Марко Поло
Милионът (153)

153. Град Ешер

Ешер^[1] е голям град, който отстои на около четиристотин мили от пристанището Аден. Управлява го един паша с мъдри и справедливи закони, васал на султана. В земите му има много укрепени градове. Населението е мохамеданско. Пристанището е сигурно и защитено; много са корабите, които пристигат тук от Индия с големи количества стоки и прочутите коне с двойно седло.

В Ешер се раждат много фурми, съвсем малко ориз, никакво жито, което се внася от други страни. Морето е пълно с риба, най-вече с тон, и с едно венециано^[2] могат да се купят две такива едри риби.

Тук има една раса овни без уши, а на мястото на ушите имат два малки рога. Тези животни са дребни, но красиви.

Тъй като в страната няма трева, защото тази земя е най-сухата и прегоряла на света, на животните — волове, камили, овни и дребните тревопасни — дават да ядат риба. Рибата е единствената храна на животните; ловят я от март до май в големи количества. След това я сушат и запазват за цялата година, като малко по малко я дават за храна на животните. Последните са така навикнали на риба, че я ядат дори прясна, едва уловена.

Хората също ядат сушена риба, която окачват и сушат на слънце, а после ядат от нея през цялата година. В Ешер има много тамян, с който се прави голяма търговия.

Друго нямам какво да ви разказвам за тези места; затова да оставим този град и да се прехвърлим в Дуфар.