Марко Поло
Милионът (73)

73. Ловът на Великия хан

След като е прекарал три месеца в столицата, тоест декември, януари и февруари, през месец март Великият хан заминава на юг, към океана^[1], който отстои на два дни път. Той води със себе си не по-малко от десет хиляди дресировачи на соколи и безброй ловни соколи от различни породи, които са разпределени в кафези по сто или двеста броя.

Когато Великият хан излезе на лов със соколи, бива следван от десет хиляди души в редица по двама, наречени тоскаори^[2], дума, която на наш език означава съгледвач. Тези хора вървят по двама и оглеждат целия терен пред себе си, като в ръка държат сиджимка и качулка, за да покрият главата на сокола. Щом Великият хан пусне някой от своите соколи, не е нужно дресировачът да следи полета му, защото тия, дето са съгледвачи, внимават накъде отива и издавайки особен звук, могат веднага да го върнат обратно. Всичките соколи на Великия хан и на другите велможи носят малка сребърна плочка, захваната за единия крак, на която е написано името на собственика. По този начин винаги е възможно, ако се залута, да бъде върнат на господаря си. Ако собственикът не може да бъде открит, тогава предават сокола на един благородник, наречен буларгуджи, име, което означава пазач на намерени неща. Който намери сокол и не го предаде веднага на този пазач, бива смятан за крадец. Същото важи, ако някой намери кон или загубена вещ. Пазачът на намерените неща търси и разследва, докато открие истинския собственик. Който загуби нещо, веднага се обръща към този пазач; по време на лова той стои с едно знаме на най-високото място, та всички да могат да го виждат. Така, когато някой е загубил нещо, като види знамето на оня, на високото, веднага се сеща да си го потърси.

По пътя си към океана Великият хан устройва много развлекателни и красиви ловни хайки. Императорът се движи върху четири слона, на които е поставена дървена площадка, подплатена отвътре с бродирани със злато плат и покрита отвън с лъвски кожи. Тук той държи дванадесетте си най-добри ловни сокола, а благородници и царедворци го заобикалят отвред. По време на пътя конниците, които яздят край него, му съобщават, когато видят някое животно, и викат: „Господарю, минава ято жерави!“. Тогава той кара да отворят клетките със соколите и ги пуска към жеравите, от които само малка част успява да се отърве.

Така, излегнат спокойно, императорът ръководи лова, докато множество конници го ескортират.

Никой владетел на света, повярвайте ми, не се забавлява повече от Великия хан и ми се струва, че друг като него не е имало, нито ще има.

Когато най-подир стигне до едно място, наречено Таркар Мондум^[3], нарежда да разположат павилионите и прекрасните шатри на неговите синове, генерали и жени — общо, за повече от десет хиляди души.

Шатрата, в която са настанени царедворците, е толкова голяма, че може да побере повече от хиляда души; отворът й е насочен на юг. До тази шатра, отдясно, се намира шатрата на императора. Тук той приема лицата, които иска да види. Зад голямата зала в средата има стая, в която императорът спи. Около императорската шатра, но на известно разстояние, са разположени другите шатри.

Залите, за които ви говорих, и императорската спалня са направени по следния начин: всяка зала се крепи на четири изящно изработени дървени колони; отвън е покрита с лъвски кожи, за да не може да прониква вътре дъждът, а отвътре е изцяло застлана с хермелинови и зибелинови кожи — най-красивите и скъпите, които могат да се намерят.

Трябва да знаете, че зибелиновата кожа, нужна за изработка на един кожух, струва не по-малко от две хиляди златни бизанта^[4]. Зибелинът е животно, подобно на белката, и татарите го поставят на първо място заради красивата му кожа.

Трите шатри имат такава висока стойност, че царят на някое малко царство не би могъл да ги купи. Край тях има други, също тъй добре подредени, където живеят държанките на императора.

Голямата императорска зала е украсена с интарзии от хермелинови и зибелинови кожи — една тъй изтънчена работа, че човек остава смаян. Стаята, в която спи Великият хан, съседна на голямата зала, е украсена по същия начин.

В стана живеят толкова хора, колкото в един голям град; мнозина са дошли отдалеч, водейки със себе си семействата, охраната и дресировачите на соколи.

Великият хан остава тук до Великден. През този период ходи единствено на лов за жерави, лебеди и други животни край реката; междувременно приема поданиците си от най-далечните провинции, които му носят дарове и дивеч. Така той прекарва времето си по най-безгрижен и приятен начин.

Трябва също да знаете, че никой търговец, занаятчия или селянин не може да държи и да използува сокол и ловно куче на разстояние тридесет мили път от мястото, където се намира станът на Великия хан. Извън това пространство тази забрана не важи. Но от месец март до месец октомври, когато дивечът се плоди, ловът е забранен в цялата империя както за генерали и принцове, така и за всеки друг поданик. Нарушителите се наказват строго. Всички спазват тези нареждания и през тия месеци зайците, лопатарите, елените и други животни не бягат от човека и който иска може да ги докосне с ръка.

След Великден Великият хан се връща в столицата Камбалук по същия път, по който вече е минал, без да престава да ловува и да се забавлява.