Марко Поло
Милионът (57)

57. Царство Ерджинул

След като пътникът напусне провинция Кампичиу, за която вече ви говорих, в продължение на пет дни той върви сред места, населени от духове, чиито гласове често му се случва да чуе през нощта.

След тези пет дни се навлиза в царството Ерджинул^[1], което принадлежи на Великия хан. Намираме се все още в Тангут, което обхваща и други царства освен това. В голямата си част населението е будистко, но има също християни-несториани и мюсюлмани. Многобройни са градовете и селата. Столица е Ерджинул. Продължавайки по посока на Катай, се натъкваме на град Сингу^[2] и много други села, все в Тонгут и все под владичеството на Великия хан. И тук населението е будистко с малки групи мюсюлмани и християни.

В областта живеят диви биволи^[3], едри като слонове и красиви наглед; те са на бели и черни петна, и покрити с три педи косъм освен по гърба: видът им е чудесен. Много от тези биволи са опитомени, мъкнат големи товари и биват използувани за полските работи, защото силата им е два пъти по-голяма от тази на нашите волове.

В тази страна живее мускусният елен^[4], по-красив от където и да е другаде по света. Това животно се разпознава по следните особености: голямо е почти колкото газелата, кожата му е като на елена, има четири зъба, два отгоре и два отдолу, три тънки и дълги пръста. Наистина е много красиво животно. Мускусът се извлича по следния начин: след като животното бъде убито, му се изрязва пъпната жлеза, от която се извлича мускусът, вещество, което издава силен аромат. Местността е пълна с тези животни и хората тук знаят да приготовляват есенция от това вещество.

Населението живее от търговия и занаяти, но също така обработва всякакви зърнени храни. Страната е обширна и се простира на петнадесет дни път. Горите са пълни с фазани, някои като нашите, други — два пъти по-големи, едва ли не като пауните, с опашка до десет педи.

Хората са дебели, с малък нос, черни коси, без косми по тялото освен по брадичката. Жените нямат косми по никоя част от тялото освен на главата; кожата им е светла и нежна, много са красиви и обичат да правят любов с мъжете. Мъжът може да си вземе колкото си иска жени, стига да има с какво да ги издържа. Един богат мъж, който се жени за красива, но бедна жена, дава на майка й голяма сума пари, за която предварително са се споразумели.

Но сега да си тръгнем оттук и да навлезем в друга област, на изток.