Марко Поло
Милионът (123)

123. Чудна Индия

След като разказах толкова неща за Китай, искам сега да опиша чудесата на Индия. Ще започна от корабите, с които търговците пренасят стоките си.

Построени са от ела и запино^[1]; под палубата имат повече от четиридесет кабини, във всяка от които спокойно може да се настани един търговец. Тези кораби имат едно кормило и четири мачти; други две мачти могат да бъдат издигнати или свалени според нуждите.

Дъските на бордовете са двойни и заковани една върху друга с дълги пирони, но не са калафатирани с катран, какъвто тук няма, а са намазани с особена мазнина, която е по-добра от катрана. Прави се от стрит коноп, вар и дървесна смола; забъркват тези неща и получават лепкава смес, която има същите свойства като катрана.

Корабите, за които ви говоря, имат по двеста души екипаж и са толкова големи, че могат да пренасят по пет-шест хиляди торби черен пипер. Снабдени са с весла, като на всяко весло работят четирима моряци. Корабът носи на борда си лодки, които от своя страна могат да пренасят много торби черен пипер и четиридесет моряци; тези големи лодки често се използуват, за да теглят кораба на буксир. На кораба има и десет по-малки лодки, които служат за риболов, а понякога корабът ги влачи.

Когато корабът е плавал една година, към дъските, които образуват обшивката му, коват трети пласт и така всяка следваща година, докато накрая обшивката става пет-шест пластова.

Разказах ви за корабите, които отиват в Индия и се връщат оттам. Преди да ви кажа други неща за тази страна, нека се спра на островите в океана на изток от точката, където се намираме, най-големият от които се нарича Ципангу.