. — Да вървим при нея тогава — обърна се, за да закрачи към Съвета, и замръзна. Погледна през рамо. — Ако благоволите, Майко.

„Чудно дали изобщо ще може да го каже някога, без да прозвучи неловко — помисли Егвийн. — Е, стига и да се старае.“

— Чудесно предложение.

Тръгна с Нинив. Залата на Съвета обаче бе празна. Егвийн скръсти ръце и се заозърта.

— Може да е тръгнала да ни търси — рече Нинив.

— Щяхме да я видим в коридора.

И ето че Елейн изникна пред тях. Носеше царствена бяла рокля, обсипана с искрящи диаманти. Щом видя Егвийн, се усмихна, затича към нея и хвана ръцете й.

— Ти успя, Егвийн! Отново сме едно цяло!

— Да, макар че Кулата все още е ранена — отвърна с усмивка Егвийн. — Много работа има да се свърши.

— Говориш също като Нинив — Елейн се обърна към нея със закачлива усмивка.

— Благодаря — отвърна сухо Нинив.

— О, не бъди глупава — Елейн пристъпи към нея и я прегърна сърдечно. — Радвам се, че си тук. Притеснявах се, че няма да дойдеш и Егвийн ще трябва да те спипа и да ти чупи пръстите на краката един по един.

— Амирлин има да върши много по-важни дела — отвърна Нинив. — Не е ли така, Майко?

Елейн се сепна за миг, после присви хитро очи. Бяха порицали Нинив. Но, разбира се, това нямаше да стане така лесно с нея. Все едно да се опиташ да извадиш трън от кожата си, когато крайчето се е счупило.

— Елейн, къде ходи, преди да дойдем? — попита Егвийн.

— В смисъл? — Елейн я погледна озадачено.

— Когато дойде първия път, бяхме излезли. Ходи ли някъде да ни търсиш?

Елейн съвсем се обърка.

— Прелях в моя тер-ангреал, легнах да спя и вие бяхте тук, когато се появих.

— Кой тогава задейства преградите? — попита Нинив.

Притеснена, Егвийн ги постави отново, а след това — много внимателно — изтъка извърната навътре преграда против подслушване, ала я промени така, че да пропуска малко звук. С друг сплит отпрати тази частица звук далече навън около тях.

Ако изникнеше някой, щеше да ги чуе все едно, че си шептят. И дори да се приближеше, звукът все така щеше да си остане като шепот. Навярно щеше да се доближи още, педя по педя, за да може да ги чуе…

Нинив и Елейн я наблюдаваха, докато правеше сплитовете, Елейн с възхита, Нинив — замислено.

— Седнете, моля — рече Егвийн, сътвори си стол и се настани в него. — Имаме да обсъдим много неща.

Елейн си направи трон, може би неволно, а Нинив си изкопира стол като на Заседателките в залата. Егвийн, разбира се, си бе преместила Амирлинския трон.

Нинив погледна от единия трон към другия, видимо недоволна. Може би затова се бе съпротивлявала толкова дълго на тези срещи. Егвийн и Елейн се бяха издигнали наистина високо.

Време беше малко мед да отнеме горчивината.

— Нинив — заговори Егвийн. — Много бих се радвала, ако можеш да се върнеш в Кулата и да научиш повече Сестри на новия си метод на Изцеряване. Много от тях го учат, но повече указания ще са им добре дошли. А има и други, които все още изпитват неохота да изоставят старите начини.

— Инатливи кози — отвърна Нинив. — Покажи им череши и пак ще ядат гнилите ябълки, ако са го правили достатъчно дълго. Не съм сигурна дали ще е благоразумно, обаче… Майко.

— Защо?

— Заради Ранд. Някоя трябва да го държи под око все пак. Освен Кацуан — намръщи се, като изрече името. — Променил се е напоследък.

— Променил ли? — възкликна Елейн притеснено. — Какво имаш предвид?

— Виждала ли си го наскоро? — попита Егвийн.

