Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

134. Островите Негуверам и Ангаман

Като напуснем Ява и царството Ламбри и плаваме на север още сто и петдесет мили, срещаме два острова. Единият се казва Негуверам[1], населен от диваци, които живеят като животни, нямат нито цар, нито закони, ходят голи, мъже и жени, и почитат езически божества.

Горите на този остров изобилствуват с ценни дървета: бялото и червеното сандалово дърво, индийския орех, карамфиловото и червеното дърво, както и много други редки видове. Няма друго, което заслужава да бъде споменато за този остров, затова го напускаме и се прехвърляме на другия остров, Ангаман[2]. Тук жителите също нямат цар, който да ги управлява, езичници са и живеят като диви животни. Главата им прилича на кучешка — зъбите, носът и очите им са като тези на големите песове.

Горите на острова са пълни със скъпи подправки. Местните жители са диви и свирепи хора; ядат месото на всеки човек, когото успеят да заловят, стига да не е от техните. Хранят се и с мляко, ориз и всякакво друго месо. Тук има и много плодове, които у нас са непознати.

Но сега да оставим това място, за да ви разкажа за остров Сейлан.

Бележки

[1] Архипелагът на Никобарските острови в Бенгалския залив. Древни китайски извори също описват тези острови като Страната на голите хора.

[2] Архипелагът на Андаманските острови, все в Бенгалския залив. Легендата за хората с кучешки глави присъствува в разказите на множество пътешественици през средните векове. Трябва да се предполага, че Марко Поло е плавал все на запад, без да спре на Андаманските острови.