Марко Поло
Милионът (148)

148. Остров Скара

Като оставим Мале и Фемеле зад нас и продължим да плаваме още петстотин мили на юг, срещаме остров Скара, чиито жители са също покръстени християни и имат свой архиепископ. Умеят майсторски да изработват памучни тъкани и кехлибар, който се намира в изобилие на острова; занимават се и с риболов, защото рибата в тези морета е изобилна и вкусна. Хранят се предимно с ориз, месо и мляко и ходят почти голи.

Много са корабите, които спират на острова, за да разтоварят и натоварят всякакви стоки.

Архиепископът на Скара не е подчинен на Рим, а на архиепископа на Баудак^[1], който е църковен глава, подобно на папата на Запад ръкополага епископи и архиепископи за източните земи и всички, миряни и духовници, му се подчиняват, и го признават като върховна религиозна власт.

Често в Скара идват пирати, за да продадат плячката си, за която вземат добри пари. Местните хора също сключват добри сделки, защото знаят, че корсарите не нападат и не ограбват християните, а само мюсюлмани и езичници.

Когато архиепископът на Скара умре, от Баудак назначават и изпращат друг.

Сред населението има много и кадърни вещери и магьосници. Епископът ги гони, твърдейки, че обредите им са греховни, но те поддържат, че нещата, които вършат, са им предадени от поколения и затова искат да продължат да ги вършат. От тези магии и чародейства искам да припомня някои: могат да променят посоката на вятъра и по този начин да принудят кораб, който плава с платна, да смени курса си и да се завърне на брега; да предизвикат бури и гръмотевици, когато си поискат; да диктуват силата на вятъра и още други неща, които е по-добре да премълча.

Но сега да оставим този остров и да поговорим за Могедашо.