— Не — отвърна Елейн мигновено. Прекалено бързо. Несъмнено бе истина — нямаше да я излъже, — ала все пак имаше неща, които криеше за Ранд. Егвийн го бе подозирала от дълго време. Възможно ли бе да го е обвързала?

— Наистина се е променил — каза Нинив. — И това е много добре. Майко… не мога да опиша колко лош беше станал. Имаше моменти, в които се ужасявах от него. Сега… това го няма. Той е същата личност… дори говори с мен също като преди. Кротко, без гняв. Преди беше кротко като нож, който вадят. Сега е кротко като полъх.

— Той се пробуди — заяви внезапно Елейн. — Вече е топъл.

Егвийн се намръщи.

— Какво означава това?

— Аз… Всъщност не знам — Елейн се изчерви. — Само излезе от устата ми. Съжалявам.

Да. Беше го обвързала. Какво пък, можеше да е от полза. Защо не искаше да говори за това? Егвийн трябваше да поговори насаме с нея някой ден.

Нинив оглеждаше Елейн с присвити очи. И тя ли го беше забелязала? Погледът й пробяга към гърдите й, след това — надолу към корема й.

— Бременна си! — възкликна изведнъж Нинив и посочи обвинително с пръст Елейн.

Кралицата на Андор се изчерви. Вярно, Нинив нямаше как да го знае. Самата Егвийн го беше чула от Авиенда.

— Светлина! — възкликна Нинив. — Не бях си и помисляла, че ще изтърва от поглед Ранд достатъчно дълго за това. Кога се случи?

Елейн отново се изчерви.

— Ние…

Нинив я изгледа строго и Елейн се изчерви още повече. И двете знаеха какво изпитва Нинив за благопристойността в тези неща… и Егвийн всъщност бе съгласна с нея. Но личният живот на Елейн не беше нейна работа.

— Радвам се за тебе, Елейн. И за Ранд. Не съм сигурна какво да мисля за избора на подходящия момент. Трябва да знаеш, че Ранд се кани да счупи останалите печати над затвора на Тъмния, а така рискува да го пусне да се развихри над света.

Елейн присви устни.

— Е, останали са само три печата, а и те се пропукват.

— Та какво ако поеме този риск? — каза Нинив. — Тъмния ще се освободи, когато последният печат се строши. Най-добре да стане, докато Ранд е тук, за да се срази с него.

— Да, но печатите? Това е глупаво. Ранд, разбира се, би могъл да се изправи срещу Тъмния, да го надвие и да го запечата, без да поема този риск.

— Може би си права — отрони Нинив.

Елейн изглеждаше притеснена.

Оказа се по-хладен отклик, отколкото бе очаквала Егвийн. Мислеше си, че Мъдрите ще й се противопоставят, докато Нинив и Елейн ще проумеят мигновено опасността.

„Нинив е била твърде дълго край Ранд“, каза си наум. Възможно бе да е обсебена от естеството му на тавирен. Шарката се огъваше около него. Хората близо до него започваха да виждат нещата като него. Следователно щяха да действат — несъзнателно — така, че да се изпълни неговата воля.

Това трябваше да е обяснението. Нинив обикновено бе изключително благоразумна за такива неща. Или… добре, не точно благоразумна всъщност. Но като цяло все пак умееше да разбира как трябва правилно да се вършат нещата. Стига това да не означава, че самата тя греши.

— Нужно ми е и двете да се върнете в Кулата. Елейн, знам какво ще кажеш. И да, осъзнавам, че си кралица и че нуждите на Андор трябва да се удовлетворят. Но докато не си положила клетвите, Други Айез Седай ще помислят, че не го заслужаваш.

— Тя е права, Елейн — каза Нинив. — Не е нужно да гостуваш задълго. Само достатъчно, за да бъдеш официално издигната в Айез Седай и да бъдеш приета в Зелената Аджа. Благородниците на Андор няма да схванат разликата, но Айез Седай ще я знаят.

