Марко Поло
Милионът (155)

155. Велика Турция

Цар на тази провинция^[1] е Кай-ду^[2], племенник на Великия хан, защото е син на брат му. Жителите са татари, смели бойци, заети постоянно в битки и войни. Тази област се намира на северозапад от Кормос, пресича я река Джион^[3] и се разпростира до владенията на Великия хан.

Между Кайду и Великия хан се води кървава и жестока война, защото Кайду би желал да завладее част от земите на Катай и Манджи^[4], докато Великият хан изисква от него подчинение, както и от другите царе, които са му васали. Кайду отказва да му се подчинява, защото му няма вяра, затова от време на време помежду им има стълкновения и битки. Кайду разполага с хиляди конници, с които не един път е разбивал войските на Великия хан, защото хората на Кайду са наистина много смели бойци.

Цар Кайду имал една дъщеря, наречена по татарски Айджарук^[5]. Тази девойка била толкова силна, че нямало състезание, в което някой да я победи. Баща й искал тя да се омъжи, но Айджарук казвала, че никога няма да се омъжи, ако не намери благороден и смел мъж, който да може да я надвие във всякакво изпитание на сила или в състезание. Тогава царят склонил на желанието й и девойката, зарадвана, пратила да съобщят в цялата страна, че търси благородни мъже, склонни да премерят силите си с нея, канейки ги да се явят в двореца. Обещавала, че ще се ожени за оногова, който я победи. Когато новината обиколила страната, много храбри младежи се стекли в царския палат. В главната зала на палата били насядали царят, царицата, благородници и придворни. И ето съвсем сама излязла принцесата, очарователна и красива, облечена във великолепна, копринена бяла туника. В този момент младежът, решен да премери силите си с принцесата, трябвало да излезе напред и да потвърди, че приема уговорените условия: ако спечели, принцесата ще го вземе за съпруг, а той нея за съпруга, но ако принцесата победи, да й даде двеста коня.

Така девойката спечелила повече от десет хиляди коня. И това не трябва да ни учудва, защото принцесата била силна като атлет.

Един ден пристигнал младеж, който бил син на царя на Пумар, за да се състезава и той с девойката. Водел със себе си много свои смели и благородни другари, както и много коне. Бил силен, смел и решен да победи. Това се случило през 1280 г.

Когато цар Кайду видял младежа, останал много доволен и в сърцето си пожелал той да победи дъщеря му, защото бил красив, млад и син на голям цар. Дълго молил дъщеря си да се остави да я победят, но тя отговорила: „Татко, знайте, че за нищо на света няма да сторя нещо, което не е справедливо“.

И ето принцесата влязла в залата, където трябвало да се води борбата. Всички присъствуващи се надявали, че този път е ред на момичето да бъде победено, защото двамата млади щели да бъдат прекрасна двойка, ако заживеят заедно.

Принцът бил тъй смел и силен, че дотогава никой не бил го побеждавал. Сега той и принцесата се сграбчили с ръце и захванали стръвна борба, но тя не траяла дълго, защото скоро младежът бил победен. Тогава в залата се надигнал жален вой, защото победеният принц бил все пак един измежду най-красивите мъже, посетили някога царския двор. Принцесата получила хиляда коня, а младежът, засрамен, се завърнал в своята страна.

Трябва да знаете, че цар Кайду продължил да води със себе си в сраженията своята дъщеря. Когато се нахвърляла в боя, била като разярена лъвица срещу врага и нямало боец, макар силен и храбър, който да не бъде заловен със сила от нея и отведен в плен, защото принцесата боравела отлично с оръжието.

Но стига вече с този разказ. Вместо това искам да ви говоря за едно голямо сражение, което се състояло между цар Кайду и Аргон, син на цар Абага, владетел на източните татари.