Марко Поло
Милионът (97)

97. Още сведения за провинция Караджан

Като напуснем град Ячи и продължим десет дни на запад, стигаме до столицата на царство Караджан^[1]. Жителите са поданици на Великия хан и будисти. Цар на тази държава е един от синовете на императора. Областта е богата на злато, което се намира на жили в реката и езерото, а в планините — на самородни късове; толкова много има от него, че едно златно саджо се заменя за шест сребърни. Като монети и тук се използуват раковини, за които вече ви говорих, но тези раковини не се намират в областта, а идват от Индия.

В Караджан живее големият колубре^[2], едно ужасно наглед морско животно. Има екземпляри, дълги десет стъпки и дебели десет педи^[3]. Животното колубре има нещо като две крачета на височината на муцуната си, но те не завършват като крак, а като нокът на лъв. Главата му е огромна, муцуната му прилича на голям самун хляб; устата му е толкова голяма, че може да погълне човек за миг, а зъбите му са дълги и остри, както у никое друго животно. Това е толкова свиреп звяр, че няма животно и човек, които да не изпитват ужас. Има и по-малки екземпляри от тия, които ви описах, дълги само шест-седем стъпки^[4]. За да ги заловят, хората постъпват по следния начин: влечугите стоят по цял ден в бърлогите си поради горещината; нощем излизат да си набавят храна и да изядат животните, които успеят да хванат. После отиват на водопой на реката, езерото или блатата. Понеже са дълги и тежки, когато нощем се движат, оставят след себе си дълбока следа, сякаш се е търкаляла бъчва. Ловците виждат тези следи и забиват в земята под тях колове със стоманен връх, остър като бръснач. Правят много такива капани и когато свирепото животно мине върху тях, се разрязва от главата до корема и умира веднага. Тогава изтръгват жлъчката му и я продават много скъпо, защото съвсем малко количество от нея служи като лекарство против ухапване от бясно куче. Помага и на бездетни жени, и против възпаления; като се постави малко върху заразеното място, минава бързо. Продават месото на убитото животно, което е отлично за ядене.

Тези животни се промъкват в леговищата на лъвовете и мечките и изяждат малките им, както и всяко друго животно, което успеят да хванат.

Конете в Караджан са едри и красиви, затова се продават добре в Индия. Има обичай да се режат с няколко педи опашките им, за да не ги развяват, когато бягат в галоп; така се харесва на ездачите, които яздят по френски маниер, тоест с дълги стремена. Бойците носят ризници по тюркски образец, изработени от биволски гьон, и си служат с арбалети и отровни стрели.

Преди да попаднат под владичеството на Великия хан, местните хора имали такъв обичай: случело ли се някой красив и образован чужденец да поиска гостоприемство в къщата им, убивали го. Но не за да си присвоят парите му, а защото вярвали, че постъпвайки така, красотата и мъдростта на този човек ще останат в дома им и ще донесат щастие на семейството. Откак са подвластни на Великия хан, сиреч от тридесет и пет години, не вършат вече това, защото ги е страх от наказанието на императора.

Сега да поговорим за една друга провинция.