— Вярно е — отвърна Елейн. — Но моментът… изглежда неподходящ. Не зная дали бих искала да рискувам да положа клетвите, докато съм бременна. Може да навреди на децата.

Нинив замълча.

— Може би си права — каза Егвийн. — Ще наредя да проверят дали клетвите са опасни при бременност. Но, Нинив, от теб определено имам нужда да се върнеш.

— Това ще остави Ранд без никакъв надзор, Майко.

— Боя се, че е невъзможно да се избегне — Егвийн я погледна в очите. — Няма да позволя да останеш Айез Седай, освободена от клетвите. Не, затвори си устата… знам, че ще се стараеш да се придържаш към клетвите. Но докато си свободна от самата Клетвена палка, други ще се чудят дали и те не може да се освободят.

— Да — отрони Нинив. — Права си.

— Е, ще се върнеш ли?

Нинив стисна зъби, сякаш водеше вътрешна битка. Накрая отрони:

— Да, Майко.

Елейн се ококори изумена.

— Това е важно, Нинив — продължи Егвийн. — Съмнявам се, че би могла да направиш нещо сама, за да спреш Ранд тепърва.

— Добре.

— Притеснява ме изпитанието. Заседателките са започнали да твърдят, че — макар да беше правилно да издигнем теб и другите в изгнание — все пак е редно да минете през изпитанието, след като Бялата кула вече отново е единна. Обосновават се добре. Бих могла да възразя, че тежките предизвикателства, които преживяхте наскоро, трябва да ви спечелят изключение. Нямаме време да ви научим двете на всички сплитове, които ще ви потрябват.

Елейн кимна. Нинив сви рамене.

— Ще мина през изпита. Като ще се връщам, най-добре да стане както трябва.

Егвийн примига изненадана.

— Нинив, това са много сложни сплитове. Нямах време да ги запомня всичките. Заклевам се, че много от тях може да са ненужно разкрасени само за да са трудни.

Нямаше намерение самата тя да минава отново през изпитанието. Законът бе изричен. По силата на това, че е Амирлин, Егвийн беше станала Айез Седай. Нещата не бяха така ясни за Нинив и другите, които бе издигнала.

Нинив отново сви рамене.

— Стоте сплита за изпита не са толкова трудни. Мога да ви ги покажа още сега, ако искате.

— Кога си намерила време да ги научиш? — възкликна Елейн.

— Е, не съм си прекарала последните няколко месеца в любовни въздишки и бленуване по Ранд ал-Тор.

— Съхраняването на трона на Андор не е „бленуване“!

— Нинив — прекъсна ги Егвийн. — Ако наистина си запаметила сплитовете, издигането ти по подобаващия начин би ми помогнало много. Няма да изглежда толкова, че облагодетелствам приятелките си.

— За изпитанието се предполага, че може да е опасно — каза Елейн. — Сигурна ли си, че владееш сплитовете?

— Ще се справя — отвърна Нинив.

— Чудесно — рече Егвийн. — Ще те очаквам тук на заранта.

— Толкова скоро?

— Колкото по-скоро хванеш Клетвената палка, толкова по-скоро ще мога да престана да се тревожа за теб. Елейн, за теб все пак ще трябва да направим нещо.

— Бременността — каза Елейн. — Пречи на способността ми да преливам. Оправя се — успях да дойда тук, за щастие, — но все пак е проблем. Обясни на Съвета, че може да е твърде опасно за мен — и за бебенцата — да мина през изпитанието, докато не мога да преливам надеждно.

— Може би ще предложат да изчакаш — каза Нинив.

— И да ме оставят да обикалям на воля без клетвите? Макар че все пак бих искала да знам дали някоя е полагала клетвите, докато е била бременна. Просто за всеки случай.

— Ще открия каквото мога — отвърна Егвийн. — Но дотогава имам друга задача за теб.

— Аз вече съм достатъчно заета с управлението на Андор, Майко.

— Знам. За жалост няма коя друга да помоля. Трябват ми повече сънни тер-ангреали.

