Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

130. Малкият остров Ява

След Пентам сто мили на югоизток се натъкваме на един остров, наречен Малката Ява[1], но който не е толкова малък, ако се вземе предвид, че бреговете му имат дължина около две хиляди мили. Ето някои сведения за този остров.

Там царуват осем царе. Страната е богата предимно на подправки; жителите са будисти и говорят във всяко царство свой език. Ще ви разкажа за всяко царство, но отсега ще ви кажа нещо, което много ще ви учуди: островът е разположен на такава южна ширина, че човек не може да види Полярната звезда[2].

Да започнем от царството Ферлек[3]. Сарацинските моряци често идват тук с корабите си да търгуват и успели да помохамеданчат голяма част от населението; имам предвид населението от градовете, защото ония, населяващи планините[4] и вътрешността, са свирепи диваци, които ядат човешко и всякакво друго животинско месо, лошо или добро. Техните богове са безкрайно странни, защото те приемат за божество първото нещо, което зърнат сутрин.

Разказах ви за Ферлек, сега ще се спра на царството Басма[5]; то граничи с Ферлек, населението му е автономно и говори свой език. В страната няма закони и хората живеят според законите на природата. Казват, че са поданици на Великия хан, но не му плащат никакъв данък, защото страната им е тъй недостъпна, че пратениците на императора не могат да стигнат дотам и местните жители му пращат от време на време само подаръци.

Там има диви слонове и еднорози, големи като слонове и с кожа като на бивол, с крака като на слон и голям, черен рог посред челото. Но те не нападат толкова с този рог, колкото с езика си, който е покрит с остри и корави люспи. Еднорогът има глава като на глиган, но я държи все наведена надолу. Това животно обича да живее в калта, много е грозно и въобще не е вярно, както се разправя у нас, че може да бъде хванато само с помощта на девствена жена[6] 19. Тук има и много маймуни, малки и големи, от различни видове и раси, има и черни соколи, обучени за лов. Също така не е вярно, гдето мнозина разказват, че на този остров живеят съвсем ниски човешки същества, наречени малки хора от Индия. Истината е друга: тук има само много малки маймуни с муцуни, наподобяващи човешко лице. Хората имат обичай да одират кожите на тези маймуни, като хвърлят само окосмената част около слабините, после ги сушат, балсамират ги, използувайки шафран и други вещества, така че препарираните маймуни заприличват на човеци. Онова, което се разказва за хората-маймуни, е само легенда, защото в действителност никога не са съществували такива малки човеци.

Но сега да оставим това царство и да се прехвърлим в друго, което наричат Самарка.

Бележки

[1] Остров Суматра.

[2] Суматра е на линията на екватора: когато човек се намира в южната част на острова, не може да види Полярната звезда.

[3] На северния бряг на Суматра, днешният град Пеурелак.

[4] Марко Поло говори за племето батар, човекоядци, обитаващи северния бряг на остров Суматра.

[5] Пасаман, на североизточния бряг на Суматра.

[6] Според средновековните легенди имало само един начин да се залови митическото животно еднорог: едно девствено момиче да излезе насреща му, при появата му еднорогът лягал в краката му и заспивал. Това позволявало на ловците лесно да го заловят.