Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

75. Монетният двор на Великия хан

Монетният двор на императора се намира в Камбалук; от начина, по който действува, би могло да се каже, че Великият хан е открил тайната на алхимията, и веднага ще ви кажа как.

Ето как сече той монети: от кората на черница[1] (листата на това дърво служат за храна на копринените буби) хората на императора изваждат онзи тънък пласт между кората и дървото и от него правят листове хартия, които сякаш са от памук, но на цвят са черни. От тези листове правят малки листчета с различна големина и различна стойност; някои имат стойността на половин турин[2], други — на един турин, трети имат стойността на сребърно венецианско гросо[3]; има и такива, чиято стойност е половин гросо или две, пет, десет гросо. Накрая има банкноти, които струват от един до девет бизанта[4].

Всичките тези банкноти[5] са подпечатани с печата на Великия хан и броят им е тъй голям, че с тях може да се купят всичките богатства на света. Щом изготвят нови банкноти, императорът ги пуска в обращение из всички провинции на империята и под страх от смъртно наказание никой няма право да ги отказва. Така народът плаща с тези банкноти всякакви стоки дори когато се отнася до злато, сребро и скъпоценни камъни. Понякога се случва търговците да занесат на Великия хан вещи и стоки на стойност четиристотин бизанта и тези неща той плаща със своите банкноти, а търговците ги приемат на драго сърце, защото могат да ги похарчат без всякаква трудност във всички провинции на империята.

Императорът многократно е издавал заповеди, нареждайки всеки селянин, който притежава злато, сребро или скъпоценности, да предаде всичко на имперската банка, която му заплаща веднага с банкноти от хартия; по този начин Великият хан успява да събере невероятно количество злато и сребро. Ако някоя банкнота се скъса или похаби, банката веднага я заменя с нова. Ако пък някой иска да си направи златни или сребърни чаши или чинии, трябва само да отиде в банката, която му продава срещу банкноти нужното количество злато или сребро. Чрез този способ Великият хан успява да събере злато и сребро повече от всеки друг владетел на света. И наистина той е най-богатият човек на света.

След като ви говорих за тези хартиени монети, ще ви разкажа за управлението на страната, което се намира в Камбалук.

Бележки

[1] Отнася се за дърво, което произхождало от Китай и Япония. Вътрешната му кора се използувала за приготвяне на хартия.

[2] Сребърна монета, по името на френския град Тур, където била сечена за пръв път.

[3] Сребърна венецианска монета с тегло около 2 грама.

[4] Златна византийска монета все още в употреба във Венеция по времето на Марко Поло.

[5] Откриването на банкнотата в действителност е много старо; Кубилай подновил една институция, въведена от императорите на предходните династии.