— Бих могла да се справя — отвърна Елейн. — Стига да мога да започна да преливам надеждно.

— Какво стана със сънния тер-ангреал, който имаше? — обърна се Нинив към Егвийн.

— Откраднат е — отвърна тя. — От Шериам. Която, между другото, се оказа Черна Аджа.

Двете ахнаха и Егвийн чак сега се сети, че те не знаят нищо за стотиците разкрити Черни сестри. Пое си дълбоко дъх.

— Стегнете се. Имам да ви кажа нещо болезнено. Преди щурма на сеанчанците Верин дойде в…

В този момент камбанката отново звънна в ума й и Егвийн се задвижи с усилие на волята си. Залата около нея просветна и тя изведнъж се озова отвън в коридора, където бяха поставени преградите й.

Озова се срещу Талва, слаба жена с прибрана на кок златиста коса. Беше от Жълтата Аджа някога, но се бе оказала една от Черните сестри, избягали от Кулата.

Около Талва изригнаха сплитове Огън, но Егвийн вече бе започнала да прави щит. Заби го между другата жена и Извора и мигновено запреде Въздух, за да я задържи.

Чу звук зад себе си. Задвижи се, без да помисли, разчитайки на познанството си с Тел-айеран-риод. Появи се зад втората жена тъкмо докато тя изригваше струя Огън. Алвиарин.

Егвийн изръмжа, докато начеваше друг щит, а вълната на Огън от Алвиарин порази Талва и тя запищя, докато плътта й изгаряше. Алвиарин се обърна рязко, изскимтя и мигновено изчезна.

„Да я изгори дано!“ — изруга Егвийн. Алвиарин бе сред първите в списъка, които искаше да бъдат заловени.

В коридора настана тишина. Трупът на Талва — обгорен и димящ — се свлече на пода. Нямаше да се събуди повече. Умреше ли тук, човек умираше в истинския свят.

Егвийн потръпна. Убийствената вълна Огън беше за нея. „Твърде много разчитах на преливането. Мисълта е по-бърза от сплитовете, които може да се направят. Трябваше да си представя въжета около Алвиарин.“

Не, Алвиарин все пак щеше да може да изскочи от въжетата. Егвийн не беше разсъждавала като Съновница. Напоследък умът й бе ангажиран с Айез Седай и техните проблеми и сплитовете й бяха дошли съвсем естествено. Но не биваше да си позволява да забрави, че тук мисълта е по-могъща от Единствената сила.

Вдигна очи, когато Нинив влетя в коридора от залата. Елейн дойде след нея, малко по-предпазливо.

— Усетих преливане — каза Нинив и погледна обгорения труп. — Светлина!

— Черни сестри — Егвийн скръсти ръце. — Явно се възползват добре от сънните тер-ангреали. Мисля, че им е наредено да ровят нощем из Бялата кула. Може би за да ни търсят или за да търсят сведения против нас — беше правила с другите същото при управлението на Елайда.

— Не трябваше да се срещаме тук — рече Нинив. — Следващия път ще използваме друго място — поколеба се за миг. — Ако ви устройва, Майко.

— Би могло — отвърна Егвийн. — Или пък не. Никога няма да ги надвием, освен ако не успеем да ги разкрием.

— Влизането в капани едва ли е най-добрият начин да ги надвием, Майко — отвърна навъсено Нинив.

— Зависи от подготовката — отвърна Егвийн. И се намръщи. Не беше ли видяла току-що черен плат, който изпърха и се скри зад онзи ъгъл? Озова се там на мига, а стъписаната ругатня на Елейн прокънтя зад нея в коридора. Светлина, какъв език имаше тази жена!

Беше празно. Злокобно и прекалено безмълвно. Обичайно за света на Тел-айеран-риод.

Остана изпълнена с Единствената сила.

„Ще те намеря, Месаана“, помисли си и махна на Нинив и Елейн да тръгнат с нея. Озоваха се на хълмистия склон, където бе преди. Място, където можеше по-подробно да им разкаже за събитията, които бяха пропуснали.